Определение № 7275 от 18.06.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7275

Пловдив, 18.06.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Николова административно дело № 1794/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на О. О. А., [ЕГН], чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1030-000319 от 26.03.2026г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващия на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, с жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на О. А. на 18.05.2026г., а жалбата е подадена на 26.05.2026г. , т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, доколкото правомощието по чл.171, т.4 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението, чрез спазването на правилата за движение по пътищата, както и изпълнението на изискванията към водачите на пътни превозни.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В жалбата е посочено, че лишаването на жалбоподателя от възможност да управлява МПС сериозно засяга правото му на свободно придвижване, възможността му да упражнява трудова дейност, както и изпълнението на ежедневните му лични и професионални ангажименти.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт. Жалбоподателят не представя никакви доказателства във връзка с твърденията си за евентуалното настъпване на значителни и трудно поправими вреди.

Не са представени доказателства, че е трудово ангажиран, нито дали трудовата му дейност изисква СУМПС. Дори и да се приеме, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с автомобил, то сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Отнемането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не нарушава конституционно гарантираното му право на труд, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване, като градски транспорт – автобуси, влакове и маршрутни таксита. Ето защо, дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г., VII о., Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г., VII о., Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г., VII о., Определение № 4319 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2026 г., VII о.). Промяната в организацията на транспортните нужди на жалбоподателя би могла да доведе до неудобства, но тяхната интензивност по никакъв начин не може да обоснове нуждата от защита на личният му интерес пред обществения.

Според Определение № 9683 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2025 г., VII о. за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения. Жалбоподателят не представя по делото доказателства в тази насока.

Законодателят е оценил прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, като породено от деяние с висока степен на обществена значимост и допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значим обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 26-1030-000319 от 26.03.2026г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. О. А., [ЕГН], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000319 от 26.03.2026г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