Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 529 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 186/2026
Вид
Протокол № 529
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 529 гр. В., 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500186 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:03 часа се явиха:

-------------------------------------------------------------------------------------Въззивните страни Р. П. Р. и Т. К. Р., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. В. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна „ВИРТУС МЕДИКАЛ“ ЕООД, редовно призована, представлява се от адв. И. И., редовно упълномощен и приет от съда от преди и адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда преди.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 105015/17.12.2025 г. на Р. П. Р. и Т. К. Р. срещу Решение № 4221/25.11.2025 г. по гр.д. № 15790/2023 г. по описа на Районен съд - В., XXXIII състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 380/04.02.2026 г., с което са отхвърлни исковете им против „Виртус медикал“ ЕООД, гр. В. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последното да заплати, както следва: сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение в размер на 500 лева за всеки месец ползване на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч.

1 незастроена площ от ПИ № ****, находящ се в гр. В., на ул. „**** за периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й плащане и за сумата от 355.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимите, но неплатени месечни обезщетение в размер на по 500 лева месечно, за ползване в периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021г. вкл. на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ № ****, находящ се в гр. В., на ул. „**** за периода от 11.10.2021 г. до 04.12.2023 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Релевира се, че ответното дружество притежава 8 кв.м. незастроена площ от УПИ, а с Решение № 408/02.04.2019 г. по в.гр.д.

№240/2019 г. по описа на ВОС му е отредено за ползване 85.83 кв.м., поради което и претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателна. Изпратена е покана до ЕООД за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева месечно, като същата е получена на 30.09.2021 г.

Претендира се обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Виртус медикал“ ЕООД, гр. В. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по подадената жалба, с който се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

АДВ. С.: Поддържам жалбата.

АДВ. И.: Поддържам подадения отговор.

АДВ. Ж.: Поддържам подадения отговор.

АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък с разноски.

АДВ. И.: Представям договор за правна помощ и списък на разноските.

Нямам доказателствени искания.

АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

АДВ. Ж.: Нямам възражение по представения списък. Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските и договор за правна защита и съдействие.

2

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С.: Моля да уважите жалбата. Считам, че първоинстанционното решение противоречи на решение на Окръжен съд – В. по гр. дело № 214/2019 г. Безспорно е също така, че по наредбите на Общинския съвет минималната цена за паркиране на служебни автомобили е 150 лв., а както е в конкретния случай 300 лв. на месец. Безспорно е също така, че ответното дружество ползва повече от незастроената дворна площ, така наречената свободна дворна площ, т.е повече от това което има.

С оглед изложеното, моля да уважите исковата претенция изцяло, като отмените първоинстанционното решение. Моля да присъдите на моите доверители сторените разноски за двете инстанции, като на мен ми определите възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, доколкото двамата са близки колеги юристи.

АДВ. Ж.: Моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението на районния съд и да ни присъдите разноските по представения списък.

Моля да вземете предвид следните две основни неща: тази искова молба почива на едно несъстоятелно твърдение, а то е, че ищците имат право да ползват по-голяма площ от свободната от застрояване площ в имота, поголяма от тяхната квота в съсобствеността и по тази причина казват, че в тази свободна площ, съотношението на квотите на съсобствениците не е равно на такова, каквото произтича от актовете за собственост. Нещо, което е недопустимо да се твърди, тъй като съотношението на квотите в съсобствеността е равно за целия поземлен имот, то не може да се концентрира в застроени и свободни от застрояване площи и почива на нещо съвършено неправилно, което е преценено при разпределение на ползването.

Когато една сграда е в съсобственост между съсобствениците на поземления имот и при същите съотношения на квотите в съсобствеността при разпределяне ползването на самия поземлен имот се отчита, ако един от съсобствениците ползва една определена съсобствена сграда, че той ползва и мястото, което е под сградата. Логиката за това е следната: тъй като и сградата е съсобствена, а той ползва цялата сграда, следователно ползва и някаква част от съсобствеността под сградата, която принадлежи на други съсобственици.

Обаче, когато сградата е еднолична на съответните съсобственици, основанието за това тези сгради да са в тяхна еднолична собственост е ограничено вещно право върху идеалните части на останалите съсобственици.

Посочили сме практика на ВКС, която ясно разграничава двете хипотези, като във втората от тези хипотези площта, която се заема от сградите не се отчита като вече ползвана площ, за да се намалява правото да се ползва съответна част от свободната от застрояване площ. И това е логично, тъй като там основанието не е, че аз ползвам чужд имот, а ползвам собствената сграда и я 3 държа на вещно правно основание, което е съвсем различно, просто самият имот е обременен с това вещно право. Точно по тази причина в първата инстанция ищците не можаха да установят какво точно твърдят и защо и по каква причина. Твърдят, че имат по-голяма част от квотата си в незастроената площ в имота, т.е. твърдението е недопустимо. От една страна твърдят, че имат 155 кв.м. ид.ч. от целия имот, което прави примерно една трета, а в същото време твърдят, че имат повече от половината от незастроената площ, тъй като ние сме имали еднолична сграда в имота и си седи върху мястото и те вадят тези площи, нещо недопустимо като разсъждения. По тази причина само искът е неоснователен.

На второ място сме посочили и нещо друго. Когато съдът разпределя ползването и замества решение на Общото събрание на собствениците, ако той определя някои от съсобствениците по някаква причина да ползва повече от мястото, от колкото му се полага, той заедно с това определя и обезщетението за това. Не може да кажеш, че решението е несправедливо и за това искаш обезщетение за нещо, което е определено да се ползва, но когато решението не определя такова обезщетение, очевидно е, че представлява ревизия на вече постановено решение, което е недопустимо.

АДВ. И.: Присъединявам се към казаното от колегата.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:10 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4