Решение № 1507 от 13.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1507 гр. Пловдив,

13.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на 13.11.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1978 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25178/23.08.2019г. на адв. Д.Б. и адв. Н. А., като пълномощници на Н. Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН ********** против решение № 2373 от 08.06.2019г., постановено по гр. д. № 5006 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. състав, с което се признава за установено по отношение на Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН **********, че Р.Р.В., ЕГН ********** е собственик на ½ ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив със заповед № РД14-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 18, с площ от 90, 83 кв. м., с административен адрес – гр. П., бул. ***, с прилежащо помещение – изба № 2, с площ от 4 кв. м., както и 2, 09% идеални части от общите части та сградата, въз основа на наследствено правоприемство от родителите си М. К.В. и Р. П. В.и се осъждат Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН ********** да предадат в полза на Р.Р.В., ЕГН ********** владението върху ½ ид. част от правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на град Пловдив със заповед № РД14-48/03.06.20019г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 18, с площ от 90, 83 кв. м., с административен адрес – гр. П., бул. ***, с прилежащо помещение - изба № 2, с площ от 4 кв. м., както и 1, 09% идеални части от общите части та сградата.С решението се отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден по нотариално дело № 164/2015г. на нотариус Иван Мингов на основание давностно владение върху ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот, който акт е оформен под № **г., том I, рег. № 2441, нот. дело № **г. по описа на нотариус Иван Мингов, с рег. № 644 от НК, вписан под акт № 192, том 41, дело **г., вх. рег. № 15435/27.05.2019г. на Служба вписвания – Пловдив.Осъдени са Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН ********** да заплатят в полза на Р.Р.В., ЕГН ********** сумата от 2 072, 83 лева разноски за първата инстанция.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се, че от показанията на свидетелите Т.

К., Г. К. и М. Б.-П., се установява манифестирането на своенето от страна на Н.

В. на процесния имот и отблъскването на претенциите на ищеца.Неправилен бил извода на съда, че декларираните обстоятелства пред Служба МДТ са основание да се приеме, че не е налице своене на процесния имот.Жалбоподателите поддържат, че с оглед фактическите действия, предприети от Н. В. и съпругата му, а в последствие продължени от наследниците на Н. В., по несъмнен начин било установено давностно владение, демонстрирано пред всички, респ. били предприети действия, изключващи по категоричен начин собственост на други лица.В тази насока бил извършения основен ремонт на значителна стойност 45000-50000 лв. веднага след смъртта на Р. В. пред 2005г.Събраните по делото доказателства според жалбоподателите безспорно доказват завладяване на процесния имот от страна на Н. В.и съпругата му, а в последствие владението било продължено от неговите наследници.Същото било трайно и постоянно повече от 10 години, манифестирането на това владение, отблъскването на всякакви опити от страна на ищцата през десетгодишния период за завладяване на имотите, било несъмнено.От своя страна ищцата била дезинтересирана от процесния имот до момента на завеждане на настоящия иск.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.Претендират се разноски.

Въззиваемата

Р.В. чрез пълномощника си адв. Л.М. *** с писмения си отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на районния съд, което се иска да бъде потвърдено.Претендира разноски.

По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.

При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот и за осъждането им да й предадат собствеността и владението на имота, както и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в СВ Пловдив с дв. вх. рег.

№ 15043/27.05.2015г., вх. рег. № 15432827.05.2015г., акт № 192, том 41, дело № **г., издаден на Н.Й.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и Р.Н.В., ЕГН **********, ведно със законните последици от това.

В исковата си молба ищцата твърди, че по наследствено правоприемство от майка си М. К.В. и баща си Р. П.

В., а ответниците по наследствено правоприемство от брат й Н. Р. В., били съсобственици при равни права - ½ ид. част за ищцата и по 1/6 ид. част за всеки от ответниците, на следния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив със заповед № РД14-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляващ апартамент с площ от 90, 83 кв. м., с административен адрес – гр. П., бул. ***, като прилежащи към него са: помещение – изба № 2 с площ от 4 кв. м., както и 2, 09% ид. части от общите части на сградата.Собствеността на този имот наследодателите Р. П. В.и М. К.В. придобили с нотариален акт от 27.04.1971г. № 81, том XV, дело № **г.В началото на 2018г. ищцата направила справка в Данъчна служба на Община Пловдив за дължимия за имота данък, при което я уведомили, че за имота има подадена декларация, с която ответниците декларирали имота като изцяло тяхна собственост.В тази връзка извършила и справка в Служба по вписванията Пловдив и установила, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в СВ Пловдив с дв. вх. рег. № 15043/27.05.2015г., вх. рег. № 15432/27.05.2015г., акт № 192, том 41, дело № **г., с която същите са признати за собственици по давностно владение на притежаваната от нея ½ ид. част от посочения апартамент.Ищцата счита, че по този начин ответниците явно оспорват правата й на собственик, макар да не го били демонстрирали пред нея и пред органите на държавна или местна администрация.Твърди, че е загубила владените в деня – 08.01.2018г., когато установила, че няма достъп до апартамента, тъй като патроните били сменени.

С писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен.Не спорят относно обстоятелството, че процесния имот е останал в наследството общите им наследодатели Р. П. В., починал на 04.07.1997г. и М.

К.В., починала на 27.04.2971г.Твърдят, че на ищцата било демонстрирано правото на собственост от прекия им наследодател Н. В., който отблъснал приживе всякакви нейни претенции спрямо процесния имот и тя през всичките години след смъртта на наследодателите им бездействала, с което считат, че е признала правото им на собственост.Твърдят, че през 1981г. наследодателят им Р. В. ги е събрал в дома си и ги уведомил, че от ЖСК „С. в.“ му предлагали да се включи като член-кооператор и да закупи апартамент от около 100 кв. м., като предложил първо на техния наследодател Н. В.да вземе апартамента, но той отказал, тъй като нямал финансова възможност.Тогава наследодателят Р. В. казал, че ще изтегли пари от взаимоспомагателна каса и ще плати, за да се включи в кооперацията, като апартамента, който ще бъде построен, ще бъде отстъпен от него на дъщеря му Р.В., а процесният апартамент ще остане собственост на сина му Н. В..Покойната му съпруга М. В. се съгласила и взели решение да поделят приживе имотите си на своите деца.Станало дума също, че синът им ще се грижи и ще ги издържа на стари години.Така наследодателят Р. В.се включил като член-кооператор в ЖСК „С. в.“ и заплатил със свои и на съпругата си средства, теглени от взаимоспомагателна каса, сумата от 13 000 лв.След като строителството приключило и наследодателят прехвърлил на дъщеря си своите членствени права в ЖСК, тя била снабдена с нотариален акт за апартамента, находящ се понастоящем на ул. „Б.“ в гр. П. и се преместили със съпруга й да живеят в него през 1991г.След този момент наследодателят на ответниците Н.

В.поел заплащането на всички разходи по процесния имот.През м. юли и м. август 1991г. ответниците и техния пряк наследодател, по молба на наследодателката М.

В. започнали ремонт – боядисали с латекс таваните, поставили релефни тапети, боядисали дограмата, почистили и подредили апартамента.През 1992г. Н. В.купил нова холова гарнитура, а през 1993г. поставил метална блиндирана външна врата на апартамента.През 1997г. починала М. В. и по настояване на Р. В.ответниците и прекият им наследодател Н. В., се преместили да живеят в процесното жилище, тъй като апартамента бил на Н.Той се чувствал като собственик, което нееднократно му било повтаряно от неговите родители и от сестра му, която признавала този факт докато родителите им били живи.През месец септември 1997г. покойният Н.

В.завладял наследствената квота на Р.В. от майка й в размер на 1/6 ид. част, а след смъртта на Р. В., починал на 22 март 2005г. започнал давностно владение и върху наследствената квота на Р.В. от баща й.След смъртта на Н. В., починал на 25.05.2011г. ответниците като негови наследници, продължили да владеят спокойно, постоянно, необезпокоявани от никого до момента на предявяване на иска.През 2008г. Н. В.се опитал да уреди със сестра си Р.В. прехвърлителна сделка, за да бъде уреден нотариално въпроса със собствеността му върху апартамента, като тя му прехвърли наследствената си ½ ид. част от него.Прехвърлянето не се извършило, като тя поискала пари от Н. В., които той не се съгласил да й даде, тъй като се чувствал собственик на имота.С това отблъснал претенцията й за собственост и още веднъж довел до знанието й, че той се чувства изключителен собственик на апартамента.До този момент Р.В. не се противопоставила на собствеността им, не участвала никога в поддръжката на този имот, не плащала данъци и разходи за него, не е имала претенции за достъп до апартамента, да има ключ от него.През 2007г. ответниците извършили основен ремонт на стойност повече от 30 000 лева, с който отново демонстрирали субективното си отношение към имота.Всички извършени действия били със знанието на Р.В. и без противопоставяне от нейна страна.Ответниците твърдят, че ищцата е придобила наследствени права, които впоследствие са преобърнати от нейния брат Н. В.и по волята на техните родители, а след смъртта му, от тях – трите ответници, в самостоятелни владелчески права, които след изтичане на законоустановения десетгодишен срок са се превърнали в собственически права в тяхна полза, за което по тяхна молба бил съставен и нотариалния акт по обстоятелствена проверка.

Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1aea5fbd-af73-49cf-ab26-15c4ddc4c0a8