Решение № 5087 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5087 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506362 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 2022066 от 19.12.2021 г., постановено по гр. д. № 21254/2020 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, са отхвърлени предявените обективно съединени искови претенции за осъждане на Т.У. – СОФИЯ да заплати на Д. Х. Б., да заплати сумата от 3 174, 28 лв. и 3, 47 лв., на основание чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД, представляващи възнаграждение по възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, поради основателност на допуснатото до съвместно разглеждане, заявено с отговора на исковата молба от Т.У. – София, възражение за прихващане за сумата от 23 561, 79 лв., представляващо вреди от неизпълнение на задължения от Д. Х. Б., в качеството на ръководител по възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г., както и за заплащане на сумата от 3 393, 50 лв., представляваща възнаграждение по възлагателен договор № 6467-5/12.05.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.06.2020 г., до окончателното изплащане, поради недоказаност на претенцията, иска с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 269 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 174, 28 лв. за периода 06.06.2016 г. – 01.06.2020 г., поради погасяването й по давност, както и за заплащане на сумата от 1 452, 51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 393, 50 лв. за периода 24.02.2016 г. до 01.06.2020 г., поради недоказаност. Ищецът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 920 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски при отхвърлено като 1 неоснователно възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. Х. Б., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е счел възражението за прихващане, заявено от ответника, за основателно.

Поддържа, че по делото не е доказано, че е причинил щета на ответника. По делото са представени писма от „Б.“ ЕООД, в които се сочи добрата работа на ищеца, както и че договора за услуги на основание възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г., е останал неприключен не по негова вина, а по вина на ръководството на НИС при НУ-София. По делото са събрани доказателства, че ищецът нееднократно е докладвал на ръководството на НИС и директно на заместник ректора и ректора на ТУ-София относно последиците, ако дейността им бъде спряна. Съгласно представения по делото протокол от 24.02.2016 г., подписан от ръководителя на НИС и ищеца от страна на ТУСофия и управителя на „Б.“ ЕООД, е разгледано изпълнението на четирите договора за поръчка към посочения възлагателен договор, като страните единодушно са приели изпълнението на четирите договора. Твърди, че дружеството не е издало фактура, за да бъзе извършено плащане, съобразно условията на договора. „Б.“ ЕООД е изразил съгласие, че в изпълнение на договорите следва да изплати на НИС при ТУ-София сумата от 3 393, 50 лв., за които НИС следва да издаде фактура, което не е сторено. По тази причина паричната сума не е платена. Поддържа ,че отчисленията са изчислени към момента на прекратяване на основния рамков договор № 6467-5/12.05.2011 г. и съгласно експертното заключение остатъчните суми напълно съвпадат с претендираните от ищеца вземания. Решаващият съд не е обсъдил ангажираните по делото свидетелски показания, съгласно които ищецът многократно е канил ръководството на ТУ-София да му изплати дължимото възнаграждение, както и че докладите и поканите са били своевременно докладвани на ръководството на ТУ-София, като по този начин счита, че погасителната давност по отношение на претендираната лихва е била прекъсната. Поддържа, че мотивите на обжалваното решение са вътрешно противоречиви. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Т.У. – СОФИЯ, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение НИС при ТУ е осъден да заплати на „Б.“ ООД сумата от 23 561, 79 лв., дължими поради неизпълнение на договор – поръчка, сключен в изпълнение на възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г., ръководител на който е бил ищецът. С посоченото съдебно решение е установено наличието на неизпълнение на възлагателния договор, довело до развалянето му от страна на възложителя – „Б.“ ООД. Поддържа, че тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си на ръководител на договор и е допуснал неизпълнение на договора с „Б.“ ООД, което е довело до постановяване на осъдителното решение. Твърди, че във възлагателния договор не е предвидено заплащане на възнаграждение на ищеца, нито е посочен начинът, по който да се определи такова възнаграждение. Не е налице сключен трудов договор между страните. С представената по делото 2 молба от 24.04.2017 г. ищецът е претендирал с още две лица заедно процесните суми. Поддържа, че от текста на протокол № 00-0000596/24.02.2016 г. не следва извод, че сумата от 3 393, 50 лв. е дължима на ищеца. Във възлагателния договор № 6467-5/12.05.2011 г. няма уговорено възнаграждение за ръководителя на договора и не е посочен начин, по който да се изчисли такова възнаграждение. Излага съображения, че заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –счетоводна експретиза се установява стойността на остатъчните средства по договорите, но няма данни на какво основание биха се дължали тези суми изцяло и само на ищеца. Счита, че претендираната сума не е и изискуема, тъй като и понастоящем тя не е платена от „Б.“ ООД. Издаването на фактура не съставлява условие за извършване на плащането. Излага съображения, че от свидетелските показания не се установява прекъсване или спиране на давността, тъй като е доказано, че ищецът е канил ответника да му плати претендираните суми. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 12.05.2011 г. е сключил с ответника срочен възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г., по силата на който ответникът му възложил изследване и разработка на технологии и машини за преработка на пластмаси с експериментално производство. Страните са предвидили, че ако не пожелаят прекратяване на договор, срокът му автоматично се продължава. Въз основа на възлагателния договор заедно с ответника сключили договори за изследване и разработка на технологии и машини за преработка на пластмаси с експериментално производство, в качеството на изпълнител. Във връзка с доклад на проф. д-р инж. Валери Стоилов до зам. директор по НПД на ТУ-София е разпоредено предаване на предоставеното за ползване помещение, да се прехвърлят незаведените активи към описа на УЕП и да се подготви финансовото приключване на договорите, като се изплатят остатъчните средства по договорите. Отправил покана (жалба) до ректора на ТУ-София в 3-дневен срок да му заплати дължимите парични суми – 3 174, 28 лв. и 3, 47 лв. – остатъчни средства по възлагателния договор, ведно със законната лихва. Съгласно протокол изх. № 00-0000-596 от 24.02.2016 г. сумата от 3 393, 50 лв. е дължима на ищеца за свършената от него работа. Въпреки отправената покана ответникът не е погасил задълженията си към ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 174, 28 лв. , сумата от 1 269 лв. – мораторна лихва за периода 06.06.2016 г. – 01.06.2020 г., сумата от 3, 47 лв., сумата от 3 393, 50 лв., сумата от 1 452, 51 лв. – мораторна лихва за периода 24.02.2016 г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между страните възлагателен договор № 6467-5/12.05.2011 г. Твърди, че 3 функциите, правата и задълженията на ръководителя на дейността по договора, какъвто е бил ищецът, са уредени в Правилника на устройството и дейността на Научно-изследователски център (НИС) към ТУ-София, Приложение № 2, по силата на чл.2 от възлагателиня договор. Въз основа на заповед на зам. ректора на НПД от 25.01.2016 г. е назначена комисия за анализ на договорите, която изготвила доклад и направила предложение някои от договорите да бъдат прекратени. Със заповед № 00-000117/06.06.2016 г. възлагателният договор е прекратен, в резултат на което са прекратени и отношенията между НИС на ТУ – София и третите лица, с които е имало сключени договори – поръчки. По един от тези договори ТУ-София е осъден да заплати сумата от 23 561, 79 лв. Твърди, че във възлагателния договор не е предвидено заплащане на възнаграждение на ищеца. Поддържа, че заповедта, на който се позовава ищеца, не създава права и задължения между страните, както и не е създала облигационна връзка между тях. Също така в заповед № 00-0001-17/06.06.2016 г. предвижда сумата от 3 174, 28 лв. – остатъчни средства, трябва да се изплати на членовете на екипа по предложение на ищеца. В случай, че съдът приеме, че сумата по остатъчните средства е дължима, то следа да съобрази представената по делото молба вх.

