Определение № 25 от 21.01.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Смолян, 21.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20215400500466 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.418 ал.4 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх. № 2591/21.10.2021 г. депозирана от "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С.,Община Ст., р-н Витоша, „Околовръстен път“ № 260,представлявано от Д. Б. Ш.-член на управителния съвет и изпълнителен директор, П. Н. Д.-член на управителния съвет и изпълнителен директор,действащо чрез пълномощника си адв. Св.

Зл., срещу разпореждане № 637 от 07.10.2021 г. на Девински районен съд, постановено по ч. гр. д. № 355/2021година, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание чл. 417, т. 2 във вр. с чл.

418 от ГПК Й. ЕМ. ЮР., ЕГН: ********** да заплати сумите от 129.82 лева такси по договора за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., 86.41 лева - нотариални такси за периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г. и 75.33 лева - застраховки за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., както и съответната част от направените по делото разноски.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради допуснато съществено нарушение процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.

Развива оплакване, че неприсъдената такса по договора, нотариални такси и застраховки се основават на Приложение 1 към ОУ на „Юробанк България“АД за издаване и използване на кредитни карти VIZA, Mastercard, American Express и на сертификат №МК 50921/2017г. към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ по кредитни карти №6/А/2009 за застрахователен пакет „Покритие на 1 задължения плюс“, ведно с декларации за присъединяване застрахованото лице към застрахователната програма“Защита на плащанията“ по кредитни карти №6/А/2009 ,застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“ на картодържателите на кредитни карти, с което обосновава довода,че с тези такси не се нарушава принципа на справедливост в отношенията между страните и добрите нрави и не е предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора и тяхната дължимост.

Относно претендираните от заявителя нотариални покани(нотариални разноски) на основание чл.78 ЗЗД и начислени като разноски за обявяване кредита за предсрочно изискуем в общ размер 86.41 лева следва да се възстановят на жалбоподателя на основание чл.78 ЗЗД и чието плащане се доказва с приложена към заявлението и настоящата уточняваща молба-преводно нареждане №0832214/24.06.2021година за платена сума по сметка на ЧСИ Т. В. Предлага да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част на заявлението и се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези суми.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС – Девин е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК, подадено от "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 против Й. М. Ю. за парично вземане, произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта № МК 50921 от 30.08.2017 г. с картодържател ответника по заявлението, към 24.09.2021година включително.

Със заявлението се претендират сумите както следва - 901. 55 лева – главница от 24.03.2020година до 24.09.2021година, 349.36 лева – възнаградителна лихва за периода 24.03.2020 г. – 24.09.2021 г., такси в размер на – 129.82 лева за периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., 86.41 лева – нотариални такси за периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., застраховки -75.33лева за периода 24.03.2020година до 21.09.2021година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 32.49 лева – държавна такса и 360. 00 лева – адвокатски хонорар.

Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед № 187/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист, за сумите: 901. 55 лева – главница за периода от 24.03.2020година до 24.09.2021година – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането; 349.36 лева – договорна лихва за периода 24.03.2020 г. – 24.09.2021 г., 82.10 лева – мораторни лихви за периода от 14.05.2020година до 24.09.2021година, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от постъпване заявлението в съда 05.10.2021година до изплащане на вземането,както и направени разноски -32.49лева държавна такса и 360лева адвокатско възнаграждение.

2

С атакуваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта за сумите 129.82лева-такси за периода от 24.03.2020 година до 24.09.2021година, нотариални такси за периода от 24.03.2020 година до 24.09.2021година и 75.33лева застраховки за периода от 24.03.2020 година до 24.09.2021година.

За да отхвърли заявлението, в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че от представените към заявлението: заявление – договор и общи условия за издаване на кредитни карти, единствената такса в размер на 30. 00 лева е тази за неоснователна рекламация, като в заявлението липсвали каквито и да е твърдения от страна на заявителя, длъжникът да е таксуван именно за подобно неоснователно ангажиране на кредитора. Също така е приел, че липсвало и каквато и да е договореност между страните, исканата такса да е дължима поради предоставянето на определена услуга от банката.

С депозираната жалба, жалбоподателят твърди, че в заявлението не се излагат точни данни относно основанието и начина на начисляване претендираните суми.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави и изследва въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Според настоящия състав от приложеният към заявлението договор,върху който има неяснота относно датата на сключване,както и недовършеност,тъй като са приложени само чл.1-6 не може да се направи извод, че е възникнал валиден договор за кредитна карта МК 50921 на посочената в заявлението и извлечението счетоводните книги дата30.08.2017година. Ако се приеме,че е сключен такъв договор(въпреки констатациите) между длъжника и "Юробанк България" АД, същият представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.

3

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП / ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими разпоредбите на З а ко н а за потребителския кредит (ЗПК) и З а ко н а за защита на потребителите (ЗЗП).

Въпреки описаните по-горе констатации, че приложеният на л.11 от заповедното производството договор за издаване кредитна карта №МК50921 няма дата и година на сключване, тъй като същите са заличени и факта,че по същия начин в чл.3 от договора е заличено и цифровото изражение на разрешения кредитен лимит, предвид недовършеността на договора и подписване от двете страни, което се приравнява на липсата на договор, а оттам и на валидно възникнала облигационна връзка, в представеното и приложено на л.7 извлечение от счетоводните книги е посочено, че договорът е от 30.08.2017година, като към 24.09.2021година включително е разрешен кредитен лимит в размер на 1000лева и усвоен кредит в размер на 1 193.11лева, пропуснати плащания 18 на брой в общ размер преди настъпване предсрочната изискуемост на сумата 1250.91лева, какъвто е и размера на непогасената главница и договорна лихва, като в табличен вид е разбит по компоненти общия дълг, който според кредитодателя към 24.09.2021година включително е в размер на сума 1624.57лева, която съответства на заявлението в т.9 относно претендираното парично вземане.

Съгласно Приложение № 1 към ОУ, раздел " Такси при ползване" е посочен вида и размера на таксите за издаване, и ползване кредитни карти.

Претендираните с процесното заявление, отхвърлени с атакуваното разпореждане суми, инициирали настоящето производство са сумата 86.41 лева заплатени от банката такси във връзка връчване на уведомления в периода от 24.03.2020година до 24.09.2021година за обявяване предсрочна изискуемост на кредита и такси в общ размер за същия период на сумата 129.82лева, без да са посочени отделните компоненти, поради което на посоченото основание не е ясно какви по вид и размер такси длъжникът следва да заплати. Едва с въззивната жалба се пояснява, че сумата 129.82лева, включва месечна такса за ползване на кредитни карти, раздел условия т.1.14, такси обезщетение при надвишаване кредитния лимит с посочване на дати и суми, такса блокиране на карта/кредитен лимит на основание Приложение 1 към ОУ т.1.7, такса администриране просрочен кредит начислена 4 на 29.062021година.

Като основание за дължимост на тези такси в жалбата е посочена т. 1. 5 от Приложение № 1, раздел "Условия" към ОУ, в която е предвидено, че таксата при надвишаване на кредитния лимит е 5 % от размера на надвишението. Нито в заявлението, нито в частната жалба се съдържат твърдения за надвишен кредитен лимит от Й.Ю.. Такива обстоятелства не са отразени и в приложеното към него извлечение от счетоводните книги.

Посочените във въззивната частна жалба такси, претендирани от заявителя общо в размер 129.82 лева, както и нотариалните и застрахователни такси настоящият съдебен състав намира за недължими, освен поради липсата на валиден договор за потребителски кредит, по следните съображения: