Определение № 169 от 11.05.2026, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Девин, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1195/26.03.2026г. от „К.“ ЕАД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. № ***, сграда *, ет. *, Б. ц. „Б.“, представлявано от изпълнителния директор И.

К., чрез юрисконсулт В. Т., на основание чл.248 ГПК за изменение на Решение № 19/02.03.2026г. по ГД № 329/2025г. по описа на Районен съд - Девин, в частта за разноските, като намали размера на присъденото в тежест на „К.“ ЕАД възнаграждение за адвокатски хонорар в полза на адв. Е. И. в размер 504.09 евро, го намали в размер на 122.71 евро, вместо първоначално присъдения.

В молбата „К.“ ЕАД поддържа, че възнаграждението е прекомерно, тъй като е налице голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела с ищец, представляван от адв. Е. И. и ответници „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. Наличието на това обстоятелство е служебно известно и на съда, тъй като не е единственото дело образувано по описа на Районен съд - Девин с ищец С. К., представлявана от адв. Е. И. и ответници „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД.

По ГД № 329/2025г. са били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Важно обстоятелство, свидетелстващо за ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство е, задължението на съда да следи служебно за нищожността на процесните договори, както и от това, че защитата се обосновава около твърдението, че ГПР в процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1197/27.03.2026г. от „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В.

№ ***, сграда *, Б. ц. „Б.", представлявано от управителя И. М. Ш., чрез 1 пълномощник юрисконсулт С. С., с която на основание чл.248 ГПК да се измени Решение № 19/02.03.2026г. по ГД № 329/2025г. по описа на Районен съд - Девин, в частта за разноските на присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА в полза на адв. Е. И., като намали същото от 599.07 евро на 122.71 евро.

В молбата „А. Т.“ ЕООД поддържа възражение за прекомерност, тъй като настоящото дело е с ниска правна и фактическа сложност, предвид наличието на голям обем еднозначна съдебна практика, разглеждаща искове за нищожност на договори за кредит и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство. Налице са редица безспорни обстоятелства между страните, като, например, сключването и параметрите на процесните договори. Делото е разгледано в рамките на едно открито съдебно заседание, на което не е присъствал процесуалният представител на ищеца. Между ищеца, представляван от адв. Е. И. и „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД се водят редица дела пред Районен съд - Девин за нищожност на договори, като същите са със сходен предмет - искове за нищожност и свързани с тях осъдителни искове.

Поради това моли съда да измени постановеното по делото съдебно решение, в частта с присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА в полза на адв. Е. И., като намалите същото от 599.07 евро на 122.71 евро.

На 21.04.2026г. от насрещната страна е представен отговор в срока по чл.248 ГПК, с който оспорва искането на двете ответни дружества по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.38 ЗА.

В настоящия случай е определено възнаграждение, според критериите в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която съобразно актуалната съдебна практика на ВКС, задължителна за прилагане от съдилищата, а именно: Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.1.д. № 1908/2022 г., на В КСИ т.о, Определение № 638/18.03.2024 г. но ч.т.д.

N9 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС. I т.о, макар да няма обвързващ за съда характер, следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебно определяне на възнаграждението.

В Определение № 2797/29.10.2024 г. по ч.т.д. № 2297/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено след Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. се приема, че при предявяването на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което обстоятелство е от значение при преценка за фактическата и правна сложност на делото и от там на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Съдът, прие следното:

2

С Решение № 19/02.03.2026г. по ГД № 329/2025г. по описа на Районен съд - Девин, съдът е приел за установено по предявения иск на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от С.

М. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, чрез процсуален пълномощник ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* по отношение на „К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. *** (сграда „*“), ет. *, Б. ц. „Б.“, представлявано от Изпълнителен директор И. К., чрез юрисконсулт В. Т. и прогласява в отношенията между страните недействителност нищожност на сключения между тях Договор за потребителски кредит (ДПК) № 232*/29.12.2020г., с цена на иска 4575,36 лева, представляваща общ размер на всички плащания по договора, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.21 и чл.22 ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.10 и т.19 ЗЗП и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.5,15 и т.19), нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Съдът е осъдил „К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. *** (сграда „*“), ет.*, Бизнес център „Б.“, представлявано от Изпълнителен директор И. К., чрез юрисконсулт В. Т. да заплати на С. М. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Борино, обл.

Смолян, ул. П. № *, представлявана от процесуален пълномощник ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* сумата от 327.48 евро (триста двадесет и седем евро и 48 цента) или левова равностойност 640.50 лева (шестстотин и четиридесет лева и 50 стотинки), платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 232*/29.12.2020г. за периода от 29.12.2020г. - 20.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025г. до окончателно плащане без правно основание по договор за кредит № 232*/29.12.2020г., прогласен за нищожен, на основание чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените разноски за държавна такса в размер 106.68 евро (сто и шест евро и 68 цента) или левова равностойност 208,64 лева (двеста и осем лева и 64 стотинки).

Съдът е осъдил С. М. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ.

Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, представлявана от процесуален пълномощник ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул.

Б. №* да внесе разликата от внесената държавна такса в размер 344,38 лева до дължимия размер на ДТ 479,19 лева в размер на 68.63 евро (шестдесет и осем евро и 63 цента) или левова равностойност 134,81 лева (сто тридесет и четири лева и 81 стотинки) по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Девин.

Съдът е приел за установено по предявения иск на основание 3 чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, представлявана от процесуален пълномощник ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* по отношение на А. Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.

№ *** (сграда „*“), ет. *, Б. ц. „Б.“, представлявана от И. М. Ш., чрез юрисконсулт С. С. и прогласява в отношенията между страните недействителност - нищожност на сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2020г., с цена 4575,36 лева по договор за предоставяне на потребителски кредит № 232*/29.12.2020г., с цена 4575,36, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.21 и чл.22 ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5, 15 и т.19 ЗЗП и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.10 и т.19), нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Съдът е осъдил „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № *** (сграда „*“), ет. *, Б. ц. „Б.“, представлявано от управителя И. М. Ш., чрез процесуален представител юрисконсулт С. С. да заплати на С. М. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, представлявана от процесуален пълномощник ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул.

Б. №* сумата 1 119.00 евро (хиляда сто и деветнадесет евро) или левова равностойност 2 188.57 лева, заплатени по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2020г., в периода от 29.12.2020г. - 20.12.2023г., към договор за кредит № 232*/29.12.2020г., без правно основание, съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените разноски за държавна такса в размер 69.40 евро (шестдесет и девет евро и 40 цента) или левова равностойност 135,74 лева (сто тридесет и пет лева и 74 стотинки).

Съдът е осъдил „К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. *** (сграда „*“), ет. *, Б. ц. „Б.“, представлявано от Изпълнителен директор И. К., чрез юрисконсулт В. Т. да заплати на ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б.

№* разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР 504.09 евро (петстотин и четири евро и 09 цента) или левова равностойност 985,90 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и 90 стотинки), с ДДС за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г за ВАР.

Съдът е осъдил „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № *** (сграда „*“), ет. *, Б. ц. „Б.“, 4 представлявано от управителя И. М. Ш., чрез процесуален представител юрисконсулт С. С. да заплати на ЕАД Е. И., Булстат ***********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР 599.07 евро (петстотин деветдесет и девет евро и 07 цента) или левова равностойност 1 171,67 лева (хиляда сто седемдесет и един лева и 67 стотинки), с ДДС за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г за ВАР.

Молбите за изменение на решението, в частта на разноските са подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ответниците, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество са основателни.

Съгласно съдебната практика, изложена в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.