Решение № 889 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100902278 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№… гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2278 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на А.Д. “З.И М.”, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. “*******, предявена срещу “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. “*******, за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 27965,66 лева, представляващо припадащата се на ответника част от дължимо възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство и на вземане за сумата 3666,90 лева - обезщетение за забава върху 1 главницата за периода 12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение, срещу която претендираният длъжник депозирал възражение.

Ищецът твърди, че сключил с “Ю.Б.” АД, заедно с други облигационери по облигационна емисия с ISIN код *******, емитирана от “Б.Х.” АД (в несъстоятелност), в общ размер от 6000000 евро, разпредЕ. в 6000 облигации на стойност 1000 евро едната, договор за правно съдействие и процесуално представителство, с който А.Д. “З.И М.”, приело да извърши цялостно процесуално представителство на „Ю.Б.” АД и на другите облигационери, както и на банката довереник (“Обединена българска банка” АД) в производството по несъстоятелност, образувано срещу “Б.Х.” АД по търговско дело № 31/2013 год. на Окръжен съд Силистра и по свързаните с него производства, подробно посочени в приложение № 1 към договора: включително и не само производства по Закона за особените залози, производства по положителни и отрицателни установителни искове по чл. 694 ТЗ, специални отменителни искове за попълване на имущество на длъжника в масата на несъстоятелност по чл. 646 ТЗ и чл. 108 ЗС; производства, свързани с актове за осребряване на имущество на длъжника и производства по разпределение на събраните средства в производството по несъстоятелност.

Съгласно т. 3, т. 1 от сключения договор, за изпълнение на възложеното по т. 1 от него, “Ю.Б.” АД и другите облигационери се задължили да заплатят на А.Д. “З.И М.” общо възнаграждение в размер на 194206 лева, без ДДС. От тази сума, припадащата се на “Ю.Б.” АД част била в размер на сумата 55931,32 лева, без ДДС, съобразно притежаваната част от облигационната емисия, а именно: 1728 облигации, представляващи 28,80 % от цялата емисия.

На 16.12.2020 г. А.Д. “З.И М.”, получило уведомление от 15.12.2020 г., с което банката неоснователно оттеглила едностранно всички предоставени на А.Д. “З.И М.” пълномощни да я представлява по делата, свързани с несъстоятелността на “Б.Х.” АД (в несъстоятелност), предоставени по силата на договора, като прекратила договора.

По правната си същност уведомлението на “Ю.Б.” АД от 15.12.2020 г., отправено до А.Д. “З.И М.”, представлявало едностранно неоснователно оттегляне на пълномощията по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение първо от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като освобождаването на ищеца от ангажимента не се дължало на действия или бездействия на ангажираните от него адвокати, поради което с писмо, входящ при ответника № 9300/0119 от 12.02.2021 г., ищецът поканил “Ю.Б.” АД да му заплати незаплатения остатък от припадащата му се част от възнаграждението по договора, който остатък възлизал на сумата 27965,66 лева.

Отказът на “Ю.Б.” АД да заплати посоченото възнаграждение бил неоснователен и в противоречие с чл. 26, ал. 2 ЗА, съгласно която разпоредба при неоснователно оттегляне на пълномощията, адвокатът имал право на възнаграждение в пълен размер. За възнаграждението и обезщетението за забава ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която обаче банката депозирала възражение, поради което и се налагало провеждането на установителни искове за признаване, че тези възразени вземания са елемент от правната сфера на ищеца.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът “Ю.Б.” АД неоснователно възразява същата да е нередовна, а по същество - счита исковете за неоснователни.

Не оспорва сключването на договора с А.Д. “З.И М.”, но твърди, че претендираната 2 част - 50 % от уговореното възнаграждение следвало да се заплати в 14-дневен срок след извършване разпределението на осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н). Това означавало, че изискуемостта на възнаграждението била обусловена от настъпване на условие, което не било настъпило и нямало да настъпи, тъй като производството по несъстоятелност били прекратено и несъстоятелният търговец бил заличен като правен субект от търговския регистър. Отделно от това, част от претендираното възнаграждение било и заплатено, независимо, че не било изискуемо.

В допълнителната искова молба ищецът счита, че сключването на договора и неговото прекратяване са признати от ответника факти, поради което и възнаграждението на А.Д.

“З.И М.”, което не било за постигнат резултат, било дължимо в пълния уговорен размер именно поради неоснователното оттегляне на представителната власт, учредена за ищеца. С оглед оттеглянето нямало значение дали условието за плащане на 50 % от възнаграждението било настъпило или не.

