Определение № 147 от 22.04.2021, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. *** , 21.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислава И. Якимова като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Частно наказателно дело № 20214430200625 по описа за 2021 година

Образувано е по жалба на адв.Ж. Н.-процесуален представител на В. Й. Т. от гр. ***, кв. „***”,бл.***, против Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство от 09.03.2021г. на прокурор от РП ***

Досъдебното производство №2248/2020г. на РП *** било образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.144 ал.3,вр.ал.1 от НК.

Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. При преценка законосъобразността на постановлението съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

Прокурорът в случая, според настоящия съдебен състав, се е произнесъл с един обоснован акт, които следва да бъде потвърден. По делото било извършено обективно, всестранно и пълно разследване, каквото законът вменява на разследващите органи. Видно от събраните гласни и писмени 1 доказателства и доказателствени средства било установено, че през 1998г. представляващият *** закупил парцел в гр. *** с цел извършване на строителни дейности по изграждането и въвеждането в експлоатация на административна сграда УПИ 19, стр. парцел 622 по плана на град *** с прилежащите за същата производствени халета. На 10.01.2005 година между представителите на ***- град *** и ***. " -*** се сключил предварителен договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване на недвижим имот от страна на първия в качеството му на наемател. През лятото на 2018 година представителят на ***- *** отправил нотариална покана до **** при условията на чл. 238 от ЗЗД ,за едномесечно предизвестяване за прекратяването на договора от 10.01.2005 година помежду им, от изтичането на който срок адресатът следвало да освободи имота и да го предаде,за което да бъде съставен приемо- предавателен протокол.

В самата нотаритална покана били описани сключения договор от 10.01.2005г.,анексите към него,както и ползваните сгради,като било отразено и договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 24.11.2009г.,нотариално заверен и вписан в службата по вписванията град ***, с който търговското предприетия на ***. " е прехвърлено на *** гр.*** с представител *** Т. при условията на чл.15 от ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което е вписано в търговския регистър и „ визираното дружество е собственик на имота, предмет на договора от 10.01.2005 година .

Нотариалната покана била надлежно връчена на ползвателя на имота на 28.06.2018 година от нотариус *** с район на действие РС-*** .

През отразения период от време **** ползвал халето за сервиз , в който се извършвали ремонтни дейности на автомобили , като същото съставлявало метална конструкция - измазана, покрита с изолация с поставени дограма и врати, но с определени по обем необходими за довършване строително- технически мероприятия .

Афишираното от страна на представителят на *** - **** " - град *** нежелание за освобождаването на имота обусловило депозирането на искова претенция пред съда при условията на чл.233 ал.1 от ЗЗД въз основа на което се образувало гражданско дело под № 6076/2018 година по описа на РС-*** 2

.С датиращо от 21.01.2019 година решение на ***ски районен съд , исковата претенция на представителят на ***-*** -*** Т. била уважена , като представителят на *** - **** " - град *** бил осъден да освободи и предаде имота на легитимния му собственик. Отразения съдебен акт било атакуван по надлежния ред , като с датиращо от 17.05.2019 година решение на ***ски окръжен съд по образуваното въззивно гражданско дело под № 148/2019 година същия било отменен , чрез отхвърляне на предявения иск от страна на представителят на ***-*** -*** Т. на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД ,като неоснователен и същия е влязъл в сила след атакуването му пред ВКС на Република България,тъй като процесния договор не следвало да се третира като такъв за наем , с оглед условностите при които е сключен по реда на чл.19 от ЗЗД на която правна основа следвало да се реши правния спор между страните .

****, обаче продължил да ползва халето в административната сграда на имота, като в началото на месец август 2019 година Т. преустановил електричеството в халето от главното табло. С това си поведение Т. определено възпрепятствало нормалната дейност на автосервиза, като неколкократно **** установявал неправомерни действия по пантите на вратите , чрез залепването им с лепило ,както и поставянето на такова в ключалките на секретните патрони. За продължаване на развиваната от негова страна търговска дейност същия закупил за своя сметка акумулаторни батерии, като захранил с електричество ползваното хале, предоставено му от друг потребител на ел. енергия. В абонатно помещение в ползваното от страна на **** сервизно се намирал и поставения за отчитане на консумираната вода измервателен уред. От есента на 2019 година взаимоотношенията между В. Й. Т. и *** Т. от една страна и **** се влошили изключително, вследствие на непрекъснатото противопоставяне на първите за ползването на обособеното и предлагащо автосервизно обслужване помещение. Вследствие на констатирани от страна на *** определени неправомерни действия по отношение на входните врати, както и срязването на ел. проводник което довело до преустановяване на сигнала до обслужващата го *** фирма в същият се формирало убеждение за съпричастност на ***ови към тези увреди , което допълнително обострило оформеното чувство на неприязън по отношение на личностите им .

