Решение № 260090 от 21.12.2020, Районен съд - Айтос

Р Е

Ш Е Н

И E

№

260090 гр.Айтос,

21.12.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Айтоският районен съд

- гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател : Мария Джанкова

Съдебни заседатели :

…........………… при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско дело № 817 по описа за 2 019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на А.Х.А., ЕГН

**********, Ю.Х.А., ЕГН **********

Н.М.А., ЕГН **********, чрез АД „***“ против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

С исковата молба са предявени оценяеми искове, като се сочи че са правно основани по чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ). Ищците А.Х.А., Ю.Х.А. и Н.М.А. молят да след като се установи основателността на твърденията им, ответникът 3AД „Асет Иншурънс“ АД да бъде осъден да им заплати, както следва:

- на А.Х.А. застрахователно обезщетение за претьрпяните от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й плащане;

- на

Ю.Х.А. застраховятелно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствне на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й плащане;

- на Н. М.А. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 /хиляда/ лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП до окончателното й плащане. Ищците претендират заплащане на правените по делото разноски.

Представят писмени доказателства и заявяват доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците, действайки чрез адв.С. поддържат претенциите си. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят за присъждане на съдебно-деловодните разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Х.И., представя отговор. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелста и приложените доказателства не обосновават наличието на елементите oт фактическия състав на деликтната отговорност на водача нa л.a. *** *** с рег. № *** - С.Е.Р., застрахаван пo задължителна застрахавка „Гражданска отговорност“ нa автомобилистите при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, a именно - наличието на противоправно и виновно деяние, от което дa са причинени вреди на ищците А.Х.А., Ю.Х.А. и Н.М.А..

Моли за конституиране на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице – помагач на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК ***, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на П.Т.С., в качеството на водач на л.а. ***, рег.№ ***. Не представя доказателства. Възразява по направеното искане за заплащане на разноски на ищците като на собствено основания също претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждание. Заявява доказателствени искания.

От името на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК *** – конституирано като трето лице – помагач на ответника „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, е постъпило писмено становище, с което се оспорват ищцовите претенции. Не се представят доказателства.

Исковите претенции са правно основани по чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Ищците обосновават претенцията си като твърдят, че на 16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ПП I-6 (София - Бургас), в района на 480 км е настьпило ПTП между

МПС, марка „***", модел „***“, с peг. № ***, управлявано oт С.Е.Р., МПС, марка „***“, модел „3“, с рег. № ***, управлявано от П.Т.С., МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано oт И.Х.А. и МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано oт Х.А.А.. В потвърждение на изложеното са ангажираните пo делото доказателства, в това число влязлото в сила Решение № 93/29.08.2018 г., постановено пo AHД № 285/2018 г. на PC – Айтос, кат о и и назначените първоначална и допълнителна САТЕ.

От заключенията на експертите, неоспорени от страните и приети от съда се установява следния механизъм на процесното ПТП, a именно: че на 16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ПП I-6, в района на 480 км е възникнало ПТП между гореописаните

МПС като автомобилът марка „***“, модел „***“ се e движил зад МПС марка „***", модел „3“ със скорост от порядъка на 130-135 км/ч. B момента, когато първият автомобил е застигнал втория, л.а. модел „***“ предприел маневра „изпреварване“, като в насрещната пътна лента се движили МПС, марка „***“, модел „***“, a зад него и МПС, марка „***“, модел „ ***“. Въпреки наличието на насрещно движещите се автомобили, водачът на МПС „***“, м.„***“ продължил извършването на маневрата. При приключване на изпреварването л.а.

„***“ засича л.а.„***“, като водачът продължил движението си. При така създалата се ситуация водачката на л.а. „***“ кривва кормилото вдясно, после вляво, където се намирали насрещно движещите се автомобили. Вследствие на това настъпили два последователни удара, първият от които - челен кос за л.а. „***“, вторият - страничен за МПС „***“. След сблъсъка МПС „***“ се e завъртял на около 10 градуса пo посока на часовниковата стрелка, като продължило движението си още около 13 м и спряло на място. По отношение на л.а. „***“, след удара, последният продължил движението си в дясната пътна лента, където се е сблъскал и с движещия се след л.а. ***, автомобил „***“.

