Определение № 1228 от 22.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1228 гр. Благоевград, 22.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20221200501005 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 6574/12.10.2022 г., подадена от С. А. К., чрез адв. Н. Г., против Определение № 673/14.09. 2022 г., постановено по гр.д. №744/2022 г. по описа на Р aйонен съд - Петрич. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Районният съд не е съобразил, че най-добрият интерес на детето е да пребивава на територията на Република България, както родителите, така и детето са български граждани, членовете на разширеното семейство живеят в България. Ищецът не е бил уведомен за възражението на ответницата за неподсъдност на спора. Детето е напуснало България незаконно, тъй като бащата не е бил съгласен за това. Бащата не е бил съгласен то да остане в Швейцария, а е дал съгласие да пребивава в чужбина заедно с майка си за десет дни. Майката е била уведомена на 05.06.2022г., че бащата оттегля съгласието си за пътуване на детето в чужбина, в този смисъл е налице отвличането му. Ето защо счита, че българският съд е компетентен да разгледа спора относно родителските права на детето. В допълнение към частната жалба се сочи, че бащата категорично се противопоставя детето да живее в чужбина. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане делото на Районен съд - Петрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. И. К., чрез адв. П.

Й.. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение. Твърди се, че Районен съд - Петрич не е компетентен да разреши повдигнатия спор, тъй като малолетното дете има обичайно местопребиваване в Швейцария. За определяне на международната компетентност е приложима Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, според която спорът следва да се разгледа от съда по обичайното местопребиваване на детето. В допълнение към допълнителната частна жалба ответницата сочи, че бащата е оттеглил съгласието си за пътуване на детето в чужбина, но това е сторено след като вече детето е било там и записано на училище.

Отделно от това е постъпила и частна жалба с вх. № 7614/15.11.2022 г. подадена от С. А. К., чрез адв. Н. Г., против Определение №781/26.10.22 г., постановено по гр.д.

1

№ 744/22 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което ищецът е осъден да заплати разноски за насрещната страна. Сочи се, че искането за допълване на съдебния акт е преждевременно направено, тъй като е депозирана жалба против прекратителното определение. Възнаграждение за адвокат не се дължи, тъй като производството пред районния съд не се е развило по разглеждане и решаване на правния спор. Прави се искане за отмяна на определението за разноски.

В писмен отговор по частната жалба ответницата сочи, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Искане за разноски е сторено още с писмения отговор по чл. 131 ГПК, като във всеки акт, с който приключа делото, следва да се реши и въпросът за разноските.

Съдът, след като се запозна с жалбите и делото, намира следното:

Депозираните жалби са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок, от правно - легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни, поради следното:

Производството пред Районен съд - Петрич е образувано на 01.06.2022г. по искова молба от С. А. К. срещу Д. И. К., с която са предявени искове за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка по отношение на малолетното дете А. К., родено от съвместното съжителство на страните. В исковата молба ищецът сочи, че от месец октомври 2021г. детето и майката живеят в Швейцария. Детето било изведено от майката със съгласието на бащата, но само за десет дни.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, като изрично е направила възражение за неподведомственост на спора пред българския съд, доколкото обичайното местопребиваване на детето е в Швейцария. Към писмения отговор представя доказателства, че е записано на детска градина в Швейцария през месец май 2022г., представена е нотариално заверена декларация, с която бащата се съгласява детето да напуска пределите на Република България и да пътува и пребивава навсякъде в чужбина придружавано от неговата майка. Представени са доказателства за регистрация на ищцата в чужбина, считано от месец октомври 2021г.

С Определение №673/14.09.22 г., постановено по гр.д. №744/22 г. по описа на Районен съд - Петрич е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. Съдът е приел, че обичайното местопребиваване на детето е в Швейцария, поради което приложение следва да намери Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, според която спорът следва да се разгледа от съда по обичайно местопребиваване на детето.

С Определение № 781/26.10.22 г., постановено по гр.д. № 744/2022 г. по описа на Районен съд - Петрич, прекратителното определение е допълнено като ищецът е осъден да заплати разноски за ответната страна в размер на 600 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд намира, че атакуваните определения са правилни и законосъобразни, като съображенията за това са следните:

Касае се за случай с международен елемент, тъй като малолетният А. и неговата майка от месец октомври 2021г. живеят в Швейцария. Те пребиват там, както към датата на подаване на исковата молба в съда - 01.06.2022г., така и понастоящем /липсват данни в обратна насока/. Швейцария не е страна член на ЕС, поради което Регламент E O № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани 2 с родителската отговорност не е приложим. Приложима е Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, на която правилно се е позовал районният съд. Посочената конвенция е ратифицирана от България и Швейцария, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ има предимство пред нормите на вътрешното право.

