Решение № 55 от 01.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. *********, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200118 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000598 от 30.07.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ *********,с което на С. Г. К. с ЕГН ********** от с.******************, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500лева /255,65евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят С. Г. К. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно,поради което моли съда да го отмени,без да излага конкретни съображения в тази насока. От друга страна счита наложените наказания за непосилни и несъразмерни,като излага съображения в тази насока.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се лично поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ *********, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО *********, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на С. Г. С. и А. М. Ш., се установява, че на 14.03.2025година , св. С.

Г. С. и св. А. М. Ш. - полицейски служители при РУ ********* , изпълнявали 1 служебните си задължения в гр.********* ,когато около 10,33часа на кръстовището с III-5509 и IV-55045-старият път за село ****** посока гр.*********, спрели за проверка лек автомобил Фолксваген Голф с рег № ********* ,което превозно средство било управлявано от жалбоподателя.

При проверка полицейските служители, констатирали,че управляваното от жалбоподател моторно превозно средство, било собственост на Н.Т.Г. от гр.*********,но МПС било с прекратена регистрация по чл.143,ал.5 от ЗДвП от 19.02.2025г.

За така възприетото нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП /описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №188649 от 14.03.2025г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение .

Липсват ангажирани доказателства,че е прекратено адм.наказателното производство по така съставения АУАН,като и че материалите са били изпратени на съответната прокуратура,но от доказателствата по делото се установява,че с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.07.2025г. ,прокурор от РП Хасково,ТО ********* е отказал да се образува досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО за преценка за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.

Процесното е получено в регистратурата на АНО на 29.07.2025г.

Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500лева /255,65евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Процесното е връчено на жалбоподателя на 27.10.2025г,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

За издаденото НП е уведомена прокуратурата с писмо с ЗМ №117/2025г. от 10.10.2025г.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач , като е наличен и картон към НП и справка за собствеността на МПС и неговото движение по регистрации и дерегистрации.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на С.

Г. С. и А. М. Ш., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, картон към НП , Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.07.2025г. ,АУАН и НП , справки, картон НП и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на 2 чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите С. Г. С. и А. М. Ш., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят ,респективно да присъстват и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители при АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, установени от съда по горе и са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, картон към НП , Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.07.2025г. ,АУАН и НП , справки, картон НП и писма се потвърждават фактическите констатации изложени по горе в мотивите на съда.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ *********, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-1122 3 от 11.02.2026 година на АНО, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, касаещо тяхното съдържание – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и двата акта не съдържат пълно описание на релевантни за нарушението обстоятелства.

Така и в двата акта е посочено, че жалбоподателят "... управляваното от жалбоподател моторно превозно средство, било собственост на Н.Т.Г. от гр.*********,но МПС било с прекратена регистрация по чл.143,ал.5 от ЗДвП от 19.02.2025г. ", без обаче да е описано ,коя точно от визираните в ал.5 на чл.143 от ЗДвП хипотези ,процесното МПС не е регистрирано, по следните съображения:

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП /действаща към датата на извършване на нарушението и към издаването на обжалваното НП,доколкото в последствие е настъпила законодателна промяна относно предвидените наказания/ предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно сочената от АНО норма ,послужила за дерегистриране на управляваното от жалбоподателя МПС- чл.143,ал.5 от ЗДвП, гласи- Не се регистрират: т. 1нови превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4; т. 2. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2018 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; т. 3. пътни превозни средства, които не са внесени по законоустановения ред; т. 4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146; ; т.5. пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността; т.6. (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) велосипедите с монтиран двигател (категория L1e-A), определени в чл. 4, т. 2, буква "а", подбуква "i", от Регламент (ЕС) № 168/2013 и т. 7. (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) инвалидните колички с двигател.

При това положение е невъзможно да се провери за какво точно е дерегистрирано МПС,което е управлявал жалбоподателя ,доколкото ал.5,предвижда седем различни хипотези.

"Лаконичността" на актосъставителя и на наказващия орган създава неяснота, която нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере 4 административно-наказателното обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин предмета на доказване, което е в правомощията единствено на наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице.

При липса на каквато и да е конкретизация наказаното лице не може да упражнява правото си на защита, тъй като е поставено в невъзможност да прави искания, бележки и възражения във връзка с оборване на обвинението срещу него. Още по-малко, предметът на доказване може да бъде определен въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като последните имат значение единствено за обосноваността на административно-наказателното обвинение, но не и за очертаване на неговите фактически и юридически рамки.