Решение № 5043 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5043 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100503978 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. С. и Т. Т. Д., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Л. Л. Д., срещу Решение № 4909 от 14.03.2026 г., поправено с Решение № 7536/23.04.2026 г., постановени по гр. д. № 19077/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, с което молбите на молителите за издаване на заповед за защита срещу Т. Н. Д. са отхвърлени, като молителката е осъдена да заплати на ответника Т. Н. Д. сумата от 255,65 евро, представляваща разноски по делото, както и по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 12,78 евро.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения. Моли се същото да бъде отменено и да бъде уважена молбата на въззивниците. Претендират присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият Т. Н. Д. е подал писмен отговор в който е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди така постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

1

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба на М. Д. С. с искане за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие срещу Т. Н. Д., бивш съпруг на дъщерята на молителката, както и с молба на Л. Л. Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Т. Т. Д., син на ответника (по молбата на малолетното дете първоначално е образувано гр. дело № 21388/2025 г. по описа на СРС, 92 състав, присъединено към гр. дело № 19077/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, на основание протоколно определение от 28.05.2025 г. по гр. дело № 19077/2025 г.), за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в полза на детето срещу същия ответник за твърдян осъществен акт на домашно насилие, както следва: на 11.03.2025 г., около 12:50 ч., в гр. София, кв. Хаджи Димитър, на паркинга на магазин „Фантастико“, молителката и нейният внук (син на ответника) Т. Т. Д. излизали от магазина и вървели към автомобила им, когато видели ответника да се приближава към тях. Молителката отворила задна дясна врата на автомобила, за да се качи детето и тръгнала да оставя торбите. Ответникът стигнал до вратата, отворил я и влязъл с главата напред към детето, като не допускал молителката да влезе в автомобила си или да остави покупките на седалката. Ответникът заявил на молителката „ти коя си, дошъл съм да си взема детето. Не ви ли е срам, какво правите“. Молителката се опитала да издърпа ответника, но той говорел на детето и отказвал да излезе от автомобила. Молителката извикала на ответника „излез, искам да си тръгнем от тук“, след което започнала да вика за помощ. Приближил се млад мъж, който не успял да убеди ответникът да преустанови поведението си. След това ответникът застанал близо до молителката и казал „внимавай да не получиш удар“ със заплашителен тон. Ответникът видял, че се е събрала тълпа и наблюдава случката, поради което се отдалечил и казал „ще видите какво ще ви се случи“.

Към молбите за защита от домашно насилие са приложени и декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН - първата от молителката М. С., а втората от Л. Л. Д., като майка и законен представител на детето Т. Т. Д..

Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.

С Решение № 4909/14.03.2026 г., поправено с Решение № 7536/23.04.2026 г., постановени по гр. д. № 19077/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. Д. С. срещу Т. Н.

Д., с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН по повод твърдян акт на домашно насилие, осъществен на 11.03.2025 г., както и молбата по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, подадена от Л. Л. Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Т. Т. Д., за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в полза на детето срещу същия ответник по повод същия твърдян акт на домашно насилие, като е отказал да издаде заповед за защита. На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН съдът е осъдил М. Д. С. да заплати на Т. Н. Д. сумата от 255,65 евро, представляваща разноски по делото, както и по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 12,78 евро.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за осъществяването на твърдените актове на домашно насилие от страна на въззиваемия спрямо въззивниците, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Първоинстанционното решение е правилно, постановено е при правилна оценка на доказателствената съвкупност, като приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират на доказателствата по делото, а изведените 2 правни изводи се основават на установените факти по делото.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е извършил правилна преценка относно тяхната достоверност и относимост, поради което настоящият състав изцяло споделя направените от него фактически изводи.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин осъществяването на твърдения акт на домашно насилие. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е извършил действия, които по своето съдържание, интензитет и последици да осъществяват фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обосновано районният съд е кредитирал показанията на единствения очевидец на процесния инцидент, които са последователни, логични и съответстват на останалия доказателствен материал по делото, поради което правилно е достигнал до извода, че между страните е възникнала конфликтна ситуация, която сама по себе си не съставлява акт на домашно насилие.

Във въззивното производство е изготвен и нов социален доклад от ДСП – Оборище, като от същия се установява, че е в интерес на детето майката и бащата активно да участват в грижите за него и двамата родители следва да му осигуряват необходимите средства и издръжка, които да са достатъчни за задоволяване на неговите потребности.

Отправено е и писмено запитване до личния лекар на детето д-р М.С.-Г. в което същата заявява че не са констатирани смущаващи промени в поведението и външния му вид, както и че няма наблюдение за упражнено спрямо него физическо или психоемоционално насилие, както и че не смята че има рискове за детето в семейната среда.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е извършил конкретна и задълбочена преценка на твърдените действия с оглед тяхното съдържание, интензитет и контекст на отношенията между страните. Обосновано е приел, че установеното по делото поведение не осъществява състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а представлява междуличностен конфликт между страните.

Жалбата е изцяло неоснователна по изложените в нея доводи.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че първоинстанционното решение е немотивирано. От съдържанието му се установява, че районният съд е изложил фактическите си констатации, обсъдил е събраните по делото доказателства и е посочил съображенията, поради които е приел, че по делото не е доказано осъществяването на твърдения акт на домашно насилие.

Неоснователни са и доводите, че по делото е установено ограничаване на личната свобода на молителките и детето, респективно осъществяване на психическо и емоционално насилие. От събраните по делото доказателства не се установява по 3 несъмнен начин поведение на ответника, което да осъществява признаците на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Правилен е изводът на районния съд, че се касае за възникнал конфликт между страните, който сам по себе си не е достатъчен да обоснове издаване на заповед за защита.

Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства. Доказателственият материал е преценен в неговата съвкупност, като съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички относими доказателства по делото.

При цялостната проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира решението да страда от посочените пороци. В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт за липсата на доказателства въззиваемият да е осъществил твърденяния акт на домашно насилие спрямо въззивницата. Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на доказателствената съвкупност и на фактическата обстановка, възприета от въззивния съд.

По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.

По разноските :

При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивницата М. Д. С. дължи държавна такса по жалбата си в размер на сумата от 6,39 евро.

Въззивникът Т. Т. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Л. Л.

Д., не дължи държавна такса за жалбата си на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.

Въззиваемият е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 307 евро, за което са представени доказателства. С оглед изхода на спора тази сума следва да бъде присъдена в негова полза и в тежест на въззивниците М. Д. С. и Т. Т. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Л. Л. Д.. В тази връзка следва да се има предвид че изключението, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, касае единствено държавната такса и съдебните разноски по производството, но не и отговорността за разноските между страните, включително за направените от насрещната страна разноски за адвокатска защита, за които приложение намира общото правило на чл. 78 ГПК. Този извод съответства на задължителната практика на ВКС, обективирана в Определение № 264 от 27.07.2018 г. по ч. гр. д. № 1249/2018 г., IV г. о., съгласно която разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дерогира единствено правилата относно държавната такса и съдебните разноски по производството, но не и тези относно отговорността за разноските между страните по делото. Ето защо въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от общо 307 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4909/14.03.2026 г., поправено с Решение № 7536/23.04.2026 г., постановени по гр. д. № 19077/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав.

ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6,39 евро.