Решение № 1373 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500348 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. В. чрез пълномощник адв. М. Х. САК против решение от 21.08.2020г по гр.д. № 7116/2019г на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя-ищец против „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД ЕИК 175341504 осъдителни искове по чл.232 ЗЗД за предаване държанието на описани движими вещи, предоставени за ползване по силата на прекратен наемен договор от 01.06.2016г. и плащане на сумата от 35 000лв, представляваща обезщетение за ползването от което е лишена за периода от прекратяване на договора за наем до подаване на исковата молба 01.06.2016г- 30.05.2019г, както и сумата от 5281,68лв, представляваща лихва върху главницата за периода м.07-м.05.2019г.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първо място по съображения за процесуални нарушения на съда, който постановил непълен доклад по чл.146 ГПК, като не дал указания на страните за кои от твърдените обстоятелства не са посочени доказателства. Поддържат се и процесуални нарушения, изразващи се в отхвърляне на искането на ищеца за назначаване на техническа експертиза със задача да установи дали на место се намират описаните движими вещи и дали има данни за демонтаж на идентификационни табели, съответно за привеждане на техниката в различен вид.

Изтъква се като процесуално нарушение и отказа на съда да допусне по чл.159 ал.2 ГПК още един свидетел за обстоятелства относно периода на придобиване на процесните движими 1 вещи. Поддържат се оплаквания и за неправилност на решението поради необоснованост, като съдът не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства – дискредитирал неоснователно показанията на свидетелите на ищеца и кредитирал изцяло тези на свидетелите на ответника. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяван на ново по същество, с което се уважат исковете.

В срок е постъпил отговор от ответника „Кей Пи Ди Телеком“ ЕООД чрез пълномощник, с който са направени подробни възражения против оплакванията в жалбата.

Поддържат се доводи против наличието на процесуални нарушения на съда по повод доклада по чл.146 ГПК, и че в изпълнение на указанията ищцата е ангажирала доказателства за спорните факти, като дали и доколко е провела успешно доказване е въпрос по съществото на спора, а не процесуално нарушение на съда. Поддържат се доводи против събирането на нови доказателства, поради това че тези искания са преклудирани, защото ищецът е можел да вземе становище по възраженията в срок и изчерпи доказателствените си искания, и против събирането на доказателства на основание чл.266, ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като не се обосновава те да се отнасят до нововъзникнали или новооткрити факти. По съществото на спора се заема становище, че ищецът върху когото тежи доказателствената тежест, не е провел успешно доказване на фактите, на които основава исковете си.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане от първостепенния съд са осъдителни искове в условията на кумулативно съединяване, както следва: по чл. 233 ЗЗД за предаване държанието на индивидуализирани движими вещи - 1 бр.

Дино стенд /продуктово наименование Тest bench - rolling road/, модел VТ-4/В3; 1 бр. количка за инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200, 1 бр. банциг за метал, закупени на 15.04.2015г. от „УПГ“ ЕООД, 1 бр.количка за инструменти на стойност 705лв.; 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200 на стойност 1730лв., 1 бр.банциг за метал на стойност 605лв. или всички на обща стойност 3648 лв. с ДДС/, които се задържат неоснователно от ответника след прекратяване на наемен договор; по 236, ал.2 ЗЗД за обезщетение в размер на 35 000лв за ползите от които е лишен наемодателя за периода на ползване на движимите вещи след прекратяване на договора до завеждане на исковата молба, а в условията на евентуалност иск по чл.232 ал.2 ЗЗД за плащане на сума от 35 000лв за същия период, представляваща неплатен наем.

Като правопораждащи спорните притезания факти в исковата молба се сочи сключения с ответника договор за наем на движими вещи на 1.06.2015г., които предала на ответника, който продължил да упражнява държание върху тях и след прекратяване на наемния договор с изтичане на срока му на 30.06.2016г. в периода от 01.07.2016г. до настоящия момент, въпреки противопоставянето на ищеца. Представляващият ответното дружество настоявал вещите да останат в негово държание в автосервиз FTA Auto в гр.

2

София. Ищцата устно и в писмена форма, чрез писма, изпратени по електронна поща, уведомила ответното дружество, че не е съгласна договорът за наем да бъде продължаван, че освен връщане на наетите вещи, претендира и обезщетение за ползването след прекратяване на договора в размер на 1000лв. месечно, считано от 01.07.2016г. С нотариална покана рег.№ 74/03.01.2019г. на нотариус Г.Г.– нотариус с район на действие РС – Русе, връчена на ответника на 10.01.2019г., дружеството е поканено да плати обезщетение за ползването на движимите вещи след прекратяването на договора за наем в размер на 1000лв. месечно или към датата на връчването на поканата – общо 30 000лв. Със същата нотариална покана дружеството било поканено на 25.02.2019г. в 11,00 ча да предаде на ищцата вещите, на която дата бил удостоверен и отказа на представителя на ответното дружество и съставен констативен протокол.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Кей Пи Ди Телеком“ЕООД, с който се оспорват изцяло предявените искове по основание. Оспорват се твърденията за сключен между страните договор за наем, и че вещите се намират в автосервиз на дружеството. Твърди се, че към 01.06.2015г. датата на твърдяното сключване на договора за наем, дружеството не е било наемател на въпросното помещение, и че се легитимира за собственик на дино стенд, чиято метална конструкция е изработена в гр.

София по поръчка на дружеството, а сензорите - монтирани и въведени в експлоатаця от полска фирмал, че е собственик на заваръчен апарат марка Redko, който е закупило с фактура, както и на количката за инструменти, и че в наетия от дружеството автосервиз никога не е ползван банциг за метал. Оспорват се твърденията в исковата молба, отнасящи се до удостоверителната стойност на посочения констативен протокол, който твърди, че не е подписан от негов представител.

От фатическа страна пред първата инстанция са представени писмени доказателства във връзка с твърденията на ищцата, че е придобила чрез покупко-продажба движими вещи от трето лице „УПГ“ ЕООД 1 бр. дино стенд за сума 10 100лв. с ДДС – по фактура № 155/15.04.2015г., 1 бр. количка за инструменти, 1 брой заваръчен апарат Minarcmic ЕVО 200 и 1 бр. банциг за метал за сумата в размер общо на 3648лв. с ДДС – по фактура № 156/15.04.2015г. Обстоятелствата във връзка с придобивното основание се подкрепят и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели И. В. и М. В.- съпруг и дъщеря на ищцата. Другите релевантни за изхода на спора факти като наличието на наемно правоотношение между страните с посочения предмет и ползване на вещите след прекратяване на договора не се установяват по следните съображения:

От показанията на тази група свидетели става ясно, че дино –стенд /машина за измерване на конски сили/ е закупен от ищцата на 15.04.2015г. от „УПГ“ЕООД -фирма на бившия й зет /съпруг на св.М.В./, на когото го предоставила за ползване в сервиз в гр.София на ул.Билянини извори 11А. Месеци по-късно бившият зет на ищцата прехвърлил фирмата си на друго лице и започнал съвместна работа в сервиза с И. П. – управител на ответното дружество „Кей Пи Ди“. В последствие възникнали проблеми между И. П. и бившия съпруг на св.М.В., поради което и последната от името на майка си поискала връщането на дино3 стенда. Като пълномощник на ищцата св.В. влязла в договорки с И. П., който я уверил, че след поправка на вещта ще й плаща между 500 и 1000лв месечно за стенда и за другите вещи – количка с инструменти и заваръчен апарат, но така и не дал обещаните пари, вместо което отказвал при покана да върне стенда и не я допускал въобще в сервиза. На поставени уточняващи въпроси св. В. пояснява вече с категоричност, че договорът за наем с И. П. като управител на ответното дружество бил в устна форма, и че по силата този договор последният се задължил да плаща по 1000лв месечно за срок от една година, считано от 01.06.2016г. Към този момент св. В. била във фактическа раздяла с бившия си съпруг М. М., за когото пък уточнява, че не е работил в ответното дружество. Св. В. заедно с св. И. В. /от името на ищцата, която имала здравословни проблеми/ няколко пъти посетили сервиза на ул.Билянини извори, защото ответникът бил некоректен в уговорките, дори направили снимки с табели, закачени на дино-стенда, за да не заличи нещо впоследствие.

В показанията на св.И. В. първо се казва, че от дъщеря си знае за отдаването на машините под наем, после че И. П. искал да закупи вещите на стойност от 12 000лв и след отказ сам предложил наем за тях от 1000лв. По-късно бил съставен констативен протокол, но тогава И. П. не бил в сервиза и от негово име се подписал Владислав като упълномощено лице.

В противоположна насока са показанията на втората група свидетели /разпитани по искане на ответника/ М. С. и И. В. – механици в „Кей Пи Ди“, първият от средата на 2018г, а вторият от началото на 2017г. И двамата са пояснили, че базата на дружеството за ремонт на служебни и състезателни коли се помещава на ул.Билянини извори от 2017г., където и в момента имало работещ дино-стенд. По искане на управителя И. П. колега на св. С. преди три години направил желязна конструкция, на която се качват автомобилите за замерване, а после бил поставен постамент по изискване на фирма „Витех“, инсталирала софтуера, за да заработи стенда. В базата на ул.Билянини извори се ползвала заваръчна машина, чиято марка започва с буквата „р“, както и количка за инструменти на фирмата „Гедоре“ с лепенка, свидетелстваща за закупуване чрез евросубсидия. Свидетелят С. познава съпруга на св.М.В., при когото работел във фирма „УПГ“, намираща се на същия адрес, където бил настоящия на „Кей Пи Ди“.

Почти идентични факти е пресъздал в показанията си св. И. за изработване на констукция по искане на управителя И. П. и закупуване на софтуер от полска фирма, наличието на заваръчна машина в базата с марка „Редко“ и количка за инструменти.

Свидетелят И. е категоричен, че дино –стенда няма марка, защото е изработен от тях с допълнително инсталиран софтуер. След като фирма „УПГ“ напуснала сервиза на ул.Билянини извори, базата се ползвала от друг наемател и чак в по-късен момент била наета от ответното дружество. И преди 2017г, когато работел на същия адрес в „УПГ“ имало дино-стенд, но не можел да се ползва, защото бил само метална конструкция. Двата стенда били съвсем различни –единият само метална конструкция, а другият ползван от „Кей Пи Ди“ изработен с участието на св. С.. Отрича да е присъствал на разговор между свидетелите М. и И. В. и управителя на ответното дружество по повод на договор за наем.

4

Във връзка със спорните обстоятелства са представени и други писмени доказателства фактура № 155/15.04.2015г., отнасяща се до първата от спорните вещи – дино стенд, която свидетелства за придобиване на вещта, но в цитирания документ липсва индивидуализация, за да се приеме идентичност с фотокопието на регистрационната табела по параметри като модел VT-4/B3, сериен номер 000107, година 2006 и т.н. Поради това правилно тези писмени доказателства и показанията на св.Велеви не са били ценени в частта, в която са целели да установят, че на фотокопието е заснет точно стенда, закупен от ищцата през 2015г. Представени са писмени доказателства за връчване на нотариална покана на ответното дружество рег. № 74/03.01.2019г., с която е поканено да плати обезщетение за ползването на движимите вещи 1000лв месечно или към датата на връчване на поканата 25.02.2019г. в размер на 30 000лв, както и протокол от 25.02.2019г, свидетелстващ, че във връзка с отправената нот. покана дружеството е отказало да предаде спорните движими вещи. От страна на дружеството –ответник протоколът е подписан от В. А. с посочване на длъжността му –техник, без обаче да са представени доказателства, че към този момент е разполагал с пълномощие за представителство, затова и правилно първостепенният съд е приел, че този документ не удостоверява отказа на ответника да върне вещите, нито е доказателство, че същите към този момент се намират в сервиза на посочения адрес.