Решение № 1714 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1714 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110102288 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Д., чрез адв. К. А., срещу Министерство на вътрешните работи, с която е предявен иск с правно основание чл.

220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6990,75 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие за периода от 20.10.2021 г. до 13.12.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 16.09.2021 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл.

28, ал. 2 от Закона за администрацията, между страните бил сключен трудов договор № 8121К-10257, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „съветник (юридически въпроси)“ в политическия кабинет на министъра на вътрешните работи. Трудовият договор бил сключен за определен срок – до прекратяване мандата на министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121К-11031 от 19.10.2021 г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, считано от същата дата, на основание чл. 28, ал. 6 ЗАдм. преди да настъпи крайният му срок, тъй като мандатът на министъра на вътрешните работи от служебното правителство бил прекратен на 13.12.2021 г. с избиране на Министерски съвет от 47-то Народно събрание. Твърди, че в сключения между страните трудов договор било уговорено тримесечно предизвестие за неговото прекратяване, но не повече от остатъка от срока на договора. Следователно, в настоящия случай ответникът дължал обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 20.10.2021 г. до 13.12.2021 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Министерство на вътрешните работи за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по 1 същата чрез юрк. Т.Ц.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че трудовото правоотношение на ищеца било възникнало на специалното основание, предвидено в чл. 28, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗАдм). С помощта на своите съветници и другите членове на политическия му кабинет съответният министър реализирал политиката в съответната област, поради което тези лица следвало да се ползват с необходимото доверие. По тази причина законодателят дал възможност на съответния министър еднолично да определя членовете на политическия си кабинет, както и да ги сменя, без да се мотивира. Неговата преценка не подлежала на контрол, а прекратителното основание било уредено в специалната норма на чл. 28, ал. 6 ЗАдм. Неприложимостта на Кодекса на труда водела до неоснователност на предявения иск, поради което моли съда да го отхвърли изцяло. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Г. Р. Д., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск и да присъди на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие съгласно исковата молба. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Ц.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Изразява становище, че трудовият договор с ищеца бил сключен с оглед личността му и от преценката на министъра на вътрешните работи зависело както неговото назначаване, така и освобождаването му. Специфичният характер на това правоотношение изключвало приложението на Кодекса на труда. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че на 16.09.2021 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл.

28, ал. 5 от Закона за администрацията, сключили срочен трудов договор № 8121К-10257, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „съветник (юридически въпроси)“ в политическия кабинет на министъра на вътрешните работи. Съгласно т. 2 от трудовия договор същият се сключвал за определен срок – до прекратяване мандата на министъра на вътрешните работи. Основното месечно възнаграждение на служителя било заплата за длъжност в размер на 2559 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5 % от заплатата за длъжност (т. 4 от трудовия договор). Съгласно т. 8 от трудовия договор страните можели да го прекратят с предизвестие от 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Със Заповед № 8121К-11031 от 19.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт, считано от същата дата.

2

Заповедта била връчена на ищеца на 25.10.2021 г., видно от отбелязване върху нея.

Не се спори между страните, а и от представен по делото фиш за работна заплата се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за последния месец преди уволнението било в размер на 3774,25 лева.

С решение, прието от 47-ото Народно събрание на 13.12.2021 г., бил избран Министерски съвет на Република България, а правомощията на служебното правителство, назначено с Указ № 244 на Президента на Република България от 14.09.2021 г., били прекратени.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че трудовият му договор е прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните. В съдебната практика се приема, че предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. Случаите, в които страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, са предвидени в закона – чл. 326, чл. 328 и чл.

334 КТ. В съдебната практика се приема, че с уговорки в трудовия договор страните не може да дерогират императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ, в текста на която ясно са очертани хипотезите, при които се дължи обезщетение – тогава, когато се прекратява трудовото правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на предизвестие. Предвид тази разпоредба обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с предизвестие (вж. Решение № 133 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 3458/2017 г., III г. о., ВКС).

В настоящия случай трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт. Съгласно цитираната разпоредба правоотношенията с лицата по ал. 5 (сред които е и ищецът) се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 28, ал. 6 3

ЗАдм. е специално спрямо тези, предвидени в Кодекса на труда. Необходимостта от същото е породена от същността на политическия кабинет, която е изяснена в чл. 27, ал. 2 ЗАдм. – политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото. За да може политическият кабинет да изпълнява вменените му функции, е необходимо да се гарантира свободната преценка на съответния орган на изпълнителната власт да определя и подменя лицата от неговия състав. По тази причина в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗАдм. не е предвидено отправяне на предизвестие при прекратяване на трудов договор с лице по ал. 5.

Липсва и препращаме към Кодекса на труда и уредените в него основания за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. Хипотезите, при които страната, която иска да прекрати трудовото правоотношение, дължи предизвестие, са изчерпателно изброени в закона и не следва да се тълкуват разширително (вж. Решение № 3194 от 15.06.2023 г. по в. гр. д. № 2550/2023 г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав).

Не може да бъде прието изразеното в исковата молба становище на ищеца, че клаузата на т. 8 от трудовия договор, предвиждаща възможност за прекратяването му с 3-месечно предизвестие, била израз на свободата на договаряне и следвало да намери приложение, доколкото била по-благоприятна за служителя. Свободата на договаряне е ограничена от императивните разпоредби на закона. По отношение на прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие свободата на договаряне се простира до срока на предизвестието (чл. 326, ал. 2 КТ), но не и спрямо основанията, при които се изисква такова.

С оглед изложеното и доколкото основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца – чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията, не изисква отправяне на предизвестие, то не са налице условията на чл. 220, ал. 1 КТ. За служителя не е възниквало вземане за обезщетение за неспазено предизвестие, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът Г. Р. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника Министерство на вътрешните работи дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, срещу Министерство на вътрешните работи, Булстат 000695235, представлявано от министър К.С., с адрес гр. София, ул. „Шести септември” № 29, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6990,75 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие за периода от 20.10.2021 г. до 13.12.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Г. Р. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на Министерство на вътрешните работи, Булстат 000695235, представлявано от министър К.С., с адрес гр. София, ул. „Шести септември” № 29, дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.