Решение № 15464 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15464 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145819 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 295819/09.09.2025г. ищецът Р. Р. М. е предявил против ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на кредит № 494538/21.06.2024 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19. ал. 4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 859.98 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за предоставяне на кредит № 494538/21.06.2024 г.

Ищецът твърди, че на 21.06.2024г. е сключил с ответника ****** договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 950 лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума на 17 броя вноски, при посочен ГПР от 48.44 %, фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.15 %, и при лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора, от 0,11%. Общата дължима сума по договора е била в размер на 1231.89 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 - дължимата сума била в размер на 1771.35 лева. Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 3, ал. 1 от договора, изискващи ищецът да предостави едно от посочените в договора обезпечения– банкова гаранция или двама поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия.

Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 539.46 лева, която е начислена в деня, следващ неизпълнението по чл. 3(1) 1. и 2., което съгласно договора е до 25.06.2024 г. Посоченият размер на неустойка бил платим на 6 равни месечни вноски от по 89.91 лв. всяка, считано от 21.07.2024 г. до 18.12.2024 г., съобразно посоченото в погасителния план при непредставяне на обезпечение - чл. 4 (3) т.2.

Кредиторът не включил начисления размер на неустойка към ГПР, като по този начин се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит има 1 характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, така и при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, което водело до неоснователно обогатяване на ответника, поради което била нищожна. Излага довод, че неустойката по договора е такава за непредставяне на обезпечение и същата следва да бъде взета предвид като разход по кредита, което в случая не е било сторено.

Навежда съображения, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че самата неустоечна клауза е нищожна, тъй като чрез нея се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитодателя по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Посочените размери на ГПР - 48,44 % и ГЛП - 40,15 % не съответствали на действителните такива, а договорката в чл. 3, вр. чл. 8 от договора за заплащане на неустойка бил във вреда на потребителя, не отговарял на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Предвид нищожността на процесния договор, ищецът счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщането единствено на чистата стойност на кредита (главницата) в размер на 950 лева и всички суми над главницата са недължимо платени. Ищецът твърди, че по договора е заплатил сума в общ размер на 1809.98 лева, поради което ответникът дължи връщането на сумата от 859.98 лева. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******, който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., както и поддържа, че липсват доказателства да е предавал в заем на ищеца сумата от 950 лева. Оспорва ищецът да е заплатил в полза на ответника парични средства в изпълнение на договора. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК за целия договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално, не съставляват възнаграждение за кредитодателя и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за 2 предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и не е налице заобикаляне на закона.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума.

Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящия иск).

По делото са приети преписи от Договор за предоставяне на кредит № 494538 от 21.06.2024 г. и от Общите условия към него, съгласно които на посочената дата между ищеца Р. Р. М. (кредитополучател) и ****** (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 950 лева, със срок на кредита - 510 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,44 %.

В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: банкова гаранция в полза на кредитора или поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 539,46 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в договора е обективиран погасителен план в два варианта в чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 - един при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и втори при непредставено обезпечение. Видно е, че и в двата случая заемната сума следва да се върне на месечни вноски в периода от 21.04.2024 г. до 13.11.2025 г., всяка от които включва част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал.

1 от договора (ако обезпечение не е било представено). Главницата по всяка вноска е в еднакъв размер от по 55,88,33 лева. Общо дължимата сума по кредита при представено обезпечение възлиза на 1231,89 лева, а при непредставено такова – на 1771,35 лева.

Съгласно чл. 2, т. 5 от договора, при формирането на годишния процент на разходите от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР, е 3 възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

Ответникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е възникнало въз основа на процесния Договор за предоставяне на кредит № 494538 от 21.06.2024 г. В тази връзка по делото е приета неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице и извършило справка на софтуера при ответника и се е запознало с разменената между страните електронна кореспонденция.

Експертът изрично посочва, че не е открита манипулация в тази кореспонденция, а в открито съдебно заседание заявява, че електронните съобщения са електронно подписани и не могат да бъдат генерирани по друг начин, освен от домейна на системата на ответника. От техническата експертиза се установява, че процедурата по кандидатстване за кредита е изпълнена, като на ищеца е изпратен SMS, с който процесният договор е активиран.

Първоначално ищецът е кандидатствал за сумата от 4000 лева (ел. съобщение от 21.06.2024 г., 14:09 часа), но искането му е одобрено за 950 лева (ел. съобщение от 21.06.2024 г., 14:34 часа), която сума е бил преведена на каса на ******* (ел.съобщение от 21.06.2024 г., 17:30 часа). На ищеца е бил изпратен чрез СМС в 14:34 часа на 21.06.2024 г. персонален код 3072, който е бил преписан в посочения в СМС-а електронен адрес.

От така събраните доказателства съдът намира за доказано сключването на процесия Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., който разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът Р. Р. М. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ******* е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът ****** се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.