Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 694 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 460/2026
Вид
Определение № 694
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Перник, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500460 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 18215/21.05.2026 г., подадена от „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 чрез адвокат С. Р. от САК срещу разпореждане № 14192/14.05.2026 г., постановено по гр. дело № 4856/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 184.06 евро, представляваща друго – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост за периода от 26.03.2026 г. до 06.05.2026 г. и 144.59 евро, представляваща друго – застраховки по договора за периода от 23.03.2026 г. до 06.05.2026 г.

Жалбоподателят твърди, че договорът за банков кредит „Бизнес кредит“ *** от *** не е потребителски кредит, тъй като кредитополучателят е едноличен търговец, а договорът е сключен във връзка с професионална дейност. Следователно, приложението на разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) е неправилно. Банката посочва, че претендираните разноски и застраховки са дължими на основание клаузи в договора и са надлежно документирани с извлечения от счетоводните книги.

Поради това се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, както и присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в пълен размер.

1

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 4856/2026 г. по описа на Районен съд – Перник е по реда на чл. 417, вр. чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, като се иска длъжниците ЕТ „Р.Т.“ ЕИК:***, седалище и адрес на управление ***, К.Р.Т. ЕГН:**********, адрес за кореспонденция *** и Р.К.Т.

ЕГН:**********, адрес за кореспонденция ***, да заплатят при условията на солидарност на кредитора „Юробанк България“ АД, сумите: 41 868.93 евро (четиридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и осем евро и 93 цента), представляваща главница - по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ *** от *** и Анекс № 1 от *** към него, ведно със законната лихва за период от 07.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 732.35 евро (хиляда седемстотин тридесет и два евро и 35 цента), представляваща договорна лихва - Възнаградителна (редовна) лихва за периода от 21.06.2025 г. до 30.03.2026 г., 1 777.44 евро (хиляда седемстотин седемдесет и седем евро и 44 цента), представляваща мораторна лихва - Мораторна (наказателна) лихва за периода от 21.06.2025 г. до 06.05.2026 г., 234.21 евро (двеста тридесет и четири евро и 21 цента), представляваща такса - такси съгл. чл. 5, ал.4 от договора и такси за администриране на просрочен кредит съгл.т.6 от Тарифата за периода от 10.06.2025 г. до 06.05.2026 г., 144.59 евро (сто четиридесет и четири евро и 59 цента), представляваща друго - Застраховки по договора за периода от 23.03.2026 г. до 06.05.2026 г., 184.06 евро (сто осемдесет и четири евро и 06 цента), представляваща друго - Разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост за периода от 26.03.2026 г. до 06.05.2026 г..

Претендират се и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на: 781.01 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на: 1 671.56 евро.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумите от 184.06 евро

– разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост и 144.59 евро – застраховки по договора, заповедният съд е приел, че тези вземания не представляват допустими допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, а са свързани с извънсъдебното събиране на задължението и/или с управление на кредита. Съдът приема, че претендирането им противоречи на закона, включително на чл. 10а и чл. 33 ЗПК, поради което в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи.

2

От представения по делото Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № *** от *** е видно, че същият е сключен между „Юробанк България“ АД като кредитор, ЕТ „Р.Т.“ като кредитополучател и К.Р.Т. и Р.К.Т. като съдлъжници. Още от съдържанието на договора се установява, че кредитът е предоставен на кредитополучателя във връзка с неговата професионална/служебна дейност, в размер на 170 000 лв., като предназначението му е рефинансиране на предходни кредити, отпуснати на ЕТ „Р.Т.“, както и на земеделския производител К.Р.Т..

Следователно нито по наименование, нито по страни, нито по предназначение процесният договор представлява договор за потребителски кредит. Кредитополучателят е едноличен търговец, а отпуснатите средства са свързани с осъществявана стопанска/професионална дейност. Обстоятелството, че двама от длъжниците са физически лица, само по себе си не обуславя приложимост на потребителската защита.

