Определение № 1876 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501782 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Т. В. П. срещу определение № 692/ 14.01.2025г. на СГС, ГО, 2 състав постановено по гр.д. № 5864/23г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Ц. по реда на чл.38 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че не е взето предвид ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно че процесуалният закон урежда единствено случаите , при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Само когато е доказано извършването им в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Счита, че следва да се съобрази решение на СЕС по дело С438/22г. Сочи, че за адв. Ц. не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Представения писмен документ, сочещ мандантно правоотношение, не е оформен съгласно ЗАдв. Присъденото адвокатско възнаграждение от 6 042, 67 лв. не е съобразено с извършените от процесуалния представител действие по защита на С. Б.. Тя не е написала отговора на исковата молба и не е извършвала процесуални действия. Счита, че не се дължи адвокатско възнаграждение за присъствие.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да уважи молбата му по реда на чл.248 от ГПК по отношение на присъденото 1 адвокатско възнаграждение на адв. Ц. .

В депозиран писмен отговор

С. Б. счита частната жалба за неоснователна и излага аргументи в тази насока.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирана страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да поискат изменение или допълване на решението/определението в частта за разноските. В първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, такъв не е необходим. Такъв не е необходим като предпоствака за допустимост при оспорване на разноските на насрещната страна. В случая се оспорва адвокатско възнаграждение, присъдено на пълномощника на ответника С. Б..

Законът за адвокатурата дава възможност адвокат да окаже безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.1-3. Освен наличието на тези предпоставки по отношение на защитавания е необходимо и насрещната страна в производството да е осъдена за разноски. Това са предпоставките, при които адвокатът има право на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. За доказването на уговорката между него и клиента, следва да бъдат представени писмени документи: договор за правна защита и съдействие или друг документ, който да я удостоверява. Необходимо е също и наличието на учредена представителна власт в полза на адвоката, а именноупълномощителна сделка. Тези две предпоставки са от съществено значение за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. По делото е представено пълномощно, изходящо от Св. Б., с което упълномощава адв. Ц. за представителство пред първоинстанционния съд. Представен е писмен договор между страните по упълномощителната сделка, с който са постигнали съгласие за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 ,т.3 от ЗАДв. Поради това на адв. Ц. следва да се заплати адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Неговият размер се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004г. за МРАВ, редакция 2 към ДВ бр.88/04.11.2022г./ към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяване на определението от 31.07.2024г.

Съгласно т.3 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при определянето му, както в случаите, в които е предоставена възмездно правна защита и съдействие, съдът извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по чл.7, ал.2 от наредбата е ориентировъчен за съда, като съгласно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. той може да присъди такова и под минимума. При материален интерес от 92 586, 10лв. дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. е 8 056, 89лв. Определеното на адв. Ц. от СГС е 6 042, 67лв. и е след отчитане на извършените от нея процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото. Тя е изготвила отговор на исковата молба от името на Св. Б., подавала е молби във връзка с направени доказателствени искания от страната, която защитава, във връзка с изготвения от съда доклад, участвала е в проведените съдебни заседания. Настоящата инстанция като съобрази изложеното намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде обидно нисък с оглед на вложените усилия от адвоката и неговата квалификация.

С оглед на горното в обжалваната част първоинстанционният съд следва да се потвърди. определението на

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 692/ 14.01.2025г. на СГС, ГО, 2 състав постановено по гр.д. № 5864/23г., с което е оставена без уважение молбата на Т. В. П. по чл.248, ал.1 от ГПК по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Ц. по реда на чл.38 от ЗАдв.

В останалата част определението е влязло в сила.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4