№ 21-00-157/24.04.2017 г., депозирана от ищеца и още две лица, които заедно претендират посочената сума. Счита, че не дължи и сумата от 3 393, 50 лв., тъй като във възлагателния договор не е предвидено възнаграждение за ръководителя по договора, нито е посочен начина, по който са се изчисли такова възнаграждение. Излага съображения, че от текста на протокол № 000000-596/24.02.2016 г. не възниква задължение за „Б.“ ООД да плати посочената сума, а е посочено, че следва да изплати същата. В случай, че съдът приеме, че е налице такова задължение, то същото не е изискуемо, тъй като посоченото дружество не е заплатило сумата. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва, която е дължима, считано от 30.04.2020 г. Заявено е в условията на евентуалност процесуално възражение за прихващане с вземане в размер на 23 561, 79 лв.

Тази сума ответникът следва да заплати на „Б.“ ООД, по силата на решение № 523627/02.11.2018 г. Твърди, че в качеството на ръководител по процесния възлагателен договор, в задълженията на ищеца е да осигури точно изпънение на договор – поръчка с „Б.“ ООД. Ищецът не е изпълнил задълженията си и е допуснал да се стигне до неизпълнение на договора с посоченото дружество.

Твърди, че е платил сумата от 23 561, 79 лв., въз основа на осъдителното съдебно решение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В първото редовно открито съдебно заседание ищецът е пояснил и допълнил исковата си молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК, като е уточнил, че сумата от 3 174, 28 лв. се дължи на основание възлагателен договор – основния рамков договор от 2011 г., т.4, а сумата от 3, 47 лв. – отчисления от счетоводството на ответника, дължими на основание възлагателен договор и правилниците във връзка с рамков договор и сключените договори поръчки.