3

На 18.05.2020 година В.Т. , *** Т. и служител на фирмата им , които лица се намирали в административната част на ползваните от тяхна страна обекти, находящи се на улица *** в град *** се отправили към стопанисваното от страна на **** сервизно помещение в изпълнение на заявеното им намерение за отчитането на показания на измервателния уред за ползваната вода с титуляр на откритата партида ***-*** . Преди влизането в автосервиза В.Т. включил мобилния си апарат на аудиозапис в изпълнение на намерението му за компрометиране поведението на **** при установяването им в ползвания и застроен от негова страна обект, вследствие на предходното му противопоставяне за извършването на подобни действия от собствениците на земята и част от застроените площи .

При установяването на ***ови и упражняващия при същите трудова дейност *** във вътрешността на визираното помещение , присъствието им било възприето от страна на **** и клиент на същият, който по същото време се намирал там в изпълнение на желанието му за сервизиране на управляваното от негова страна моторно превозно средство - лек автомобил марка **** с регистрационен номер ***

Афишираното от страна на *** нежелание за удоволетворяване на претенциите на ***ови довело до последващо вербално настояване от страна на В.Й., в което нееднократно заявил неправомерността на действията на първия, свързани с ползването на застроената площ. Тези му изявления нагнетили обстановката, като в *** се оформило изключително чувство на неприязън към личностите на ***ови. Обостреното емоционалното състояние в което изпаднал същият , провокирано от високия тон на В.Й. и изявленията му за необходимост от напускането на застроения обект обусловили отправянето на заканителна реплика със съдържаща се това, че при последващо влизане на някой от семейство Т.и в автосервиза „нямало да са живи“. Независимо от това му изявления В.Й. продължил с вербална комуникация с ***, като вследствие на знанието му за притежаване на оръжие от страна на последния в същия , съобразно изявленията му се оформило чувство на страх от използването на такова по време на оформилата се конфликтна ситуация . По същото време пред автосервиза се намирал *** , който възприел поведението на В.Т. за изключително агресивно и нападателно по отношение личността на ****, съпроводено с изявлението 4

„Докога ще те търпи тука?!“ и лицата *** които по никакъв начин не придобили възприятия за претендираната за реализирана инкриминирана ситуация .

Непосредствено след като напуснал автосервиза пред който го изчаквал ***, оформилото се в емоционалната сфера на В.Т. състояние на неудоволетвореност от обидното и заканително отношение към личността му, демонстрирано от страна на *** и вследствие на обтегнатите им взаимоотношения , у *** се оформило определено чувство на уплаха ,което го мотивирало да депозира съответния сигнал пред дежурен оператор на ЕЕН112.

Своевременно отзовалите дежурните служители при ***Р-*** изслушали В.Т. , след което провели разговор с **** в обхвата на който същия споделил за възникналата конфликтна ситуация, като оспорил изявленията на първия за отправена му закана за лишаването му от живот или този на *** Т. и двамата от град *** .

Въз основа на изявленията на засегнатото от деянието лице се предприели действия по установяване на действителната фактическа обстановка и документиране на деянието по изискуемия процесуален ред .

Съгласно заключението на назначената съдебно - психиатрична експертиза е видно ,че при проведеното изследване на В. Й. Т. от град *** е установено от медицинска гледна точка, че същият е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Би следвало обаче да се съобразят когнитивни изкривявания при конфликти с предубеденост в отношението към другата страна в конфликта и с погрешни заключения в една потенциално стресова ситуация , което може да бъде пусков механизъм за агресия с вербални обвинения и субективни съждения относно намеренията на опонента с изтъкване на фантазмени опасности и изживявания в ролята на жертва в опити да изисква от другата страна в конфликта да се съобразява с претенциите му.

Установено също е ,че В.Т. е изпитал стрес , изхождащ от ескалацията на съществуващи от преди конфликтни взаимоотношения , но е успял да 5 запази самообладание в криминализираната ситуация. Стресът при него е бил във физиологичния му стадий и не е губил увереност за контрол над себе си и над ситуацията . Тревожността му е била в по-ниските й степени и в такова състояние човек не става подвластен на негативните си мисли и лоши предчувствия. Не може да бъде обоснована хипотеза , че отправени и към него закани с убийство са уязвили чувството му за сигурност с негативни опасения за осъществяването им с действия.

Съгласно заключението на назначената съдебно - аудио техническа експертиза е видно ,че не е налице в предоставения за изследване файл, представляващ запис с устройство за записване на разговор - диктофон между няколко мъжки гласа от съществено значение е за предмет на обследваното инкриминирано деяние е изявлението, евентуално произхождащо от **** със следното съдържание „ако бях дошъл когато ми е обадиха ***аджиите в 8.54 нямаше да сте живи и двамата ,тъй като два от кашоните с автомобилно масло се изнесли през месец април 2020 година, което е документирано с охранителна камера .Също така е установено ,че след отправеното от страна на В.Й. изявление със следното съдържание „ ти ме плаши ,че няма да съм жив *** отреагирал по начина : “А посегнеш - умираш веднага „....“Айде стигай си ми пилил на главата ,бегай! .

Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на лицето *** Т. също не би могла да бъде обоснована хипотезата за отправени му закани с убийство ,че е преживял болезнено с опасени за осъществяването им с действия. Типично проявление при конфликтите с преднамерено отношение към опонента в спор с преекспониране на собствената си ощетеност и неглижиране на приноса за ескалиране на конфликта.