Решение № 231 от 10.11.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Сандански, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20211250100690 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, който е предявен от „И******“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Д.В.Д. против С. М. Л. от гр. Сандански.

Ищецът сочи, че на 09.10.2020 г. между него и ответника по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, ЗПК е бил сключен договор за потребителски кредит по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 800 лева срещу задължението му да го върне заедно с договорна лихва, разсрочено в срок до 26.12.2020 г. на 6 месечни погасителни вноски.

Ищецът твърди, че е превел сумата по банковата сметка на ответника. Твърди ,че на 10.12.2020 г. е обявил кредита за предсрочно изискуем заради изпадане на ответника в забава. Твърди, че от страна на ответника няма извършени плащания по договора. Твърди, че поради изпадането му в забава е начислил и лихви за забава. Твърди, че за получаване на неплатените задължения е подал заявление пред РС Сандански по реда на чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр. дело и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че заповедта е била връчена чрез залепване, поради което е бил уведомен от заповедния съд, че следва да предяви иск за установяване на вземането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 09.10.2020 год., сумата от 30, 56 лева, 1 неизплатени договорни лихви за периода от 26.11.2020 год. до 26.12.2020 год., сумата от 8, 67 лева, мораторни лихви за периода от 27.11.2020 год. до 04.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения представител подава отговор на исковата молба. Оспорва иска. Оспорва наличието на договорни отношения между него и ищеца. Твърди, че ответникът не е сключвал описания в исковата молба договор. Твърди, че той не е усвоил сумата. Твърди, че липсва в договора ясна методика за формиране на ГПР. На основание чл.

26, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ЗЗД прави възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави на клаузата в договора, с която е уговорено заплащането на лихва и на клаузата в договора, с която е уговорено заплащане на ГПР. На основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, поради възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие. Прави възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Оспорва се, че ответника е получил уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и оспорва, че кредитът е предсрочно изискуем.

В съдебно заседание, ищецът поддържа иска. Ответникът, чрез особения представител оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

“И*****” ООД е регистрирано в търговския регистър. Дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. София и се представлява и управлява от Д.В.Д.. Сред предмета на дейност на дружеството е отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ.

Дружеството е вписано в публичния регистър на БНБ на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ под № 16 и оперира на пазара на финансови услуги под търговското наименование „Happy credit“.

След подадено от ответника С. М. Л. по електронен канал (“online”) заявление до “И*****“” ООД за отпускане на кредит и одобряването му, на 09.10.2020 год. между него и ищцовото дружество е бил сключен договор за потребителски кредит. Договорът е бил сключен електронно, с електронен документ и подписан от ответника електронно с обикновен електронен подпис, посредством SМS – персонален шестцифрен идентификационен код за потвърждение 623781, получен на телефонен номер, предоставен от ответника. Видно е от договора за потребителски кредит, представен по делото на хартия SO № 2287/09.10.2020 год., че кредитът е бил одобрен при следните условия: - размер на кредита 800 лева, срок за погасяване: 6 месеца; брой погасителни вноски: 6; месечна погасителна вноска в размер 213,33 лева; фиксиран годишен лихвен процент по кредита:

38, 29 %; годишен процент на разходите: ГПР 45,78 %; общ размер на плащанията: 1,280 лева. В договора бил посочен и погасителния план, съгласно който кредитополучателят 2 трябвало да погасява кредита на 26- то число в срок от 26.11.2020 год. – първа вноска до 26.04.2021 год. – последна вноска. В погасителния план е бил посочен както общия размер на месечната вноска, така и каква част от нея е за главница, за лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 5 е било уговорено, че сумата по одобрения кредит ще се усвоява от кредитополучателя по посочената в заявлението за потребителски кредит /профил лична банкова сметка, а в чл. 6 е било уговорено, че кредитът се погасявал съгласно погасителния план и по банкова сметка, изрично посочена в него. От погасителния план се установява, че крайният падеж на задължението е бил 26.04.2021 година.

С подписването на договора, кредитополучателя изрично е заявил, че му е бил предоставен предварително от кредитора „Стандартен европейски формуляр“, чрез средство за комуникация от разстояние, посочващ индивидуалните условия и цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит – чл. 8 от договора. С подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че се е запознал предварително със съдържанието на документа. Същото се установява и от формуляра, предоставен на хартия по делото. Съгласно чл. 13, с подписването на договора, кредитополучателят е декларирал, че е получил и се е запознал със съдържанието на предоставените му от „И*****“ Общи условия и е приел същите.

