Решение № 298 от 14.04.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Стара Загора, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от А. Г. Гражданско дело № 20225530102822 по описа за 2022 година

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по иск с правна квалификация чл.49 и чл.50 вр.чл.45 ЗЗД от Л. И. В. за заплащане на сумата от 15000лева /предявена като частична от общо 30 000лева/, за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, възникнали вследствие на инцидент, настъпил на 21.07.2021г. със съоръжение, стопанисвано от ответното дружество „Пампорово“АД – гр.Чепеларе, при което на ищцата било причинена фрактурно просветляване в основата на втора метатразална кост на ляво стъпало, представляващо средна телесна повреда по смисъла на закона, ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента – 25.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата от страна на ответника и претендират направени по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника, като молят да бъде привлечена като трето лице-помагач на страната на ответника застрахователя ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ гр.София, с което ответникът имал сключен договор за застраховка на пътниците, ползващи лифтови съоръжения в к.к.Пампорово, между които бил и ПВЛ Студенец №1, със срок на действие от 01.01.2021г. до 01.01.2022г. /представят копие от застрахователната полица/. Оспорват иска като неоснователен и молят да бъде отхвърлен – заявяват, че инцидентът бил предизвикан от проявено груба небрежност от страна на ищцата, поради неправилна преценка на обстоятелствата.

В исковата с и молба ищцата излага твърдения, че през месец юли 2021г. била на почивка в курортен комплекс Пампорово. На 21.07.2021г. решила, заедно със семейството си, да ползват съоръжение за превоз на хора стопанисвано от представляваното от ответното 1 дружество, за да отидат до връх Снежанка. Съоръжението представлявало открит седалков лифт. Същият бил в непрекъснато движение с постоянна скорост, като в начална точка на тръгване и крайна точка на пристигане седалките се забавяли, за да може лицето, което ще се качва или слиза да може да извърши безопасно необходимите за целта му действия.

Твърди, че около 10:00 часа си закупили билети и се качили на съоръжението, като пристигането им на крайна точка не било придружено от необичайни преживявания и инциденти. В ранните следобедни часове решили да се връщат в курортния комплекс и отново да ползват същото съоръжение. Към 13:30 часа се качили без проблеми на лифта и тръгнали надолу. Седалките пред тях не били заети от други пътници. При достигане на крайната дестинация, забелязали, че скоростта на съоръжението не се забавяла. Решили, че има някакъв технически проблем и че скоростта на съоръжението не можела да бъде намалена или то да бъде спряно. За да не се връщали в посоката, от която дошли, се принудили да скочат в движение от седалката при скоростта, с която се движили. Скочили максимално напред на мястото предназначено за слизане. Спътници се изтеглили максимално бързо, тъй като седели от вътрешната страна на съоръжението. Тъй като скоростта на движение на лифта била висока, не успяла да се отстраня навреме от пътя на седалката. Почувствала силен удар в областта на гърба и била съборена. При падането на земята усетила силна болка в областта на пръстите на левия крак. Успяла да се отдалечи, като накуцвала. Лифтът продължавал да се движи. Ищцата седнала на някакво дърво. От намиращия се наблизо туристически център излязъл млад мъж, който се заинтересувал какво било станало. В този момент от кабинката за управление на лифта излязъл възрастен мъж, който нищо не казал. Ищцата била откарана от друго момче в болница в гр. Смолян, където й било направено рентгенологично изследване. Било установено, че имала фрактурно просветляване в основата на втора метатарзална кост на ляво стъпало. Счупването на тази кост довела до трайната й невъзможност да ползва крака си и да ходи за срок повече от 30 дни. Въпросното увреждане по своя медико-биологичен признак представлявала средна телесна повреда по смисъла на закона. Междувременно на ръководството на ответното дружество било съобщено за инцидента от момчето, което я превозило до болницата.

Момчето се обадило на някой и му казало да се състави протокол за инцидента и да се провери на камерите какво било станало. По-късно - на следващия ден се срещнала с представител на ответното дружество. При разговор с него разбрала, че лицето, което отговаряло за намаляване на скоростта на съоръжението не било изпълнило задължението си да намали скоростта му на движение, за да могат да слязат безопасно. Това било видяно на камерите за видеонаблюдение на съоръжението. В резултат на инцидента ищцата получила уплаха, страх и чувство на дискомфорт. Възстановяването й било продължителен и болезнен процес, който все още продължавал. В течение на месеци изпитвала болки в стъпалото и не можела да ходи и да ползва крака си пълноценно. По лекарско предписание предприела лечение и възстановяване на движението на крака си. Реално възстановяването й продължавало и до сега, като било съпътствано с болки, страдания и неудобства от личен характер - не можела да се обува сама, не можела да отиде някъде без да ползва помощни средства, обстоятелство, което силно я притеснявало. Когато излизала, за да отиде някъде 2 имала чувството, че всички я гледат и се присмиват на начина, по който се придвижвала.

