Решение № 1836 от 05.10.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1836

Шумен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700433 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Д. Х. Ш. от [населено място], общ.Каолиново, депозирана чрез адв. Л. П. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2796955/02.07.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Шумен, с която на оспорващия на чл.171, т.1, б.„з“„гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“, считано от 02.07.2026г. като са отнети документи – СУМПС [номер].

Жалбоподателят твърди, че не му е бил известен фактът на служебното прекратяване регистрация на управлявания от него автомобил, тъй като същият не е уведомен за прекратената регистрация. Наред с това счита, че ЗППАМ е непропорционална и не съответства на целта на закона. Целеният резултат, към който са насочени принудителните административни мерки като форма на държавна принуда, е постигнат. Регистрацията на автомобила е възстановена, което прави напълно безпредметно отнемането на СУМПС на водача за срок до 6 месеца. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

В депозирана по делото молба вх. 2486/17.07.2026г. оспорващият заявява, че поддържа жалбата. Моли в полза на процесуалния представител да бъдат присъдени разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Шумен, представляван в съдебното производство от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата. Аргументира становище за материална законосъобразност на акта, предвид доказателствата за управление на въпросния автомобил, който е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че субективното отношение на водача към деянието е ирелевантно. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и в полза на страната се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2796955/02.07.2026г. на Д. Х. Ш. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“, считано от 02.07.2026г. като са отнети документи – СУМПС [номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН серия GA № 5657607 против Д. Х. Ш. за това, че на 02.07.2026г., около 15,00 часа в [населено място], [улица], в посока бул. Ришки проход, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е служебно прекратена от 23.06.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 02.07.2026г.

Недоволен от нея, Д. Х. Ш. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, подадена чрез административния орган с вх. рег. № 869000-8934/13.07.2026г.

Към делото са приобщени писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, както и доказателства за компетентността на органа.

Оспорващият представя договор за застраховка „ГО“ досежно процесния лек автомобил, валидна от 16:27 часа на 02.07.2026г. до 23.59 часа на 01.07.2027г.

От събраните по делото доказателства се установява, че Д. Х. Ш. е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], като е спрян за проверка на посочените в заповедта дата и място. При проверката е установено, че регистрацията на въпросния автомобил е прекратена на 23.06.2026г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Спрямо водача е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и на основание чл.171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП е издадена ЗППАМ № GPAM-2796955/02.07.2026г., с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, като са отнети документи – СУМПС [номер].

Установява се също, че регистрацията на управляваното от оспорващия МПС е прекратена на 23.06.2026г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че след установяване на нарушението, последният е сключил такава и е представил доказателства за това на контролните органи. Видно от представената към административната преписка Справка по история на ПП, на 02.07.2026г. в 15:28 часа е отразено служебна промяна на регистрацията на МПС - служебно възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

На база на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2796955/02.07.2026г. по чл.171, т.1, б.„з“, „гг“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 02.07.2026г., поради което настоящата жалба, подадена на 13.07.2026г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. „з“ от ЗДвП), в т.ч. и издателя на атакуваната заповед, поради което съдът приема, че същата е постановена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е водачът е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Следователно за законосъобразността на приложената ПАМ е от съществено значение установяването на административно нарушение на някоя от визираните разпоредби. В настоящия случай се релевира твърдение за наличие на нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Видно от съставения против водача АУАН, актосъставителят е приел, че Д. Х. Ш. е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП с това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно посочената в АУАН разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата, регистрацията на МПС се прекратява с писмено заявление от собственика (т.1) или служебно (т.2), а според чл.18б, ал.1, т.8 от Наредбата, прекратяване на регистрацията по чл.18, ал.1, т.2 се извършва: по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. При прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра (чл.18, ал.2 от Наредбата). Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила е получено уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е задължение на собственика.

Управлението на автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП е административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.