Решение № 6416 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6416 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110147118 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. К. Ц., искова молба против „М.Б.А.Л.-Н.К.Б.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 635,89 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (сбор от: 205,00 лв. – ботуш; 21,89 лв. - крем за рани; 29,00 лв. - цикатридина маз;

25,00 лв. ползвани таксиметрови услуги на 12.07.2024 г. от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ „П.“; 20,00 лв. ползване на таксиметрови услуги от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ „П.“ и обратно; 35,00 лв. престой в паркинг пред УМБАЛСМ „П.“; 300,00 лв. домашна помощница;) и сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 12.07.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са в трудови правоотношение от 1991 г., по силата на което, изпълнявала длъжността „медицински лаборант“ в клинична лаборатория на пълно работно време – 7 часа. Сочи, че на 12.07.2024 г. при напускане на работното място, след нощна смяна, в 07:50 ч., в двора на болницата, пред отделението за диализно лечение, претърпяла трудова злополука – навяхване и разтягане на ставни връзки на десен глезен. Излага, че това е ежедневният, типичен маршрут, по който се придвижвала от и до работното място. Твърди, че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО с Разпореждане № 35643/23.07.2024 г. на НОИ, ТП София град. Аргументира, че е прегледана в УМБАЛСМ „П.“, в резултат на което било установено, че е налице ограничено движение в дясното ходило. Наложило се да закупи ботуш за крака й на стойност 205,00 лв., като от 15.07.2024 г. до 28.07.2024 г. била в болничен поради временна неработоспособност. Излага, че в посочения период се наложило да ползва помощница, която да полага грижи за децата и майка й, т.к. движението било невъзможно и изпитвала силни болки. Твърди, че е приемала обезболяващи лекарства, ходила на контролни прегледи, като се придвижвала с таксита, заплащала престой пред УМБАЛСМ „П.“. Развива подробни съображения в насока, че в случая следва да се ангажира отговорността на ответника. Твърди, че е претърпяла болки и страдания, 1 като дори към момента при непродължителен престой, кракът й се отичал и продължавали болките. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на злополуката поради проявена груба небрежност, т.к. вместо да следи къде стъпва, си гледала в телефона, не се съобразила с поставените в болницата указателни табели за вход/изход, посочващи централния вход/изход на болницата.

Твърди, че в болницата няма предписани правила служителите да излизат през отделението по диализа. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като на първо място излага, че видно от медицинската документация на ищцата не е предписано закупуването на „Protect Cat Walker Short“ на стойност 205,00 лв., на цикатридина мас на стойност 29,00 лв., както и кадермин крем за рани на стойност 21,89 лв. Оспорва и претенцията за неимуществени вреди. Твърди, че вследствие злополуката, доходите на ищцата са се увеличили, т.к. било платено обезщетение от НОИ в размер на 891,06 лв.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 635,89 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 12.07.2024 г. до окончателно изплащане.

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.

За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинноследствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или настъпилата смърт и вредата.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а именно, че ищецът е допринесл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.

2

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните се намират в трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „медицински лаборант“ в клинична лаборатория на пълно работно време – 7 часа; че на 12.07.2024 г. ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № 35643/23.07.2024 г. на НОИ, ТП София град.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО.

В процесния случай от приложеното на л. 10 по делото Разпореждане № 35643/23.07.2024г., издадено от длъжностно лице на НОИ ТД София град, се установява, че декларираната от работодателя злополука /декларация л.11/, претърпяна от Р. Ц. на 12.07.2024г., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55 КСО.

Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.

Съгласно цитираната материалноправна разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“.

Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК /.

Във връзка с твърденията на ответното дружество за проявена от ищеца „груба небрежност“ с доклада по делото е допуснато събиране на гласни доказателства. От ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.П. не се установиха факти и обстоятелства, които да обуславят извода, че ищцата е проявила „груба небрежност“, в частност, че е стъпила накриво, доколкото е гледала в телефона 3 си докато е вървяла, каквито твърдения бяха наведени с отговора на исковата молба.

Свидетелят П. посочи, че не е била пряк очевидец на настъпване на трудовата злополука, като същата заяви, че никога не е ползвала входа, през който е на процесната датата е минала ищцата при напускане на работното място.

По изложената аргументация следва извода, че дружеството работодател дължи на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата трудова злополука.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.

От заключението на вещото лице се установява, че Р. Ц. при процесната трудова злополука е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на дясната глезенна става, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Експертът е посочил, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 30 дни, като първите 10 дни болките са били интензивни.