Твърди, че причинените й увреждания нарушили нормалния й начин на живот от инцидента до сега. Сочи, че е млад човек и предвид факта на причиненото й увреждане съзнавала, че вече никога нямало да има пълноценен начин на живот. Случилото се й влияело крайно негативно, като често се усещала притеснена и несигурна какво можело да й се случи, когато отново й се наложило да ползвам съоръжение от типа на процесното. До инцидента обожавала да ходи на почивка в курортен комплекс Пампорово, да почива и релаксира в планината. Сега чувството на безпокойство и страх да не би отново да се случи подобен инцидент не й позволявали да се качи на лифтово съоръжение, не й позволявали да отиде в планината и да се наслади на природата. В края на месец януари 22г. ищцата се престрашила да отиде със семейството си в Пампорово и същата изпитала ужас, когато се наложило да се качи на лифт. Категорично отказала да се качи на този, на който възникнал инцидента, и ползвала друго съоръжение. Не била сигурна дали някога ще успее да преодолее страха и тревогата от изживяното, вследствие на инцидента. Здравословно едва ли щяла да се възстанови напълно. Причинените й увреждания били от такова естество, че почти непрекъснато изпитвала болка, която й напомня случилото се и периода на възстановяване. Случаят се отразил негативно и на отношенията с близките й - станала раздразнителна, нервна, като често между нея и близките й възниквали спорове и кавги досежно случилото се. Физическите болки, страданията от психически характер, свързани с липсата на самочувствие, усещането за дискомфорт, невъзможността да се грижи сама за себе си, да работи и т.н., вследствие на случилото се, страхът, който изпитвала за здравето и личността си, се определяли от закона като вреди от неимуществен характер, които оценява на 30 000 лв. Тъй като не искала да води съдебни дела, през месец декември 2021г. с помощта на лице, упражняващо адвокатска професия, отправила покана до ответното дружество да й заплати сумата от 25 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от мен болки и страдания възникнали от инцидента на 21.07.21 г. В поканата до ответното дружество посочила банкова сметка, по която обезщетението да бъде заплатено, като изразила надежда, че това ще се случи до края на календарната 2021г. И до настоящия момент ответното дружество не било изплатило обезщетение за претърпените от нея вреди, нито се свързало с мен, за да коментират размера на сумата, която би била справедливо да получи за претърпените от нея болки и страдания. Претендира о т „ПАМПОРОВО" АД с ЕИК 830166943 заплащане на сумата от 15 000 лв. - представляващи част от обезщетение /оценено от ищцата общо на стойност 30 000 лв./ за причинените й неимуществени вреди претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на инцидент, настъпил на 21.07.2021 г. със съоръжение, стопанисвано от ответното дружество, при което й е причинено фрактурно просветляване в основата на втора метатарзална кост на ляво стъпало, представляващо по своя медико- биологичен признак средна телесна повреда по смисъла на закона, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПАМПОРОВО" АД с ЕИК 830166943 да заплати ищцата сумата от 15 000 лв. представляващи част от обезщетение /оценено от ищцата общо на стойност 25 000 лв./ за 3 причинените й неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на инцидент настъпил на 21.07.2021 г. със съоръжение стопанисвано от ответното дружество при което й е причинено фрактурно просветляване в основата на втора метатарзална кост на ляво стъпало, представляващо по своя медико-биологичен признак средна телесна повреда по смисъла на закона, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор, в който ответникът счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло по основание и размер, въз основа на следните съображения: Оспорва твърдението на ищцата, че процесният лифт следвало да забави скоростта си в зоната за слизане, което било станало причина за инцидента, предмет на настоящото дело. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че ищцата очаквала лифта да намали скоростта си, за да може тя да слезе, което й очакване не кореспондирало с реалността. Твърди, че процесният лифт ПВА

Студенец № 1 бил проектиран и изпълнен да се движи с постоянна скорост, която не се променяла, включително и в зоните на качване и слизане от него. Съоръжението се експлоатирало по всички стандарти за безопасност и скоростта, с която се движило непрекъснато било така съобразена, че пътниците да имат възможността да се качват и слизат напълно безопасно и без риск. По отношение на посоченото в исковата молба субективно очакване на ищцата за намаляването на скоростта в зоната за слизане следвало да се има предвид, че нямало изискване по отношение на този тип лифтови съоръжения да намаляват скоростта си в зоната за слизане. В допълнение следвало да се посочи, както ставало видно и от твърденията в исковата молба, че ищцата вече веднъж ползвала същия лифт за качването си към връх Снежанка, което предполагало, че към момента на повторното му ползване в обратната посока, тя била напълно наясно как функционирало съоръжението и че същото не намалявало скоростта си в зоните за качване и слизане, а се движило с постоянна скорост. С оглед на изложеното и от представения към настоящия отговор видеозапис от инцидента било видно, че при процесното слизане от лифта, ищцата не се била изместила встрани от седалката, а започнала да тича напред в посоката на движение на лифта, държейки се за ръце с останалите й спътници, което било причина за спъването и падането й. Сочи, че константната съдебна практика приемала, че фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включвал следните елементи: виновно противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тях. (Решение № 444 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2008 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290, ГПК). Отговорността за непозволено увреждане не можела да бъде ангажирана, когато не било налице виновно и противоправно поведение на ответника в причинна връзка с вредоносния резултат (Решение № 537 от 13.V. 1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о, постановено по реда на чл. 290, ГПК). Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на иска били в тежест на увредения (Решение № 358 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4