В Раздел III, т. 1 от ОУ е било договорено, че сключването на договора за потребителски кредит ставало по инициатива на кредитополучателя. За да получи желаната заемна сума той кандидатствал за потребителски кредит, като подавал заявление с искане за потребителски кредит до „И*****“ ООД по образец. Кандидатстването се извършвало на сайта на дружеството, чрез предварително създаден Профил или чрез официалната електронна страница на партньор на дружеството, където е била поставена апликационна форма за изпращане. Съгласно тази точка от ОУ, в заявлението кандидатът предоставял пълни и верни данни относно своята самоличност като имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуален електронен адрес, лична банкова сметка и други данни, а в случай на първо кандидатстване за отпускане на кредит, кандидатът трябвало да представи и снимка от валидната си лична карта.

В Раздел V, т. 1 от Общите условията за предоставяне на потребителски кредит от „И******“ ООД е било уговорено, че за да се пристъпи към сключване на индивидуален договор за потребителски кредит е било необходимо „И******“ ООД да одобри отпускането на потребителския кредит и за момент на одобрението се е считал - моментът на получаване на уведомлението за одобрение. В т. 3.1. е било уговорено, че да се опише и сключи индивидуален договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, заедно с Общите условия към него, кредитополучателят е следвало да натисне активен линк в мейла „Съгласен съм приемам и подписвам тези документи“, който щял го отведе на защитена страница на сайта на дружеството. Кредитополучателят изразявал своето съгласие с въвеждането на команда „Давам изрично и доброволно съгласието си чрез въведения от мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение“, имащ действие на саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша индивидуален договор за кредитна 3 указаното за това място на сайта от кредитополучателя. С въвеждането на командата – съгласие, автоматично на посочения в заявлението профил мобилен телефонен номер „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД изпращало на кредитополучателя SMS – Персонален идентификационен код (ПИК) за потвърждение за да бъде сключен и подписан електронно индивидуалния договор за потребителски кредит. Кредитополучателят следвало да попълни правилен ПИК за потвърждение и подписване в полето, на указано место, след което трябвало да натисне бутона „Подписвам“. Страните изрично се съгласили въвеждането на SMS – Персонален идентификационен код за потвърждение да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал.4, във връзка с чл. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. След като кредитополучателят потвърдил, че е запознат и приема договора, съдържащ погасителен план ведно с ОУ, след като попълни правилен SMS – Персонален идентификационен код и натисне бутона „Подписвам“, индивидуалният договор за потребителски кредит се считал за сключен и подписан.

В т. 12 от раздел VI на ОУ е било уговорено, че размерът на годишния процент на разходите, който е бил посочен в индивидуалния договор за потребителски кредит е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на подробно описани допълнителния допускания. В чл. 7 от същия раздел е посочено, че за отпускането на кредита, кредиторът имал право на възнаградителна лихва, чийто размер се определял в индивидуалния договор.

От заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод е видно, че на 09.10.2020 год. „И****“ ООД е наредило да се преведе по банковата сметка на ответника, разкрита в „Банка ДСК“ сумата от 800 лева по договор за потребителски кредит №SO – 2287 от 09.10.2020 год. същото се установява и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза се установява още, че от страна на ответника не са извършвани никакви плащания по договора за кредит.

Към исковата молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост и покана за плащане, подписано от пълномощник на законния представител на „И******“ ООД, изпратено по електронната поща на ответника на 10.12.2020 год. С това уведомление той се уведомявал, че е в забава за заплащане на задълженията си по договор и се уведомявал, че дружеството счита предоставения кредит за изцяло предсрочно изискуем. Със уведомлението се давал 14 дневен срок на ответника доброволно да погаси задълженията си към дружеството. По делото няма данни дали ответникът е получил писмото.

На 04.01.2020 год. “И*****” ООД е предявило пред Районен съд- Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 800 лева, главница, за сумата от 30, 56 лева, договорна лихва за периода от 26.11.2020 г. до 26.12.2020 г., за сумата от 129, 44 лева за такса за експресно разглеждане на документи, за сумата от 275 лева, разходи и разноски за извънсъдебно събиране, за сумата от 8, 67 лева, за законна лихва за 4 периода от 27.11.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за разноските по делото. В заявлението е било посочено, че вземането произтича от гореописания индивидуален договор за потребителски кредит. По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 3/ 2021 година и на 12.01.2021 година съдът се е произнесъл по заявлението с разпореждане № 9000081, с което е разпоредил да се издаде срещу ответника заповед за изпълнение за сумите от 800 лева за главница, за сумата от 30, 56 лева за договорна лихва, за сумата от 8, 67 лева за лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.01.2021 год. до изплащането й, както и за сумата от 273, 29 лева за разноските по делото. В останалата част, за останалите суми, заявлението е било отхвърлено като неоснователно. На същата дата 12.01.2021 год. в полза на ищеца е била издадена срещу ответника заповед за изпълнение № 900082. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Л. на 19.03.2021 г. със залепване на уведомление, по реда на чл. 47, ал.