Решение № 34 от 14.02.2025, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Свиленград, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100665 по описа за 2024 година

Ищците И. Г. Л. и П. Г. Г. са предявили срещу ответника Община Свиленград субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено в отношенията на страните, че ищцата И. Г. Л. притежава 5/6 ид. части, а ищцата П. Г. Г. притежава 1/6 ид. част от правото на собственост върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с.

Пъстрогор, местност „Край село“, с площ: 2027 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 066033, при съседи: имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че придобили посочените ид. части от собствеността върху имота въз основа на наследяване, а наследодателите им придобили имота въз основа на давностно владение.

Твърдят, че имотът бил собственост на съпрузите Г.И.Д., починал на 06.11.2012г., и В.Г.Д., починала на 16.04.2021г. По време на брака си те придобили по давност 1809/5079 идеални части от дворно място с площ от 5079 кв.м, находящо се в с. Пъстрогор, образувано за имот с планоснимачен № 269, извън регулацията на селото – незастроено. Съпрузите били признати да собственици на имота, придобит от тях по давностно владение, с констативен нотариален акт от 23.12.1993г. - Нотариален акт № 171, том III, дело № 1522/1993г. по описа на Районен съд - Свиленград. По действащата кадастрална карта на с. Пъстрогор 1 собствените на съпрузите идеални части от имота с пл. № 269 (целият от 5079 кв.м.) били идентични с Поземлен имот с идентификатор ***.

Владението на наследодателите на ищците било трайно и несмущавано не само в периода от десет години преди снабдяването с констативния нотариален акт, но и след това.

Имотът, описан в техния нотариален акт за собственост, никога не бил включван в ТКЗС и винаги бил владян и ползван като собствен от наследодателите на ищците.

Ищците И. Г. Л. и П. Г. Г. били дъщери на съсобственика Г.И.Д. (поч. на 06.11.2012г.), като първата била дъщеря от втория му брак със съсобственика В.Г.Д. (поч. на 16.04.2021г.), а втората била дъщеря от първия му брак. След смъртта си съсобствениците Г.И.Д. и В.Г.Д. оставили за законен наследник и Г.Г.Д., техен син и брат на първата ищца, но на 25.03.2022г. той се отказал от наследството на родителите си. Затова, въз основа на наследяването на съсобствениците на имота, ищците придобили собственически права при квоти: 5/6 ид. части - за И. Г. Л. и 1/6 ид. част - за П. Г. Г..

Ищците постигнали помежду си съгласие за продажба на процесния имот, но след като започнали да се снабдяват с документи за изповядване на сделката в нотариална форма, установили, че като собственик на имота и в регистрите на Община Свиленград, и в АГКК, била записана Община Свиленград. В издадената им скица № 15-397995/13.04.2022г. от СГКК - гр. Хасково за имот с идентификатор ***, като собственик бил записан и ответникът Община Свиленград, въз основа на Акт за частна общинска собственост № 49, том 5, рег.№1129 от 11.04.2019г. Ищците узнали, че ответникът дори бил сключил договор за наем за имота.

С тези свои действия (съставянето на Акт за частна общинска собственост и сключване на договор за наем за имота) ответникът оспорвал собственическите права на ищците върху процесния имот, поради което те имали интерес от предявяване на настоящите искове за установяване правото им на собственост.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Посочва, че процесният имот бил включен в остатъчния земеделски фонд по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което бил бил придобит от Община Свиленград. Правото на собственост на Община Свиленград върху процесния имот било констатирано с Акт за частна общинска собственост № 11332/09.04.2019г., въз основа на Заповед № 37/17.07.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Хасково. Ищците не били собственици на процесния имот, тъй като същият не бил идентичен с имота, собствен на наследодателите им и описан в Нотариален акт № 171, том III, дело № 1522 от 23.12.1993г.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. А. Й., поддържат предявените искове. Искат от съда да постанови решение, с което да уважи исковете и да им присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.

П., поддържа отговора на исковата молба. Претендира съда да постанови решение, с което 2 да отхвърли исковете и да му присъди разноски, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ищците за адвокатско възнаграждение, с искане то да бъде намалено, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата, доводите и възраженията на страните, и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното:

Предявените установителни искове за собственост са допустими.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай, ищците извеждат правния си интерес от наличието на формално легитимиране на ответника като собственик със съставения акт за общински собственост, което безспорно е действие, оспорващо претендираното от ищците право на собственост.

От представения с исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 171, том III, дело № 1522/1993г. по описа на Районен съд – Свиленград, се установява, че на 23.12.1993г. съпрузите Г.И.Д. и В.Г.Д. са признати за собственици, въз основа на давностно владение, на следния недвижим имот: 1809/5079 идеални части от дворно място от 5079 кв.м, находящо се в с. Пъстрогор, обл. Хасково, образувано за имот с пл. № 269, извън регулацията на селото – незастроено, при съседи: корито на река, В.Г.В., К.К.Д. и Д.И.В..

