Решение № 2218 от 13.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Варна, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110111834 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по предявени от "*, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр.

*3, обективно кумулативно съедини искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 557,73 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски, обективирана в Застрахователна полица № *, за вредите, причинени на застрахования лек автомобил марка и модел „*, рег. № *, от настъпило на 14.08.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 799,62 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.07.2020 г. до 17.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № */19.07.2023 г. по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд - *, 50 състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 14.08.2018 г. в град *”, при движение по пътното платно, при десен завой в посока ул. “*”, настъпило ПТП с лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, като автомобилът попаднал в необезопасена, необозначена и несигнализирана дупка. Вследствие на това били увредени предна лява гума, предна дясна гума на автомобила и джанти.

Сочи се, че в резултат на ПТП-то било подадено Уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско на МПС” с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил, като в ищцовото дружество била образувана Щета № *. Твърди, че щетите от процесното ПТП били описани от експерти на дружеството в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.

Заявява се, че съгласно представена фактура от автосервиз “*” ООД за сумата от 1 100 1 лева, призната на стойност 611 лева, и фактура, издадена от официален автосервиз “* ЕАД, за сумата от 1 533,94 лева, призната на стойност 1 936,73 лева, сумата за възстановяване на автомобила била на стойност 2 547,73 лева.

Излага твърдения, че с две платежни нареждания на собственика на автомобила била изплатена сумата в размер на 2 557,73 лева, като в тази сума се включвала и сумата в размер на 10 лева за извършени ликвидационни разноски.

Сочи, че с Писмо изх. № */22.08.2019 г., получено от ответника на 26.08.2019 г., поканили същия да заплати процесната сума, като същото не била заплатена към настоящия момент. Претендира се и мораторна лихва за период от три години преди подаване на заявлението.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и претендира сторените съдебни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, не изразява становище.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че липсват доказателства относно обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост. Намира, че претендираната сума е завишена и стойността, необходима за възстановяването на щетите, е в по-малък размер.

Счита, че обезщетението следва да се съобрази с действителните вреди към датата на настъпване на ПТП, като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва се механизмът на настъпване на вредите.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № */19.07.2023 г. по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд - *, 50 състав, срещу длъжника Община Варна за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С Разпореждане № 29506 от 03.08.2023 г., съобщението за което е получено на 15.08.2023 г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 14.09.2023 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За основателността на предявените искове е необходимо ищецът, при условията на пълно и главно доказване, да установи спорните факти, от които произтичат претендираните от него права, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно: 1.) че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *; 2.) че в периода на застрахователно покритие - на 14.08.2018 г. е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в попадане в необозначена дупка при описания в исковата молба механизъм, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ; 3.) че вредите са настъпили вследствие на действието или бездействието на трето лице, при или по повод възложената му от Община Варна работа по изграждане, поддържане и ремонт на общински път на територията на общината; 4.) че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер от 2 547,73 лева и че обичайните разноски възлизат на 10 лева; 5.) 2 поставяне на ответника в забава, както и 6.) размера на исковите претенции за главница и мораторна лихва.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК: че е сключен комбиниран договор за имуществено застраховане „Каско” и “Злополука” на МПС с предмет лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № * към датата на застрахователното събитие - 14.08.2018 г., както и настъпването му на 14.08.2018 г.; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахования автомобил в общ размер на 2 557,73 лева, включително извършени ликвидационни разноски, и че обичайните разноски за това възлизат на 10 лева.

По отношение на регресната искова претенция съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

От представената комбинирана Застрахователна полица № * се установява, че лек автомобил марка и модел „М*“ с рег. № * , е застрахован по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско" и "Злополука", при застрахователя "*, със срок на действие 20.02.2018 г. 19.02.2019 г.

На 14.08.2018 г. лицето Р. Е. Б., в качеството си на представител на собственика на автомобила "*, е подало Уведомление за щета по застраховка "Каско на МПС" за това, че на 13.08.2018 г. в град *, при движение по пътното платно, при десен завой в посока ул. “*”, настъпило ПТП с лек автомобил марка и модел „* с рег. № *, като автомобилът попаднал в дупка на пътя. Посочени в уведомлението като видими деформация са на предна лява гума и на предна дясна гума.

Видно от представения по делото Опис на щетите по претенция № *, същите са по предна лява гума, предна дясна гума, предна лява джанта и предна дясна джанта.

Съгласно Възлагателно писмо от 22.08.2018 г. от ищеца на автосервиз “*” ЕАД е възложено извършването на автосервизни услуги по повод на щетите по процесния лек автомобил, за което е издадена Фактура на стойност 1 533,94 лева, с посочено основание "ремонт по Щета № *". Представена по делото е и Фактура от автосервиз “* ООД, издаде на собственика на процесния автомобил, за сумата от 1 100 лева, с предмет две автомобилни гуми.

От приетите като писмени доказателства по делото Калкулации от ищцовото дружество и Доклади по Щ е т а № * се установява, че общо признатата сума за възстановяване на автомобила по повод на издадените два броя фактури е в размер на 2 547,73 лева.

Не е спорно, а и от представените Платежни нареждания от 19.04.2019 г. и от 11.07.2019 г. се установява, че застрахователят е заплатил в полза на собственика на процесния лек автомобил и на автосервиз “* ЕАД сумата от общо 2 547,73 лева по Щета № *.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „*”, с рег. N: * (описани от застрахователя по гума предна лява и гума предна дясна, видими на предоставения снимков материал), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – автомобилът при движение попада с предно дясно колело и предно ляво колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за 3 движение – дупка. При изкачването на предно дясно и предно ляво колело обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на страничните външни слоеве на борда на автомобилната гума. При разкъсването на външния борд на автомобилната гума се получава издуване на външния борд, което я прави небезопасна за използване. При движение на колелото в дупката и изкачването му обратно на платното за движение се получават увреждания по външния ръб на джантата. Вещото лице е приело, че уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по колело предно дясно и колело предно ляво, вследствие на преминаване на колелата през препятствие, каквото би могло да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на колелата при излизането им обратно на пътната настилка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „*”, с рег. N: * и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на претенция N: */17.05.2022 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: предна лява гума “*“ 2*, 6.7 мм; предна дясна гума - “*7 мм.

От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца. Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена връзка между събитието /настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по автомобила, заявени в исковата молба/.

Наведените възражения в отговора на исковата молба относно липсата на данни за скоростта на движение на водача и пътните условия са твърде общи. В случая не е направено възражение за съпричиняване, съответно не са ангажирани и доказателства в тази връзка, поради което съдът приема, че тези обстоятелства са ирелевантни в настоящото производство.

Не е спорно по делото, че ул. “*” и ул. "*" в гр. *, на която е настъпил пътният инцидент, представлява публична общинска собственост, по аргумент от чл. 2, ал. 1, т.

2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който с влизане в сила на закона /ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.