Решение № 1851 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1851 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206179 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 11-01-312/03.10.2022г. на Директора на АДФИ - гр.София, с което на П. Н. П., с ЕГН ********** от с.П., общ.Б., ул. "*******" № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за нарушение по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, вр. с чл.33, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

Жалбоподателят П. чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – АДФИ - гр.София, чрез своя юрисконсулт пледира за потвърждаване на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателя П. бил заместник-кмет на Община Брезово, 1 обл.Пловдив. Кмет пък бил Хр. Е.. Последният бил в отпуск в периода 24.08.2020г. до 11.09.2020г., поради което със Заповед №764/21.08.2020г. определил именно жалбоподателя да го замества на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА. На 11.09.2020г. пък жалб.П. подписал договор №121 между Община Брезово и „Брезово Експрес“ООД, гр.Брезово за възлагане на специализиран превоз на деца и ученици за учебната 2020/21г. по утвърдени маршрутни разписания до детските градини и училищата на Община Брезово. Преди подписване на договора обаче следвало да се приложат приетите в Общината правила за контролни дейности при поемане на финансови задължения / същите са приложени по делото/. Едно от тях било попълване на „заявка за поемане на задължение“, но въпреки че такава липсвала, то жалб.П. подписал договора посочен по-горе. В края на 2021г. започнала финансова инспекция в общината, която продължила до средата на април 2022г. В нея участие взел свидетеля И. Н. К.. След като същия установил горното, на 14.04.2022г. съставил срещу жалбоподателя П. АУАН № 11-01-312 за нарушение на чл.13, ал.1, т.1 от ЗФУКПС. Въз основа на него било издадено и процесното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля И. Н. К., разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо повече, фактите не се и оспорват от самия жалбоподател, нито се сочи някакво друго фактическо положение.

При това положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителят е ангажирал отговорност на жалб.П., тъй като не е основателно възражението на последния, че не бил административно наказателноотговорното лице. Съгласно параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, ръководители са лицата управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. По силата на последния текст пък Община Брезово има качеството на организация от публичния сектор, съответно кмета се явява ръководител по смисъла на параграф 1, т. 8. След като със Заповед № 764/21.08.2020г.

Кметът на Община Брезово Хр. Е. на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация определил П. П. в 2 качеството му на зам. кмет на Община Брезово да го замества за периода на неговото отсъствие. Именно по силата на тази заповед и по силата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА жалбоподателят, в качеството си на Зам. Кмет в периода 24.08.2020г.-11.09.2020г., то следва че жалбоподателя придобива и качеството на ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на параграф 1 т. 8 от Закона за финансово управление и контрол. Ето защо представените в съдебно заседание длъжностна характеристика и трудов договор не снемат от неговите плещи отговорността за извършеното нарушение. На следващо място не е основателно и възражението, че контрол бил осъществен от финансов контрольор като подписал документите, но всъщност в случая не е приложен именно реда въведен в самата община, а той не е приложения в случая. Освен това отговорността не би могла да се носи от финансовия контрольор, защото закона в 9, ал. 2 изрично е регламентирал, че делегирането на правомощия не освобождават от отговорност ръководството на организацията, в каквото качество имал самия жалбоподател. Не са налице основания за прилагане на института за маловажност на случая предвид това, че няма изготвена заявка за промяна на финансови задължения. Не са предприети никакви действия в тази насока, а обстоятелството, че при сключване на договора същият е съгласуван от финансов контрольор, съответно от главен счетоводител, не припокрива задължението за изготвяна на заявка за поемане на задължение. Закона за финансово управление и контрол, респективно вътрешните правила, които се прилагат в общината разграничават двете процедури на предварителен контрол и законосъобразност на двойния подпис. Последният не изключва политиките за предварителен контрол за законосъобразност. Самото нарушение не изисква в състава си да са настъпили някакви резултатни последици, а е на просто извършване. Поради което дори такива да не са настъпили, не са основание за квалифициране на случая като маловажен, а обратното. Ако ги има, то същите само биха били отегчаващи вината обстоятелства.

Правилно е приложен закона и относно санкционната норма на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Този текст предвижда глоба от 200 до 2000лв., ето защо като е наложил такава в размер на 300 лева, наказващия орган я е ориентирал малко над минимума, което е оправдано с оглед стойността на договора, по който са отчетени разходи в размер на 144 709.82лв с ДДС.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати 3 съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до опорочаване на процесното НП.

С оглед този изход на делото АДФИ има право на разноски за юрисконсулт като такива в размер на 80 лева настоящата инстанция намира за съответни и най-справедливи. Тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя на основание чл.63д ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІ V н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-312/03.10.2022г. на Директора на АДФИ - гр.София, с което на П. Н. П., с ЕГН ********** от с.П., общ.Брезово, ул. "*******" № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за нарушение по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, вр. с чл.33, ал.1, т.1 от ЗДФИ.

ОСЪЖДА П. Н. П., с ЕГН ********** от с.П., общ.Брезово, ул. "*******" № ** да заплати на АДФИ-София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4