Решение № 61 от 25.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ***, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20241420200975 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Н. Н., гр. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №24-0967-001000/04.10.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР ***, сектор ПП ***, с което за нарушение по чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна, тъй като се заявява, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка не отговаря на описаната в санкционния акт.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 22.09.2024 г. св. Р. И. – мл. автоконтрольор посетил сигнал за настъпило ПТП в гр. ***, на ул. *** на кръстовището с ул. ***. При проверката след разговор с водачите, свидетелят установил, че движещ се водач на товарен автомобил *** с рег. №*** е намалил, за да пропусне пешеходци и движещия се зад него мотоциклетист се е ударил в товарния автомобил. При това съставил на мотоциклетиста – жалбоподателя, АУАН, в който посочил, че 1 поради неспазване на дистанция, не е могъл да избегне удара и е реализирал ПТП. АУАН съставил на място и същият бил предявен на жалбоподателят, като последният не вписал възражения.

Въз основа на така съставените АУАН, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбите на чл.179, ал.2, пр.2 ЗдвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на св. Р. И. и Цв. ***, както и от приложените по делото писмени материали. От доказателствената съвкупност и най-вече от показанията на св. Р. И. се установява, че на посочената в АУАН дата и час жалбоподателят е управлявал мотоциклет и на ул. *** на кръстовището с ул.

*** се е движел зад товарен автомобил, като при спиране на товарния автомобил не е могъл да спре и се е ударил в тежкотоварното превозно средство. Разпитан в с.з. свидетелят не заявява установени материални щети, а твърди, че водачът на мотоциклета е бил с откъсната фаланга на единия пръст на ръката. Св. Цв. *** пък се установява, че е наблюдавал случилото се, тъй като е бил в непосредствена близост, че е видял, че жалбоподателят и водачът на товарния автомобил нещо говорят, но не е видял да има удар, материални щети или някакви наранявания по водачите, като дори не е възприе случилото се като удар между превозните средства. Съдът се отнесе с доверие към показанията на свидетелите. Кредитира и останалите доказателства по делото.

Доколкото обаче изведената фактология е безспорно установена, съдът намира по-подробното съвкупно и поотделно анализиране на доказателствената съвкупност за ненужно и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в 2 него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче счита, че НП следва да се отмени по следните съображения:

Видно е, че в АУАН и НП е описано, че жалбоподателят не се е движел на такова разстояние от товарния автомобил ***, че да може да избегне удряне в него когато намали скоростта или спре рязко, в резултат на което го е блъснал в задната част, с което е реализирал ПТП. Не е описано нито в АУАН нито в НП от така настъпилия удар да са реализирани материални щети. Такива не се установява да са настъпили и от събраните в хода на производството доказателства. Единствено в разпита на св. Р. И. се твърди, че жалбоподателят е бил с откъсната фаланга на единия пръст на ръката, което обаче не е описано в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, нито пък се установява, ако жалбоподателят е имал такова нараняване, дали то е настъпило в резултат именно на реализирания удар. А съгласно пар.6, т.30 от ЗдвП „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Т.е. не всеки удар на превозни средства е ПТП, а само този, с който са причинени материални щети или наранявания. В случая обвинението не съдържа данни за настъпили наранявания или материални щети. Наличието на материални щети не се установява и от събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, а твърдението на св. Р. И. за нараняване на ръката на жалбоподателя, освен, че не е описано в обвинението /което съдът приема, че е задължително да фигурира във фактическото обвинение/, не се и доказва с необходимата категоричност да е настъпило в резултат на възникналия удар между мотоциклета и товарния автомобил. При това и тъй като наказващият орган е длъжен да изложи ясно и прецизно фактическо обвинение, съответстващо на юридическото такова, както и е длъжен да докаже обвинението във всичките му съставомерни части, което съдът приема, че не е сторено в настоящото производство, атакуваният санкционен акт подлежи на отмяна и на процесуално основание и поради недоказаност.

При изложените по-горе изводи, настоящата инстанция счита за ненужно да 3 се обсъжда субективната страна на обвинението, както и правилността на приложената санкционна норма.

При този изход на делото, направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски се явява основателно. Видно е, че такива последният е реализирал за ангажирането на защитник, като сумата, която е отразено, че е заплатил е в размер на 400 лв. В хода на производството защитникът е представлявал жалбоподателя в проведеното съдебно заседание, като своевременно е заявил искането си за разноски. Размерът на поисканите разноски от своя страна е адекватен на реализираната защита. При това въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатска защита в хода на производството в размер на 400 лв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №24-0967-001000/04.10.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР ***, сектор ПП ***, с което за нарушение по чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП на Й. Н. Н., гр. ***, е наложена глоба в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР ***, сектор ПП ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. Н., гр. ***, ЕГН:**********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд, гр. *** в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4