Решение № 438 от 05.06.2014, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№

438/5.6.2014г. гр.

Шумен

Шуменски районен съд, в публично заседание на двадесет и втори май , през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия:

Зара Иванова при секретаря: А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3166 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ал.2 от и чл.149 от СК

Депозирана е искова молба от П.Г.П. ***5, ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на малолетния И. С.

И., ЕГН: ********** срещу С.И.С., ЕГН: ********** *** , в която посочва , че с ответника живеели на съпружески начала от м. ХІ. 2007 г. в гр. Шумен и се разделили на 01.10.2013 г. Имат родено дете

И. С. И. , към настоящият момент малолетно . При съвместното им съжителство и двамата се грижили за него , но след раздялата им, бащата на детето и ответник по настоящото дело не е изпращал средства за издръжка, макар че същият работи като шофьор на камион с международни превози на товари и месечните му доходи са сравнително добри, предполага около 1000 лв. месечно. Тя също работи и получава около 340 лв. месечно . Детето посещава детска градина и там заплаща по 45 лева месечно. И двамата родители не плащат наем, тъй като тя с детето живее в жилището на майка и , а ответника в собствено жилище, нямат и други деца, за които да се грижат и да плащат издръжка , ето защо счита , че ответникът може да заплаща месечна издръжка от 110 лева , която претендира , считано от 01.10.2013 г. до настъпване на законните причини за изменението или прекратяването й, с всички законни последици от това за всяка забавена вноска и направени разходи по делото.

В открито съдебно заседание поддържа исковата молба касателно началният момент на присъждане на издръжката , като заявява , че приема предложеният от ответника размер от 90 лева месечно .

Ответникът представя писмено становище след срока за отговор , възразява относно размера и началният момент на търсената издръжка .

Заявява , че е в състояние да заплаща 90 лева месечно , както и , че в периода преди подаване на исковата молба , ежемесечно детето около две седмици е отглеждано изцяло от него , поради което счита , че по този начин за него е отпаднало задължението да дава издръжка . Твърди , че изплаща изтеглен по време на съвместното съжителство на страните кредит .

След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане №*** на Община Шумен се доказва , че страните са родители на малолетното дете И. С. И., ЕГН: **********. По делото не е спорно , че считано от м.октомври 2013г. родителите живеят отделно , като детето живее при майката . Ответникът твърди , че от момента на фактическата раздяла , всеки месец , около две седмици детето е било при него , като в този период той е осигурявал храна и е задоволявал всички други битови нужди .

Това обстоятелство не се оспорва от ищцата . От ищцата е представено Удостоверение изх.№***. , издадено от “Херти” АД , според което месечният и доход е около 350 лева . Тя твърди , че ответникът реализира месечен доход от около 1 000 лева . Това твърдение е недоказано , ответникът не е представил доказателство за доходите си , но т.к. е в трудоспособна възраст и не са налице доказателства , че е препятстван да полага труд , приема , че е в състояние да реализира месечен доход около и малко над минималната за страната работна заплата или около 400 лева . И двамата родители заявяват , че ежемесечно погасяват задължение за връщане на потребителски кредити . От представените от тях доказателства , тези твърдения се доказват , но по делото не установено , че банковите кредити са използвани за нуждите на семейството им , ето защо вноските не следва да се приспадат от месечния им доход . Не са въведени твърдения , съответно не са събрани доказателства , че ответникът има други алиментни задължения .

Съобразно изложеното , а именно обстоятелството , че ответникът не е давал средства за издръжката на сина си , което е негово задължение съобразно чл.143 ал.2 от СК съдът намира , че претенциите, за минало и бъдеще време се явяват основателни по същество .

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите . Реализираните от родителите доходи съдът е обсъдил по-горе , детето е на 5 години , посещава “детска градина” , където ежемесечно се заплаща такса , има нужда от обичайните за дете на тази възраст средства за храна , облекло , отопление , при заболяване –лекарства и др.

В резултат на посочените обстоятелства обуславящи нуждата и конкретния размер на средствата за издръжка и съвкупната им преценка , съдът намира , че общият и размер следва да е 160 лева , от които 90 лева да се заплащат от бащата , а 70 лева от майката , която полага непосредствени грижи за детето . Определената сума от 90 лева , която е необходима ответникът да заплаща като издръжка , за периода от 01.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба -04.11.2013г. следва да се редуцира на 50 лева , защото през този период , съобразно твърдението му , което се признава от ищцата , всеки месец детето около две седмици е отглеждано от него , при което той е осигурявал средствата за издръжката му .

Обобщавайки горното , съдът приема , че претенцията по чл.149 от СК т.е. издръжка за минало време е основателна до размера на 50 лева , а искът по чл. 143 ал.2 от СК , за издръжка считано от 04.11.2013г. е основателна до размера от 90 лева .

За разликата от 50 лева за претенцията по и чл.149 от СК , съответно от 90 лева за иска по чл. 143 ал.2 от СК, до пълния предявен размер от 140 лева се явяват неоснователни , което налага отхвърлянето им .

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса върху присъдения размер на издръжката за минало и бъдеще време в размер на 154,60 лева .

Водим от изложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: ********** *** да заплати на малолетното си дете И. С. И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител П.Г.П. ***, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 50 (петдесет) лева , за периода от 01.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба - 04.11.2013г. , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.149 от СК , за разликата от 50 лева , до пълния предявен размер от 110 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: ********** , да заплаща на малолетното си дете И. С.

И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител П.Г.П. , ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 90 ( деветдесет) лева , считано от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2013г. , до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 143 ал.2 от