Определение № 464 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000338 по описа за 2026 година

Производството е по чл.267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция Е.

А. Б. чрез пълномощника му адв.К. Н. против Решение №1748 от 09.12.2025г., постановено по т.д.№ 810/2025 г., на СГС, TO, VI-14 състав, с което е отхвърлен предявеният от него против „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ООД в ликвидация иск по чл.74,ал.1 от ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците в „София Проджект“ООД- в ликвидация, проведено на 10.04.2025 г., с което е взето решение да бъде предявен иск по чл.142, ал.3 от ТЗ за причинени вреди на дружеството с цена до 260 000 лв. и упълномощаването на процесуален представител адвокат, като неоснователен.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличието на преюдициален спор – висящото производство по т.д. № 1869/2023г. по описа на СГС, TO, VI-18 състав и възз. т.д. № 275/2025г. по описа на САС, ТО, 3 състав, с което е уважен иск на настоящия ищец Е. А. Б. по чл.124,ал.1 ГПК и е прието за установено, че са нищожни като невзети решенията по т.3 до т.12 от дневния ред, приети на 27.09.2023 г. от Общо събрание на съдружниците на 1

„София проджект“ ООД, едно от които е изключването на Б. като съдружник.

Твърди, че това дело несъмнено е преюдициално по отношение на настоящото. Сочи задължителна съдебна практика в тази насока - ТР № 1 от 9.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 1687 от 02.06.2025 г. по к.ч.т.д. № 161/2025 Г., Т. К, II т.о. на ВКС. Твърди, че решението на САС е обжалвано пред ВКС и още не е влязло в сила.

С оглед изложеното счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка.

Алтернативно излага и доводи за неправилност на решението.

Твърди, че взетите от ОСС решения от 27.09.2023 г., между които и това за изключване на съдружника Б. са нищожни, тъй като е нарушено императивното правило на чл.137,ал.4 от ТЗ – за взетите решения по ал.1, т.2, т.4, т.5 предложение първо, и т.7 от същата разпоредба се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. В случая дружествения договор на ответното дружество не предвиждал нещо различно от това правило. Формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично прогласената нищожност на взетото решение с ал.5.

Протокола от ОСС, проведено на 27.09.2023 г. имало единствено нотариална заверка на съдържанието.Затова твърди, че решенията от 27.09.2023 г. са нищожни. Нищожността е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана, както е прието в мотивите на ТР № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателят твърди, че в случая фактът на вписването на приетото решение за изключване на съдружника от 27.09.2023 г. е ирелевантен към настоящия спор, тъй като с оглед на това, че решението е нищожно, то не е породило изначално правно действие и за правната действителност същото не съществува (все едно не е било гласувано).Законовото изискване на чл.137, ал.4 от ТЗ е императивно и не може да бъде санирано чрез каквито и да е други способи. Това решение н е поражда правни последици и няма действие по отношение на членовете на дружеството, именно поради това вписването на приетото решение за изключване на съдружника от 27.09.2023 г. е ирелевантен спрямо вътрешните отношения между съдружниците в ООД-то.

2

Според жалбоподателя, нищожността на решението произтича от нарушението на императивната разпоредба на закона, а съдебното решение за нейното обявяване има установително действие. Решението на общото събрание не е произвело действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, поради което е без правно значение моментът, в който съдебното решение е влязло в сила. Влизането в сила на съдебното решение за обявяване на нищожността би имало значение за последващото заличаване на вписването на посоченото обстоятелство, и то само спрямо третите лица.

Жалбоподателят твърди, че решението от 27.09.2023г. не е вписано в Т Р и спорът относно качеството на съдружник е само между изключения съдружник и дружеството, поради което влизането в сила на съдебния акт за обявяване на нищожността е ирелевантен за преценката на легитимацията на ищеца по иска. Към датата на приемане на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ решения на общото събрание - 10.04.2025г., ищецът е имал качеството на съдружник в дружеството и разполага с правото на иск, от което следва и допустимостта на предявения иск в настоящото производство. Последицата от нищожността не е „отпадане" на вече възникнали правни последици, а установяване, че такива никога не са съществували. Затова решенията на общото събрание от 27.09.2023 г. не са възникнали като правно релевантни факти в правния мир.

Твърди, че в конкретния случай последващо завереният документ не съдържа подписа, респективно волеизявлението, на другия съдружник, поради което не може да удостовери валидно колективно решение. Така съставеният втори документ (с последващо нотариално удостоверяване на подписа на единия съдружник) не съдържа надлежно удостоверяване на подписа на другия съдружник Е. А. Б. или на негов представител.

Акцентира, че нищожните решения не „се съдържат" в конкретния протокол като материален носител, а представляват правно явление, което не се е осъществило. Поради това всеки последващ опит за удостоверяване или възпроизвеждане на такива решения е правно ирелевантен и не може да породи правни последици, които не са възникнали изначално.

Ето защо твърди, че към датата на приемане на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ решения на общото събрание - 10.04.2025г., ищецът е имал качеството на съдружник в дружеството и разполага с правото на иск, от което следва и допустимостта на предявения иск в настоящото производство, респ.

3 неправилността на атакуваното съдебно решение.

Тъй като решението е обжалвано и в частта за разноските с твърдение за прекомерност, тази част от жалбата е приета като молба по чл.248 ГПК, администрирана е от СГС и съдът се е произнесъл с Определение №1741 от 16.04.2026г., което не е предмет на настоящото производство.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в първоинстанционното производствно „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД /л/ чрез пълномощника му адв.Р. К., в който подробно се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд.

Според въззиваемото дружество-ответник съдът правилно е приел, че към датата на предявяване на иска по чл.74 ТЗ (април 2025 г.), въззивникът Е. Б. не е притежавал качеството „съдружник“. Същият е изключен с решение на ОС на дружеството от 27.09.2023 г. Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС (напр. Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г., II т. о.), решенията на ОС за изключване на съдружник пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците от момента на вземането им. Тъй като качеството „съдружник“ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, нейното отсъствие правилно е довело до отхвърляне на претенцията.

Счита за неоснователен довода, че съдът е бил длъжен служебно да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПK. Висящността на спор относно нищожността на решението за изключване не дерогира незабавния ефект на това решение във вътрешните отношения. Докато решението за изключване не бъде отменено с влязло в сила съдебно решение, изключеното лице се счита за несъдружник. Ето защо релевираният от насрещната страна спор по т.д. 1869/2023 на СГС и т.д. 275/2025 на САС не се явява преюдициален по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и първоинстанционното решение е допустимо.

Аргументите за неправилност на съдебното решение, изложени в пункт II, т.1 от въззивната жалба, включващи подробно изложение на основанията за нищожност на решението на ОС на „София Проджект“ ООД /л/ от 27.09.2023 г. за изключване на Е. Б. като съдружник счита за неотносими към настоящото дело, доколкото в настоящото производство не е предявен инцидентен установителен иск за установяване нищожността на посоченото по-ранно решение на ОС, а и да беше предявен такъв, той би бил недопустим на основание чл.126, ал.1 от ГПК с оглед висящността на горецитирания спор по по т.д. №1869/2023 на СГС и т.д. №275/2025 на САС със същия предмет.

4

Излага и подробни доводи досежно неоснователност на предявения иск по чл.74 ТЗ.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и съобразено със закона.

По направеното искане за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, съдът намира следното:

Искането за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е основателно поради следното:

За да отхвърли предявеният иск по чл.74 от ТЗ по настоящото дело, съдът е изложил като основен и единствен мотив „изключването" на ищеца като съдружник в ответното дружество „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД /л/ на проведеното Общо събрание на съдружниците на 27.09.2023г. Съгласно мотивите на първата инстанция, това „изключване" е проявило своя правен ефект незабавно, с гласуването му, в отношенията между съдружника и дружеството, респ. след осъществяването на последния обективен факт (на гласуването на решението на 27.09.2023г.), е отпаднало и качеството съдружник на „изключения" такъв. Съобразно тези твърдения съдът е заключил, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не разполагал с правото на иск по чл.74 от ТЗ да търси защита за твърдени нарушения на правата му в периода след датата на решението за „изключването му".

Безспорно съдът е установил от представените доказателства и извършените служебно от съда справки по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ и ЕИСС, че срещу гласуваното на 27.09.2023г. решение на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, е налице преюдициален висящ спор в лицето на постановеното по В.т.д. № 275/2025г. на САС, ТК, 3 състав, по което е постановено Решение № 603 от 28.11.2025г.

Предмет на посоченото дело е предявен от настоящия ищец Е. Б. срещу същия ответник иск по чл.124 ГПК за прогласяване нищожност на решенията, взети от ОСС на проведеното на 27.09.2023г. общо събрание, едно от които е изключването на Б. като съдружник, като основният мотив за нищожност на решението на ОСС е, че не е спазена предвидената от чл.137,ал.4 от ТЗ форма на протокола от събранието – нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Тъй като предмета на спора по В.т.д. № 275/2025г. на САС касае иск по чл.124 от ГПК за прогласяването на нищожност на взетите решения, обективирани в протокола от 27.09.2023г., при установяването с влязло в сила съдебно решение, че взетите решения, включително и това за изключването на ищеца като съдружник от „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД /л/ са нищожни, това би означавало, че те не са породили правно действие 5 изначално, респективно ищецът Е. Б. не е губил качеството си на съдружник изначално във вътрешните отношения между дружеството, неговите органи и съдружниците.

При евентуално такова разрешение на посочения спор, ищецът би притежавал процесуалната легитимация да предяви иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на ОСС в „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД /Л/ от 10.04.2025г. като незаконосъобразните, респ. искът следва да бъде разгледан по същество на направените доводи и възражения.

Изводът, който се налага е, че е налице преюдициалност на спора п о В.т.д. № 275/2025г. на САС, тъй като разрешението на въпроса относно тази нищожност е обуславящо за преценката, дали ищецът има активна процесуална легитимация да атакува решението на ОС от 10.04.2025г., предмет на настоящото дело.