Решение № 3347 от 23.03.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 122/2026
- Вид
- Решение № 3347
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Любомира Несторова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.197, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3347
Пловдив, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180700122 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от А. Н. Б. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение № 355 от 22.12.2025г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е оставена без уважение като неоснователна жалба вх. №Ж-16-761/16.11.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от А. Н. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, служебен адрес: [улица], ***, [Наименование]: [Наименование]@[интернет адрес], срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250016-022-0149901/10.10.2025 г., издадено от М. Н. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.
С жалбата се твърди, че решението на директора на ТД на НАП Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, тъй като електронните фишове са неправилно връчени на жалбоподателя. Същите е следвало да бъдат връчени на фирмата собственик на МПС. Автомобилът, за който се твърди, че с него са извършени някакви нарушения е лек автомобил Мерцедес с № [рег. номер], който е регистриран на фирма „Транс Сити“ АД, което дружество е обявено в несъстоятелност и правомощията му, считано от 13.05.2014г. са прекратени.
Претендира се отмяната на оспорения административен акт и отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250016-022-0149901/10.10.2025 г. както и съдебните разноски.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Представя писмено становище. В съдебно заседание претендира отхвърляне на жалбата и разноските по делото, съгласно представен списък на разноските.
Жалбата е подадена в срок и от лице притежаващо правен интерес, поради което същата е допустима.
От фактическа страна Съдът установи следното:
Срещу длъжника А. Н. Б. е образувано изпълнително дело с № *********/2025 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив във връзка с три броя глоби, наложени с фишове на Община Пловдив. На длъжника е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №С250016-048-0104546/15.09.2025г., което е връчено по електронен път на 16.09.2025г.
С Разпореждане за присъединяване с изх. № С250016-105-0486252/11.11.2025 г. към изпълнителното дело е присъединена за събиране и глоба в размер на 50.00 лв., наложена с Фиш №2599312/25.08.2024г. на Община Пловдив.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250016-022-0149901/10.10.2025 г., издадено от М. Н. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив е наложен запор за сумата от 200 лв. върху вземане от трето задължено лице - ТД на НАП-Пловдив. Вземането представлява съдебни разноски, присъдени в полза на жалбоподателя по адм. дело №2883/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив. С Решение №2659/20.03.2024г. на AC-Пловдив по цитираното дело ТД на НАП Пловдив е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 360 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставената му материална и процесуална компетентност, в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Издадено е в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания.
Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. Ето защо, в нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. В настоящия случай, налагането на мерките е основано именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното задължение и с цел предотвратяване извършването на сделки, и действия с имуществото на длъжника, поради което органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 195 от ДОПК.
В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са изложени мотиви в тази насока, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки и в постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Както правилно е приел публичният изпълнител, в процесния случай е налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника в общ размер на 200лв. в това число лихва - 0,00лв. по изпълнителен лист на Административен съд-Пловдив №784/31.10.2025г. по адм. дело №2888/2023г.
Следователно, към момента на постановяване на процесното постановление, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника по ИД № *********/2025г., непогасено в законоустановения срок за доброволно изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, това е моментът на преценка на законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното правило на посочената норма, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Предвид всичко изложено, обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са законосъобразни и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Поради своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, както и предвид, че същият е представляван от юрисконсулт по делото - изготвил становище по жалбата и представил допълнителни доказателства, участва в проведеното съдебно заседание, то такива следва да се присъдят.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК (доколкото чл. 161 от ДОПК е приложим само за производствата по обжалване на РА и на другите актове, които съгласно чл. 144 от ДОПК подлежат на обжалване по реда на Глава 19), в полза на ответника ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 102.26 евро, съгласно чл. 24 изр. 2-ро от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Б. с [ЕГН], против Решение № 355 от 22.12.2025г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което, на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, е оставена без уважение като неоснователна жалбата му с вх. №Ж-16-761/16.11.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250016-022-0149901/10.10.2025г., издадено от М. Н. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.
ОСЪЖДА А. Н. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: