Разпореждане № 39563 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39563 гр. С., 28.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20231110110280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „........“ ООД, срещу Н. П. В. ЕГН ********** за вземания, които включват и сумата за неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 962,01 лева и неустойка за забава в размер на 250 лева.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посочените две вземания.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение: Същата представлява по своя характер неустойка за забавено плащане. Това е така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за отпускане на кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с договорено от страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел да отпусне кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата на такова обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в правната сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването на компенсаторната неустойка. Така посочената клауза противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.

По отношение на претендираната неустойка за забава: Съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок размер (еднократно начислявана сума в размер на 10 % от неплатената част от главницата), влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

1

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с № 53461/27.02.2023 г., подадено от „........“ ООД, срещу Н.

П. В. в частта за сумата от 962,01 лева, неустойка за непредоставяне на обезпечение, неустойка за забава в размер на 250 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2