В допълнителния отговор на исковата молба “Ю.Б.” АД поддържа направените с основния отговор оспорвания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са отделени фактите, че през 2016 г. помежду им е сключен договор за предоставяне на правни услуги, по който било уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на общо 194206 лева, без ДДС, от което “Ю.Б.” АД дължала заплащането на част в размер на 55931,32 лева, като 50 % от сумата се дължала в 14-дневен срок от сключването на договора и съответно била заплатена на 17.02.2017 г., а остатъкът в размер на 27965,66 лева следвало да бъде заплатен в 14-дневен срок след извършване на първото разпределение на средства от осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н), като преди настъпване на това предвидено условие, “Ю.Б.” АД оттеглило предоставените във връзка с договора пълномощни, считано от 16.12.2020 г..

Не е спорно и от сключения договор за правни услуги, се установява, че 50 % от уговореното възнаграждение за предоставените правни услуги в окончателен размер от 194206 лева без ДДС, следвало да се заплати в 14-дневен срок след сключване на договора, а останалите 50 % - в 14-дневен срок от първото разпределение на средства в полза на облигационерите и банката доверител от осребреното имущество в производството на „Б.Х.“ АД (н) – т. 3.3 от договора.

Служебна справка по партидата на „Б.Х.“ АД (н) в търговския регистър установява, че същото съгласно вписване № 20210309101126, е заличено като правен субект, въз основа на решение № 260006/19.02.2021 г. на съда по несъстоятелността, постановено поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Не се установява в производството да са изготвени сметки за разпределение.

С уведомление от 15.12.2020 г. “Ю.Б.” АД заявило оттегляне на пълномощните, дадени на А.Д. “З.И М.” въз основа на сключения договор за процесуално представителство.

Уведомлението е получено на 16.12.2020 г.. В електронно писмо от 15.12.2020 г. с вписан предмет „оттегляне на пълномощни“, е посочено, че е подготвено уведомление за оттегляне на пълномощията, във връзка с продажбата на облигациите, притежавани от банката. В отговор на уведомлението, ищецът поканил “Ю.Б.” АД, с писмо, получено на 12.02.2021 г., да заплати неизплатената част от възнаграждението, с оглед извършеното оттегляне, което 3 не се дължало на действия или бездействия на пълномощниците. В отговор на поканата ответникът в писмо, изх. № 9300/0119/23.02.2021 г. посочил, че сключил договор за продажба на притежаваните 1728 броя облигации, като заплащането на 50 % от уговореното възнаграждение следвало да се извърши в 14-дневен срок след първото разпределение на средства в полза на облигационерите в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н), но това производство изобщо не достигнало етапа на реализация на активите, не били извършени продажби и не била изготвена сметка за разпределение, съответно не били настъпили уговорените в т. 3.3.2 от договора предпоставки за плащане на остатъка от дължимия хонорар.

Предявени са положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на А.Д. “З.И М.” на вземане от “Ю.Б.” АД в размер на сумата 27965,66 лева, представляващо дължимо възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство, сключен през 2016 г. и на вземане за сумата 3666,90 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Фактите в производството не са спорни, спорът касае породените от тях правни последици и се концентрира в ефекта на оттегляне на адвокатското пълномощно по отношение задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение, изискуемостта на което е обусловена от ненастъпило към момента на оттеглянето условие, разрешаването на който въпрос се предпоставя обаче от формиране на извод налице ли са основателни причини за оттегляне на пълномощните, тъй като само неоснователното оттегляне налага заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение – чл. 26, ал. 2 ЗА, като при основателно оттегляне се дължи възнаграждение за положения труд до оттеглянето.

Сключеният процесен договор с предмет предоставяне на правно съдействие и процесуално представителство е юридическият факт, породил правоотношение между страните, което по своето съдържание стои най-близо до договора за поръчка, но съдържа и елементи от договора за изработка – така решение № 94/20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, в което е прието, че договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка).

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което, с оглед на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя в договор между адвоката и клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума (както в случая) и/или в процент върху определен интерес, с оглед изхода на делото, което е неприложимо за възнаграждението, дължимо за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. По договор за процесуално представителство, сключен с адвокат възнаграждение се дължи винаги, съгласно чл. 36, ал.

1 ЗА и това е изключение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само когато е уговорено.

Обстоятелството, че дължимото адвокатско възнаграждение, представляващо сума в конкретен размер, е платимо на две равни части – в 14-дневен срок от сключване на 4 договора и съответно - от първото разпределение на средства от осребрено в несъстоятелността имущество, не го превръща в резултативно възнаграждение. В настоящия случай, възнаграждението не е определено за постигнат резултат, а се дължи за положения труд за процесуално представителство по производствата, включени в предмета на договора, без значение резултатите на тези производства, в които ответникът е представляван от А.Д. “З.И М.”, затова доводите на “Ю.Б.” АД за уговорен резултативен хонорар са изцяло неоснователни, включително не са и от значение за изводите в настоящото производство.