Съгласно чл. 5, ал 1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а съгласно ал. 2 - в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Под обичайно местопребиваване следва да се разбира мястото, където детето е интегрирано в социалната и семейната му страна. В случая от ангажираните и от двете страни доказателства се установява, че повече от шест месеца детето и майката живеят в чужбина – Швейцария. Установява се и това, че детето там е било записано на детска градина, а след това на училище. С оглед на тези данни е правилен изводът на районната инстанция за това, че обичайното местопребиваване на детето е в Швейцария. Според цитираната Конвенция основният критерии за определяне на международно компетентния съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето е неговото обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Не е спорно между страните, че повече от шест месеца, преди образуване на делото, детето и майката са в Швейцария. Видно от писмените документи детето е записано на детска градина, а впоследствие и на училище в чужбина. С оглед на това безспорно обичайното местопребиваване или мястото, в което детето се е интегрирало в социалната и семейна среда е в другата държава. Компетентността на съда по обичайното му местопребиваване е абсолютна и за нея съдът следи служебно, дори и без да е направено възражение на някоя от страните. Ето защо оплакванията във въззивната жалба за това, че ищецът не е бил уведомен за стореното възражение за неподсъдност на спора пред българския съд от ответницата е ирелевантно.

Ирелевантни са и обстоятелствата посочени в жалбата – това, че детето и родителите са български граждани, това че бащата и разширения кръг от семейството живеят в България.

Местната подсъдност по чл. 5 е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно да бъде дрогирана са посочени в чл. 8-10. Соените предпоставки обаче не са налице.

Не са налице и предпоставките на чл. 7 от Конвенцията, тъй като по делото няма данни, а и твърдения в исковата молба, че детето е било незаконно прехвърлено в друга държава или е задържано незаконно там от единия родител. Както и сам ищецът посочва в исковата си молба момчето е било изведено от майката въз основа на нотариално заверена декларация, подписана от него. Същата е оттеглена, но това е станало след завеждане на исковата молба. Няма данни бащата да се е противопоставил на извеждането на детето и на пребиваването му в чужбина. В исковата молба се твърди, че то е доведено от майката през месец февруари 2022г. за една седмица, в който период детето и бащата са осъществили личен контакт. След като бащата е бил против детето да живее с майката в чужбина е следвало още тогова да оттегли декларацията си, а не след подаване на исковата молба. В този смисъл съдът не приема, че е налице незаконно прехвърляне или незаконно задържане на детето в Швейцария, каквито са твърденията на жалбоподателя.

С оглед на изложеното по-горе въззивната инстанция намира за правилен изводът на районния съда за това, че компетентен да разглежда споровете относно 3 родителските права, местоживеенето на детето, личните му контакти и издръжката е съдът, където дето се намира понастоящем – съдът в Швейцария. Липсва компетентност на българския съд да разгледа и реши спора, вкл. и по иска за издръжка, доколкото в случаите на обективно съединяване на иска за издръжка с искове за родителски права при наличие на международен елемент, какъвто е настоящият случай, подведомствеността на иска за издръжка следва тази на иска за родителски права поради връзката между делата и обуславя характер на решението по въпросите на родителската отговорност спрямо издръжката на детето.

Поради това прекратителното определение на районната инстанция ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ще следва да се потвърди и съдебният акт, с който в полза на ответницата са присъдени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Същата е направила своевременно искане за присъждане на разноски, налице са данни, че са заплатени. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото съдът се произнася по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая с определението, с което е прието, че българският съд не е компетентен да се разгледат споровете за родителски права слага край на правния спор и съобразно чл. 79, ал. 4 ГПК ответницата има право на разноски. Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че първо следвало да се изчака развитието по жалбата срещу прекратителното определение на съда. Съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК в срока за обжалване страната може да направи искане за допълване на съдения акт в частта за разноските, в противен случай би се преклудирала възможността да стори това покъсно.

Ето защо ще следва да се потвърди и съдебният акт, с който ищецът е осъден да заплати разноски на ответницата в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ: