Решение № 943 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501165 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. Т. К.,ЕГН-********** и П. Н. К.,ЕГН-**********,и двамата от гр.****,против разпореждане,постановено по изп.д.№1322/13г.по описа на ЧСИ К.П.,рег.№ ***** и район на действие-ПдОС,с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и неправилен по изложени съображения и се иска отмяната му.Твърди се,че след образуването на изпълнителното дело на 23.05.2013г.,когато с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,в продължение на две години-до 23.05.2015г.взискателят не е поискал извършването на изп.действия по см.на ТР № 2/26.06.15г.по тълк.д.№ 2/2013г.,т.10 на ВКС,поради което изп.производство по делото следва да се счита за прекратено по право на 23.05.15г.Насроченият за 23.04.15г.опис не представлявал валидно извършено процесуално действие,прекъсващо давността,доколкото разпорежданията за насрочване на описи на дв.вещи без уведомяване на страните за тях и без внасяне на такси не могат да се кредитират като предприемане на изп.действия,прекъсващи давността.Следващото валидно изп.действие бил наложения върху мотопеда на длъжника запор,който обаче бил наложен на 29.05.15г.Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.Претендират се разноски.

1

Взискателят по изп.дело „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*****,със седалище гр.*** е изразил становище за неоснователност на жалбата по изложени във възражението си съображения.Претендира разноски съгл.приложен списък за юрск.възнаграждение.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ К.П. поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От приложения препис на изп.дело № 1322/13г. е видно,че същото е образувано по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД против Н. П. К.,ЕГН-********** въз основа на изп.лист от 13.03.13г. по ч.гр.д.№1525/13г.по описа на ПдРС.С молбата взискателят изрично е възложил на ЧСИ К.П. правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

След смъртта на длъжника Н. К. на 21.06.20г.,на осн.чл.429,ал.2 от ГПК по изпълнителното дело са конституирани като длъжници на негово място законните му наследници М. Т. К.,ЕГН-********** и П. Н. К.,ЕГН-*****.Същите с молба от 22.03.23г. са поискали прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради перемпция-неизвършване на изпълнителни действия по делото за срок по-дълъг от две години,а именно- за периода от 23.05.13г.(образуване на делото) до 29.05.2015г.

В хода на изп.производство са извършвани изп.действия и са правени частични плащания от длъжника.В двегодишния период от образуването на изп.дело на 23.05.13г.до 23.05.2015г.е насрочен единствено опис на дв.вещи от ЧСИ на 23.04.15г.,без обаче да има данни от страна на ЧСИ да са предприети други действия за извършването на описа,вкл.внасяне на такси от взискателя.

Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Изрично е разяснено,че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,изграждащи посочения от него изпълнителен способ,както и искане за повтаряне 2 на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая обаче,дори и ако не се зачете като изп.действие насрочването на опис на дв.вещи на 23.04.215г.,пак не може да се приеме,че изпълнителното производство е прекратено по право,тъй като следва да се съобрази момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС с обстоятелството,че до 26.06.15г. са прилагани указанията,дадени в Постановление № 3/1980г.на Пленума на ВС,според което погасителната давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.А в решение № 170/17.09.18г.,постановено по гр.д.№ 2382/17г.на ВКС е указано,че последващите тълкувателни решения нямат обратно действие,за разлика от първоначалните такива,и започват да се прилагат от момента,в който са постановени и обявени по съответния ред,т.е.в случая-от 26.06.15г.Именно от този момент започва да тече двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

От изпълнителното дело е видно,че след наложения запор върху дв.вещ от 29.05.15г.по делото са извършвани регулярно действия по принудително изпълнение,имало е и частично плащане на задължението от страна на длъжника.Всички тези действия са предприемани през периоди,по-кратки от две години и прекъсват давността,поради което не може да се приеме да е налице бездействие от страна на взискателя,респ.ЧСИ и няма основание за прилагането на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на взискателя,който ги претендира за юрск.възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Т. К.,ЕГН-********** и П. Н. К.,ЕГН**********,и двамата от гр.****,против разпореждане,постановено по изп.д.№1322/13г.по описа на ЧСИ К.П.,рег.№ ***** и район на действие-ПДОС,с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

ОСЪЖДА М. Т. К.,ЕГН-********** и П. Н. К.,ЕГН-**********,и двамата от гр.**** да заплатят на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-***** сумата от 100лв.разноски за юрск.възнаграждение пред настоящата инстанция.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4