Решение № 142 от 19.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 22/ 17.02.2023 г., постановено по т.д. № 35/ 2022 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Г. И. С., ЕГН **********, от гр. Червен бряг, област Плевен, сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.11.2020 г., причинено от товарна композиция с влекач „Ман ТТХ 1836011, с рег. № СН 90**** и с полуремарке „Шмитц 7“, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от водача Р. В. Г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2021 г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска, като неоснователен, за горницата над 22 000 лева до претендираната сума 50 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенския 1

Окръжен съд, държавна такса върху уважената част на иска в размер на 880 лева и разноски за съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/ в размер на 352 лева; на адвокат С. В. Б. от АК – гр. София, сумата 2 380 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА;

ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 2 000 лева, представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Недоволен от постановеното Решение, в осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лева до присъдените 22 000 лева, или за разликата от 7 000 лева, жалбоподателят ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът кредитира избирателно събрания доказателствен материал, не взема предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, като същевременно неправилно интерпретира същите. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени съдебния акт, в обжалваната част и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страната, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1566/ 16.02.2022 г. /п.к. 15.02.2022 г./, от ищеца Г. И. С., ЕГН **********, от гр.

Чернев бряг, област Плевен, срещу ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София. В исковата молба се твърди, че на 20.11.2020 г., около 19,25 часа, на път ІІІ3006 , до паркинга на фирма „Бета“, пътувайки с лек автомобил „Ауди А 6“, с рег. № ЕН 92****, ищецът е претърпял ПТП по вина на Р. В. Г. водач на 2 влекач „Ман ТТХ 1836011“, с рег. № СН 90**** и с полуремарке „Шмитц 7“, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Вследствие на ПТП ищецът е пострадал, получавайки счупване на друг пръст на ръката, изкълчване на акромиоклавикуларна става, счупване костите на носа. Болките и страданията свързани с получените увреждания представляват неимуществени вреди, за които ищецът претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 06.10.2021 г. – датата на подаване писмената застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Претендират се разноски.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 35/ 2022 г. по описа на съда, като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В о.с.з. на 01.06.2022 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Б. е поискал от съда да уважи иска, излагайки доводи за неговата основателност.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска, навеждайки доводи за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, като е признал наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В представените писмени бележки са изложени доводи за неоснователност на иска и е поискано от съда да го отхвърли, а при условията на евентуалност – да определи справедлив размер на обезщетението, редуциран с доказания по делото принос на пострадалото лице.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба е представена молба от ищеца до ответното застрахователно дружество за изплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с обратна разписка, от която се установява, че писмената застрахователна претенция е получена от ответното застрахователно дружество на 06.10.2021 г., като по делото липсват данни за изплатено обезщетение.

Във връзка с установяване на получените от ищеца увреждания и възраженията за съпричиняване, съдът е допуснал извършването на съдебно – 3 медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението вещото лице д-р Д. Д. е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 21.09.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, същото не е оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед оспорване от ответника на механизма на ПТП, съдът е допуснал извършването на САТЕ. В заключението си вещото лице инж. А. П.

П. е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 18.01.2023 г. вещото лице е изслушано, заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи:

Обжалваното Решение е валидно допустимо и правилно.

За да се уважи иска по чл. 432 от КЗ, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност, сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и особената предпоставка по чл. 380 от ГПК – подадена писмена застрахователна претенция.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство съдът е обявил за безспорно с доклада си по делото, поради което въззивният съд приема наличието на тази предпоставка.

Не е спорно също така наличието на писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.

С оглед предмета на въззивната жалба – оспорва се само размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и определения от съда процент на съпричиняване от страна на пострадалия ищец, въззивният съд приема, че не е спорно наличието на предпоставките на деликтната отговорност – виновно и противоправно деяние от страна на водача на товарната композиция, във връзка с което са причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. се 4 посочва, че това понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

В заключението по допуснатата СМЕ вещото лице посочва, че ищецът е получил следните увреждания: 1/ счупване костите на носа без данни за разместване на фрагментите; 2/ счупване на първата /проксималната, найблизката до дланта/ костица на четвърти пръст на дясната ръка; 3/ частично изкълчване /сублуксация/ на акромиоклавикуларната става /разкъсване на ставната връзка между ключицата и израстъка на лопатката, който на латински се нарича „акромион“/ на лявата ръка; 4/ спукване /фисура – счупване без разместване на фрагментите/ на пето и шесто ребро вляво; 5/ спукване /фисура – счупване без разместване на фрагментите/ капачката на лявото коляно, които увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП. В резултат на получените увреждания ищецът е търпял болки и страдания, които са били силни през първите 3-4 денонощия, средни през следващите 2-3 седмици и слаби – още за 1-2 седмици. Тези болки и страдания представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение, като при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид интензитета им.

Вещото лице посочва, че липсват медицински документи за усложнения и удължаване на нормалния оздравителен процес, като въззивният съд приема, че оздравителният процес е протекъл в указаните погоре срокове. Тъй като ищецът не се е явил на контролен преглед - по сведения на вещото лице е на работа в Англия, вещото лице не е отговорило на въпроса дали ищецът е възстановен напълно. С оглед на посочените погоре срокове за протичане на оздравителния процес и обстоятелството, че ищецът работи, въззивният съд приема, че същият се е възстановил напълно от получените увреждания. Това обстоятелство, както и периода на възстановяване, който не е дълъг, следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Свидетелката Е. В. С. – съпруга на ищеца твърди, че последният се е 5 възстановявал около два – три месеца, като не можел да се храни, виел му се свят, не можел сам да влезе в банята, да се облече сам, поради което тя му помагала. Въззивният съд кредитира показанията й, въпреки близостта й с ищеца и приема, че битовите неудобства – пряка последица от ПТП и получените увреждания, също представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.

При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и възрастта на пострадалия ищец – към датата на ПТП – 20.11.2020 г., ищецът е бил на 31 години – възраст, която му позволява да се възстанови по-бързо от получените увреждания, както и обществено – икономическата обстановка в страната, намираща отражение в лимитите на отговорност по чл. 492 от КЗ към датата на ПТП.

Имайки предвид всички обективни обстоятелства по делото, посочени по – горе, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 33 000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражения за съпричиняване, както следва: 1/ ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан;

2/ ищецът е управлявал автомобила с несъобразена, с пътната обстановка, скорост; 3/ ищецът не е провел предписаната му от лекарите терапия.

В заключението по допуснатата СМЕ вещото лице посочва, че повероятно е ищецът да е бил без поставен предпазен колан и мотивира този свой извод с травмите, които е получил – при рязка промяна скоростта на автомобила тялото полита напред, лицето и носа се удрят в предното стъкло, гръдният кош – във волана, коленните стави – в панела на арматурното табло, а пръста на ръката – в други части и детайли на таблото, като в резултат лицето получава описаните в заключението увреждания. Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, включително и в тази му част, като неоспорено от страните, обективно и безпристрастно, като приема, че част от получените от ищеца увреждания, а имено: счупване костите на носа; спукване на пето и шесто ребро вляво; разкъсване ставната връзка между ключицата и израстъка на лопатката на лявата ръка, могат да бъдат причинени при непоставяне предпазен колан и в такъв смисъл може да се приеме наличието на съпричиняване по отношение на тях, докато останалите 6 увреждания: счупване четвърти пръст на дясната ръка; спукване на капачката на лявото коляно, могат да бъдат причинени и при поставен предпазен колан.