Решение № 73 от 03.04.2026, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Берковица, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100586 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г. В. П. против А.

Б. България ЕООД за признаване за установено по отношение на А. Б.

България ЕООД, че Г. В. П. не дължи принудително изпълнение на сумата 718.81 лева – главница и 130.98 лева – лихва по изпълнителен лист от 05.05.2010г., издаден по гр. дело № 6024/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав.

Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 6024/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав е образувано изп. дело № 20128610400700 по описа на ЧСИ Димитър Вълков с рег. №861. Поради прекратяване на дейността на ЧСИ Димитър Вълков посоченото изпълнително дело е прехвърлено при ЧСИ Галин Костов с рег. № 924 като е образувано изп. дело № 20219240402715 по описа на ЧСИ Галин Костов.

Ищецът твърди, че не е получавал съобщения и призовки и по двете изпълнителни дела. Счита, че от издаването на изпълнителния лист на 05.05.2010г. до момента срещу него не са предприемани никакви принудителни действия. Поради това моли да бъде установено, че вземанията на ответника са погасени по давност. Твърди също, че не е уведомяван за извършената цесия между ответника и първоначалния кредитор Ти Би Ай 1 кредит ЕАД, поради което ответникът не е кредитор по процесните вземания.

Ищецът моли да бъде установено, че вземанията на ответника не са възникнали, поради липсата на уведомяване му от ответника и първоначалния кредитор Ти Би Ай Кредит ЕАД за извършената цесия, както и че са погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди наличието на валидна извършена цесия. Посочва, че за събиране на процесните вземания кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение. Смята, че вземането не е погасено по давност, тъй като няма период от 5 години, в който давността да не е била прекъсвана. Претендира разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен искът с правно основание чл.

124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 439 ал. 2 от ГПК ищецът следва да установи настъпването на твърдените факти –изтекла погасителна давност за вземането, настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

От изисканото и приложено ч.гр.д. № 6024/2010г. по описа на СРС, 60ти състав е видно, че е образувано по подадено на 08.02.2010г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Ти Би Ай Кредит ЕАД срещу ищеца за дължими суми по договор за кредит от 01.04.2008г., сключен между Ти Би Ай Кредит ЕАД и ищеца. По заявлението на 11.02.2010г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е редовно връчена на длъжника чрез неговата сестра на 27.03.2010г. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК /в редакция към дата 01.03.2008г./ длъжникът не е подал възражение, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила на 10.04.2010г. Върху заповедта за изпълнение е налице отбелязване, че е издаден изпълнителен лист на 05.05.2010г.

В хода на производството ищецът поддържа твърдението, че ответникът 2 не може да претендира права по процесния договор за кредит и изпълнителен лист, тъй като същият не се легитимира като кредитор по договора. Според ищеца това е така, тъй като по изпълнителното дело не е приложен договорът за цесия от 23.02.2015г., сключен между ответника и предишния кредитор, и липсва уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД с доказателство за връчването му на ищеца. Със писмено становище от 26.02.26г. /лист 77/ ответникът е представил уведомление за цесия, адресирано до ищеца, без доказателства за връчването му. В изисканото копие на изпълнително дело № 20128610400700 по описа на ЧСИ Димитър Вълков не е приложен договора за цесия и уведомлението. Ищецът не твърди, че е изпълнил процесните задължения на стария кредитор.

Съдът намира, че без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД за извършена цесия. Това е така, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му /в този смисъл е Решение № 209 от 28.11.2018г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение по т.д.

№ 2530/2017г./.

Ищецът в настоящото производство не твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, а само посочва, че не дължи, защото не е уведомен за извършената цесия. Съдът като взе предвид горепосочената съдебна практика намира тези твърдения за неоснователни, тъй като същите не касаят съществуването на изпълняемото право.

На следващо място ищецът твърди, че процесните вземания не съществуват, тъй като са погасени по давност поради бездействие на кредитора повече от 5 години, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК тоест повече от 14 години.

Изпълнително дело № 20128610400700 по описа на ЧСИ Димитър Вълков с рег. №861 е образувано на 04.04.2012г. по молба на Ти Би Ай Кредит ЕАД, в която е направено искане за извършване на справки и за налагане на запор на трудово възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника. На 18.04.2012г. са изпратени запорни съобщения до банките.

3

С молба от 13.09.2016г., адресирана до ЧСИ Димитър Вълков без посочване на номер на изпълнително дело, взискателят А. Б. Б.

ЕООД е поискал извършване на справки за длъжници съобразно приложен към молбата списък на изпълнителни дела. В молбата е направено искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжниците. В приложения към молбата списък на страница 1 в последната колона е посочено и процесното изпълнително дело № 20128610400700. Поради това следва да се приеме, че посочената молба се отнася и за процесното изпълнително дело № 20128610400700.

С молба от 08.08.2018г. взискателят А. Б. България ЕООД отново е поискал извършване на справки за длъжници. В молбата е посочено като приложение списък с изпълнителни дела, но такъв липса към молбата и изпълнителното дело. На 29.07.2020г. по процесното изпълнително дело № 20128610400700 ответникът е поискал налагане на запор на банкови сметки на ищеца. На 04.08.2020г. е подадена молба за присъединяване по друго изпълнително дело. След това с Постановление на ЧСИ Галин Костов от 12.03.2024г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради неизвършването на действия в периода от 29.05.2012г. до 29.05.2014г.

Съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Посочената разпоредба е приета преди въвеждане на заповедното производство и в нейния текст не е включена заповедта за изпълнение. В съдебната практика е изяснено обаче, че общата петгодишна давност е приложима и към вземанията, установени по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК).

Изпълнителното дело е образувано от предходния кредитор „Ти Би Ай Кредит ЕАД“ на 04.04.2012г. /лист 81 от делото/ под № 20128610400700 по описа на ЧСИ Димитър Вълков с рег. №861.

С Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя 4 или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл. 18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Следва да се имат предвид и задължителните постановки на Тълкувателно решение 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС. Според него по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал.

1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.

Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал.

1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие 5 според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт.

Съгласно т.3 от цитираното Тълкувателно решение ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Поради това погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В настоящия случай изпълнителното дело е образувано преди приемането на това ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. На 18.04.2012г. са изпратени запорни съобщения до търговските банки като след тази дата за период от 2 години липсват извършени изпълнителни действия.

Следващото такова действие е извършено на 13.09.2016г. Поради това и при действието на ППВС № 3/1980 г. следва да се приеме, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона поради настъпила перемция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 18.04.2014г., тъй като за периода от 18.04.2012г. до 18.04.2014г. не са поискани и извършени изпълнителни действия. От тази дата и съобразно възприетото в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е започнала да тече новата петгодишна давност за събиране на процесните вземания. Съобразно Тълкувателно решение 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС тази давност е прекъсната с молбата от 13.09.2016г., тъй като в нея се съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. За периода от 18.04.2014г. до 13.09.2016г. не са изтекли 5 години. С молбата от 08.08.2018г. не е прекъсната погасителната давност, тъй като същата не е депозирана по конкретно изпълнително дело и към нея липсва приложен списък с изпълнителни дела, за да може същата евентуално да бъде отнесена и към процесното изпълнително такова. С молбата от 29.07.2020г. ответникът е поискал налагането на запор като с това действие което е прекъсната погасителната давност. За периода от 13.09.2016г. до 29.07.2020г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност. След това с постановление на ЧСИ Галин Костов от 12.03.2024г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като в продължение на две години от 29.05.2012г. до 29.05.2014г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aee483d-b731-4238-b347-961869b6f45d