Съгласно установената практика на ВКС физическо лице – съдлъжник или обезпечаващо лице по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество „потребител“ само ако действа за цели извън рамките на своята търговска или професионална дейност. За тази преценка съдът следва да изследва конкретните обстоятелства, включително дали лицето има тясна професионална или функционална връзка с кредитополучателя – например участие в управлението или мажоритарно участие. Така, решение № 308/29.01.2019 г., постановено по търг. дело № 2931/2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, както и цитираната в него практика на СЕС, според която потребителската защита при обезпечаване на търговски кредит е приложима само ако физическото лице действа извън професионалната си дейност и няма функционална връзка с търговското дружество/длъжника.

В настоящия случай такава липса на функционална връзка не се установява, а напротив – договорът сочи на пряка връзка на съдлъжниците с търговската и професионална дейност, за която е предоставен кредитът. К.Р.Т. е посочен в договора като земеделски производител, като част от кредита е предназначена за рефинансиране именно на кредит, отпуснат на земеделския производител К.Р.Т.. Р.К.Т. е посочен като представител на ЕТ „Р.Т.“ и същевременно е страна по договора като съдлъжник. При тези данни не може да се приеме, че съдлъжниците са встъпили в задължението за лични, семейни или битови нужди, откъснати от стопанската дейност, във връзка с която е предоставен кредитът.

Ето защо процесният договор не попада в приложното поле на ЗПК, при което съдлъжниците не могат да се ползват от защитата, предвидена за потребители по този закон, т.е. в случая не намират приложение чл. 10а и чл. 33 ЗПК, след като разпоредбите на ЗПК са относими към договорите за потребителски кредит, при които потребителят действа извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Именно това качество липсва в настоящия случай, тъй като задължението е поето в пряка връзка с бизнес кредит, предназначен за рефинансиране на търговски и професионални задължения.

Във връзка с горното, следва и да се има предвид, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на изискванията на чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 3

ЗКИ. Документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, включително за акцесорните вземания за разноски и застраховки, които произтичат пряко от договора. По изложените по-горе съображения, наличието на физически лица като съдлъжници не променя търговския характер на главния дълг, при което тяхната отговорност е солидарна и акцесорна към дълга на търговеца –спрямо тях важат същите условия на договора.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за сумите 184.06 евро, представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост за периода 26.03.2026 г. – 06.05.2026 г., и 144.59 евро, представляваща застраховки по договора за периода 23.03.2026 г. – 06.05.2026 г.

С оглед основателността на жалбата и уважаването на заявлението в пълен размер, на заявителя се дължат и сторените в заповедното производство разноски в пълния претендиран размер, включително неприсъдената от районния съд разлика от 5.59 евро държавна такса и 11.96 евро адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 14192/14.05.2026 г., постановено по гр. дело № 4856/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България” АД, гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, с ЕИК:000694749 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 184.06 евро, представляваща друго – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост за периода от 26.03.2026 г. до 06.05.2026 г. и 144.59 евро, представляваща друго – застраховки по договора за периода от 23.03.2026 г. до 06.05.2026 г. и вместо него в тази му част постановява:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България” АД, гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, с ЕИК:000694749 въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги, срещу длъжниците ЕТ „Р.Т.“ ЕИК:***, седалище и адрес на управление ***, К.Р.Т. ЕГН:**********, адрес за кореспонденция *** и Р.К.Т. ЕГН:**********, адрес за кореспонденция *** за заплащане на сумите, дължими по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ *** от *** и Анекс № 1 от ***, както следва: 184.06 евро, представляваща друго – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост за периода от 26.03.2026 г. до 06.05.2026 г. и 144.59 евро, представляваща друго – застраховки по договора за периода от 23.03.2026 г. до 06.05.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 07.05.2026 г. до окончателното издължаване, както и направените в 4 производството разноски за държавна такса в размер на 5.59 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 11.96 евро.

Издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следва да бъде извършено от първоинстанционния съд – Районен съд – Перник.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5