Видно от удостоверение с изх. № И-2971/19.05.2021г., издадено от Община Свиленград, имотът, описан в Нотариален акт № 171, том III, дело № 1522/1993г., като имот пл. № 269по кадастрален план от 1987г. на с. Пъстрогор, съответства на имоти с идентификатори ***, *** и ***.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че на кадастралния и регулационен план на с. Пъстрогор от 1987г. е нанесено дворно място с пл.

№ 269 с площ от 5079 кв.м., изцяло извън строителните (регулационните) граници на населеното място. На плана за земеразделяне на землището на с. Пъстрогор (впоследствие карта на възстановената собственост) са нанесени три поземлени имота с номера 066033, 066034 и 066035, попадащи изцяло в контура на дворното място с пл. № 269 по плана от 1987г. По кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пъстрогор, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК имотът с номер 066033 е заснет като Поземлен имот с идентификатор *** с площ 2027 кв.м. Заключението е придружено с комбинирана скица, на която са съпоставени кадастралния план от 1987г. и кадастралната карта от 2018г. Видно от заключението, процесният Поземлен имот с идентификатор *** с площ 2027 кв.м. е идентичен със северозападната част от 3 дворното място с пл.№ 269 по кадастралния план от 1987г. (попадащо извън регулационните граници на населеното място).

От показанията на ангажираните от ищците свидетели К.Н.Д. и Я.Г.Д., без родство и дела със страните, става ясно, че именно Поземлен имот с идентификатор *** е имотът, който са притежавали „майката и бащата на И.“ (ищцата) - съпрузите Г.И.Д. и В.Г.Д.. И двамата свидетели описват границите на имота и го разпознават на предявената им скица. Според свидетелите, собствениците на имота никога не били губили фактическото му притежание, освен за кратък период от време, когато го пил ползвал съседът (праводателя на св. Я.Д.), който гледал там зеленчуци. Никой от свидетелите не знае някой да е предявявал претенции към този имот, който всички знаели, че е на „В. и Г. – майката и бащата на И.“.

С оглед така установеното от съдебно-техническата експертиза и от свидетелските показания съдът приема, че имотът, описан в представения с исковата молба констативен нотариален акт за собственост от 23.12.1993г., е идентичен с Поземлен имот с идентификатор *** по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на с.

Пъстрогор, общ. Свиленград.

Видно от представените удостоверения за наследници Г.И.Д. е починал на 06.11.2012г., а В.Г.Д. е починала на 16.04.2021г. След смъртта си Г.И.Д. е оставил за законни наследници преживялата го съпруга В.Г.Д. (поч. на 16.04.2021г.), техните две деца – ищцата И. Г. Л. и Г.Г.Д., и още една дъщеря, родена преди брака му - ищцата П. Г. Г.. След смъртта си В.Г.Д. е оставил за законни наследници две деца – ищцата И. Г. Л. и Г.Г.Д.. Последният се е отказал от наследството на родителите си, като отказите му от наследство са надлежно вписани, видно от издадените удостоверения – удостоверение с изх. № 1491/25.03.2022г. и удостоверение с изх. № 1494/25.03.2022г., двете от РС – Свиленград.

От приетия по делото Акт за частна общинска собственост № 11332 от 09.04.2019 г. се установява, че на основание чл.2, ал.1, т.1 и чл.56 от ЗОС, и Протоколно решение от 10.07.2008г., одобрено със Заповед № 37/17.07.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.

Хасково, е удостоверено правото на собственост на Община Свиленград върху следния недвижим имот: Земеделска земя с площ 2027 кв.м., с начин на трайно ползване: нива, представляваща Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с Пъстрогор, ЕКАТТЕ 59183, общ. Свиленград, местност „Край село“. Преди посочения акт за частна общинска собственост не е бил съставян по-рано акт. Актът е вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград под вх.рег. № 1130, дв.вх.рег. № 1129/11.04.2019г.

Като доказателство по делото е приета и Заповед № 37/17.07.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Хасково, с която на основание чл.45в, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ, е одобрено Протоколно решение от 10.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в землища, намиращи се на територията на община Свиленград, ведно с извадка от самото протоколно решение. Видно от последната, в землище Пъстрогор, ЕКАТТЕ 59183, общ. Свиленград, като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е определен имот № 066030 – нива от 2.027 дка.

4

Безспорно е, а и от представения договор за наем от 08.04.2019г. е видно, че след съставянето на акта за частна общинска собственост Община Свиленград, като наемодател, е отдала под наем процесния имот за срок от седем години.

С оглед така установеното съдът приема, че представеният по делото констативен нотариален акт за собственост от 23.12.1993г. легитимира наследодателите на ищците като собственици на спорния имот. По делото няма данни имота, който е извън регулация, да е бил включен в блок на ТКЗС. Разпитаните по делото свидетели категорично установяват, че наследодателите на ищците не са загубили фактическата власт върху имота и са го владяли в реални граници. Т.е. по отношение на този имот собствеността в реалните му граници не е загубвана, поради което не е следвало да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ и съответно не е имало основание да бъде включен в остатъчния фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи, и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ.