Решение № 5 от 27.02.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20236000600049 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба от адв. Д. М. Д. – АК -П. – защитник на обвиняемия Н. П. С. срещу решение № 11/03.10.2023 г. по АНД №74/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен.

С решение № 11/03.10.2023 г. по АНД № 74/2023 г.по описа на ВС – Сливен, обвиняемият ст. серж. Н. П. С. е признат за виновен в това, че на 12.04.2023 г., в гр. С., комплекс „Б.“, не изпълнил т. 12.4 и т. 12.8 от Заповед № РД-302/30.03.2023 г. на командира на в.ф. ..... – Б. – престъпление по чл.

372, ал.1, пр.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като го е оправдал за обвинението да е нарушил т. 2.2 от същата заповед. Първоинстанционният съд се е произнесъл по деловодните разноски по делото, в размер на 154,55 лв.(сто петдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), които е възложил на обвиняемия.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба. В нея се посочва, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на закона, нарушение на процесуалните правила, необосновано, а наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнителни писмени изложения към въззивната жалба, вх. № 795/29.11.2023 г. по описа на ВС – Сливен, се посочва, че неправилно първоинстанционният съд не се е съобразил с решение № 112/08.07.2023 г. по адм. дело № 135/2023 г. по описа на Административен съд – Я.. Твърди се, че първоинстанционният съд е интерпретирал погрешно доказателствата по 1 делото и в противоречие със събрания доказателствен материал и извел погрешни изводи. Излагат се и доводи за непълнота на съдебното решение, което според защитника обуславя липса на мотиви.

От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и постанови нов съдебен акт, с който обвиняемия ст. серж. Н. П. С. да бъде оправдан.

По делото не е постъпило възражение от Военно-окръжна прокуратура Сливен.

Въззивната жалба от адв. Д. М. Д. – АК -П. – защитник на обвиняемия Н. П. С. е допустима, депозирана в законоустановения петнадесетдневен срок за обжалване на постановеното решение от състав на Софийския военен съд и е подаден от активно легитимирано лице.

В съдебното заседание пред ВАпС, проведено на 31.01.2024 г. защитника на обвиняемия адв. Д. Д. – АК – П. и самият обвиняем ст. серж. Н.

П. С. поддържат жалбата и допълните доводи към нея по съображенията изложени в нея. Молят въззивния съд да отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която да оправдае обвиняемия.

Представителят на Военно-апелативна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел правилен извод, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъплението по чл. 372, ал.1, пр.1 от НК и то е извършено от обвиняемия. Не намира пропуски в дейността на контролираната инстанция и пледира присъдата да бъде оставена в сила.

В последната си дума обвиняемият ст. серж. Н. П. С. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с атакуваното решение № 11/03.10.2023 г. по АНД № 74/2023 г.по описа на ВС – Сливен, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебното производство и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Със своя заповед № РД – 302/30.03.2023 г. „Относно командироване на военнослужещи от в.ф. .... - Б. и подчинените му военни формирования от състава на командването за логистична поддръжка, за участие в дейности по осъществяване на логистична поддръжка на органите на МВР по охрана на 2 държавната граница“, ВРИД командира на в.ф. .... – Б. – майор С.М., командировал група военнослужещи в зоната за отговорност на РДГП - Е., ГПУ - Б., ГПУ - С. и ГПУ – М.Т., за времето от 02.04.2023 г. до 17.04.2023 г. включително. В заповедта били посочени поименно командированите военнослужещи и зоните за отговорност, където са командировани, начина на получаване, носене, използване и съхраняване на служебно оръжие, техниката, която ще се използва за изпълнение на задачите, начина и местата за настаняване, придвижването до и от там, както и други задължения, които следвало да изпълняват командированите военнослужещи. В т.2.2 от заповедта било разпоредено оръжието и боеприпасите на военнослужещите да се съхраняват и носят лично от всеки по местата за изпълнение на задълженията на различните участъци в зоните за отговорност, където са в командировка, в т.12.4 е разпоредена забраната, командированите военнослужещи самоволно да напускат зоната на дейностите по охрана на българо - турската граница за противодействие на миграционния натиск, а в т.12.8 е залегнала забраната, командированите военнослужещи да използват лични моторни превозни средства за транспортиране до и от местата за изпълнение на задачите. Със същата заповед за старши на ротацията (на 1 РДГП - Е. и на ГПУ – С.) и координатор на дейностите по осъществяване на логистична поддръжка на органите на МВР по охрана на държавната граница, бил определен ст. лейтенант А.С.С. от в.ф. ..... – Б.. Обвиняемият ст. сержант Н. П. С. от в.ф. ..... – Б. бил командирован в зоната за отговорност на ГПУ - С. с място за настаняване и нощувка – местност „Б.“. Командированите военнослужещи били запознати с изискванията на заповед № РД302/30.03.2023 г. на ВРИД командир на в.ф. .... - Б., като били инструктирани лично от него срещу подпис в протокол рег. № ..../30.03.2023 г. от проведен извънреден инструктаж.

Военнослужещите, командировани в зоната на отговорност на ГПУ - С., следвало да се придвижат до зоната за отговорност със служебен транспорт и били настанени за нощуване в хотелски комплекс „Б.“, находящ се в местност „Б.“, в близост до гр. С. по посока гр. Б.. Обвиняемият ст. сержант С., изпълнявал задачи по логистична поддръжка, като шофьор на служебен автомобил ..., рег. № ........., оборудван за превоз на хора. Автомобилите потегляли за изпълнение на задачите от хотелския комплекс в местност „Б.“, като зоната в която се движели, съвпадала със зоната за отговорност на ГПУ С.. Видно от справка с № ........./08.08.2023 г. на началника на ГПУ – С., дължината на зоната за отговорност на ГПУ – С., в която е следвало да изпълнява задълженията си по време на командировката обвиняемия С., обхваща разстоянието от 159 гранична пирамида до 64 гранична пирамида по границата с Република Турция, а в дълбочина от дясно – линията с. М.ц., с. К., а от ляво линията с. Е., и с. Г.. В тилната част зоната за отговорност включвала с. Д., гр. С., с. Б.., с. П., с. Б. и с. К., намиращи се в общ. С.. Тъй като в хотелския комплекс нямало обособена стая за съхранение на оръжието, съгласно заповедта за командировка, всеки военнослужещ бил длъжен да 3 носи и съхранява оръжието си лично. Единствено при хранене, старшият на групата - ст. лейтенант А.С.С. разрешил оръжието да се оставя в стаята, като там оставал единия от двамата настанени военнослужещи, а след това се сменяли.

На 12.04.2023 г. около 07.00 ч., назначеният за старши на ротацията - ст. лейтенант А.С.С. извършил проверка на личния състав. Към този момент нямало военни автомобили в движение и целия личен състав бил налице, включително и ст. сержант Н. П. С., като след проверката военнослужещите били освободени за почивка в района. Веднага след, това обвиняемият С. оставил зачисленото си оръжие в стаята в хотела под надзора на свидетеля редник Я. и с лек автомобил Фолкваген „.....“ с рег. № ....., предоставен му от стопанисващите хотела, тръгнал в посока гр. С., а по-късно за кв. С. в гр. Б., за да извърши оглед на обявено за продажба жилище. Същия ден, около 14.30 часа, ВРИД командира на в.ф. .... – Б. - майор С.М., уведомил по телефона ст. лейтенант С., че по негова заповед майор Н.К. – зам. командир на формированието, ще извърши проверка на командирования личен състав. Ст. лейтенант С. започнал да звъни по телефоните на военнослужещите, които следвало да се намират в два района на хотела, като почиващи или дежурни.

С. успял да се свърже с всички военнослужещи, с изключение на ст. сержант С., тъй като отначало телефонът му давал свободен сигнал, но обвиняемият не приемал обаждането, а по-късно започнал да дава сигнал за изключен апарат.

Ст. лейтенант С. провел телефонен разговор с р-к Г. Я., който бил настанен в една стая с обвиняемия ст. сержант С., при който Я. му заявил, че С. не е в стаята и не знае къде се намира. Тогава ст. лейтенант С. лично отишъл в хотелската стая и се убедил, че обвиняемият не е там, като в присъствието на р-к Я., намерил зачисленото оръжие на обвиняемия – пистолет „...“ с № ..... и боеприпасите към него – два пълнителя с 16 бр. патрони в шкафчето му.

Малко след това пред хотела пристигнал проверяващия майор Н.К., където бил посрещнат от ст. лейт. С.. Пред сградата на хотела бил строен целия личен състав, намиращ се в хотела по това време и от 15.50 часа до 16.20 часа, майор К. извършил поименна проверка на военнослужещите. При тази проверка той също установил отсъствието на ст. серж. Н. П. С., като ст. лейт.

С. му доложил, че не е давал разрешение на С. да напуска района на зоната на отговорност на ГПУ – С., че ст. серж. Н. С. самоволно е напуснал зоната, като е оставил без надзор в ползваната от него стая, зачисленото му оръжие пистолет „...“ и шестнадесет броя боеприпаси 9 мм. След приключване на проверката, майор Н. К. се прибрал във в.ф. .... - Б.. Към 17.30 часа същият ден, ст. лейт. С. бил пред хотела, когато забелязал, че в района влиза лек автомобил – ..........., със софийска регистрация, управляван от ст. серж. Н. П.

С., който бил сам в автомобила. Обвиняемият обяснил на ст. лейт. С., че първоначално с автомобила отишъл до магазина в гр. С., а след това отишъл до кв. С. в гр. Б., тъй като му се наложило да направи оглед на недвижим имот. Обяснил, че след като провел разговори с продавача на имота за извършване на огледа, привършил заряда на батерията на телефона му и не 4 могъл да му се обади. Свидетелят ст. лейт. А. С. докладвал на м-р М. за завръщането на обвиняемия и дадените от него обяснения, който разпоредил ст. серж. Н. С. да бъде откомандирован още същия ден и бил заменен с друг военнослужещ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по делото и е събрал и проверил доказателствения материал за изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК като е направил самостоятелен анализ на доказателствените източници. Посочил е кои от тях приема и въз основа на кои доказателствени източници е формирал фактически и правни изводи. Обосновал ги е въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните и писмените доказателствени средства, събрани пред него, разгледал делото и приобщените писмени доказателства от досъдебното производство. При спазване на процесуалния ред на събиране и проверка на доказателства и след извършване на оценка, първоинстанционният съд е достигнал до конкретни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят и от настоящата инстанция.

Въззивната инстанция, след като извърши самостоятелен анализ на обясненията на обвиняемия Н. П. С., дадени в хода на съдебното следствие установи, че същия не оспорва фактическата обстановка по делото, установена и от първоинствационния съд. Не отрича, че с управлявания от него автомобил ..... с рег. № ....., е напуснал хотелския комплекс и е отишъл е в гр. С., а след това и в гр. Б., като е оставил оръжието си в стаята под надзора на свидетеля по делото редник Я.. Признавайки извършеното, той оспорва субективната страна на деянието. Несъстоятелно е твърдението му, че направил опит да се свърже по телефона със св. лейтенант С., за да поиска разрешение да отиде в гр. Б., но батерията на телефона му била паднала.