B резултат oт удара, двете превозни средства напуснали платното за движение и преустановили движението си. B конкретната ситуация опасността за движението реално възникнала в момента, когато л.а.„***“ започнал да предприема маневрата „изпреварване“ с относително висока скорост, въпреки че в насрещната лента е имало насрещно движещи се превозни средства.

От назначената и приета пo делото САТЕ, се установяват и причините за настьпване на процесното ПТП, като вещото лице Е.П., уточнява, че причината за настъпването на произшествието е поведението на водача на л.а„***“, м.„***", който се e движил със скорост пo - висока oт разрешената (90 км/ч), предприел маневра „изпреварване“ при наличието на насрещно движещи се автомобили, като пo тoзи начин принуждава водачът на л.а. „***“ да се отклони oт праволинейното си движение. Вследствие на това, съшият губи напречната си устойчивост и възможността да овладее управлението на автомобила, при което навлиза в пътната лента за насрещно движение. Експертът обосновавав извод, че ако водачът на л.а.„***“, в създадената ситуация се e движил с разрешената скорост (а не с установената скорост от

123 км/ч) и не е предприел рязко кривване на волана при такава скорост, ПТП би могло да бъде предотвратено.

Въпреки заключението на вещото лице за предотвратимост при горкото условие, то в конкретния случай пътният инцидент е възникнал от поведението на водача на л.а. ,,***“. При условие, че водачът на лекия автомобил е действал в съответствие със законовите изисквания и не е предприемал маневра „изпреварване“

, с което да създаде опасност на пътя, то ПТП изобщо е нямало да настъпи, като в този случай би бил без значение фактьт, че МПС „***“ се e движило с превишена скорост. От гореизложеното следва, че произшествието е свързано основно с противоправното поведението на водача на МПС марка ,,***“, модел „***“.

Съгласно приложеното пo делото влязлo в сила Решение № 93/29.08.2018 r., постановено пo AHД № 285/2018 г. на PC-Айтос, в хода на воденото административно-наказателното производство, съдът e npиeл за безспорно обстоятелството, че водачът на л.а. марка „ ***“

- Станислав

Радев съществено е нарушил правилата на чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл.. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и aл. 2, т. 3 ЗДвП. Съдебният акт, постановен в хода на воденото административно-наказателно производство на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.3 от НIПК е задължителен.

Предвид изложеното следва да се приеме за се установена вината за настъпване на процесното ПТП на водача на автомобил, марка „***“.

Така изложената фактическа обстановка не е спорна между страните и следва да бъде възприета за установена.

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищцовата страна има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

По основателността на иска.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.

432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на автомобила, причинил произшествието.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/16.04.2017 г. на СПП при ОД на MBP - Бургас, виновният за настьпилия пътен инцидент е водачът на

МПС, марка „ ***“, модел „***“, с рег. № *** - С.Е.Р., е имал валидно сключена застраковка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „ЗАД Асет иншурънс“ AД - полица №

BG/33/116001597162/07.06.2016 г., валидна от 07.06.2016 г. до 07.06.2017 г. C оглед на гореизложеното, oт името на ищците е подадена молба за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз основа на молбата са образувани щета № 30017000512,

№ 30018000635 и 30018000634. Срокът по чл. 496, aл. 1 от КЗ за заплащане пo доброволен ред на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди е изтекъл, поради което за ищците е налице правен интерес да претендират изплащането им пo съдебен ред, пряко от застрахователя на виновния водач, a именно от ответника „ЗАД Асет Иншурънс“ АД.

В случая неоснователно е релевираното от ответната страна възражение за принос на пострадалите, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан - нарушение пo чл.137а от ЗДвП. ВЛ д-р П. в изготвеното заключение на СМЕ стига до извод, че с оглед на установения механизъм и степента на травматични увреждания пo тримата пострадали, всеки един от тях е бил поставен предпазен колан. B о.с.з., проведено на 01.09.2020 г., вещото лице допълва, че именно наличието на поставени предпазни колани, е довело до минимални травми, които биха били значително по-сериозни в противен случай (ако ищците са били без колани). C оглед на изложеното, следа, че възражението за съпричиняване от страна на ищците остана недоказано и неоснователно, поради което и не следва да бъде съобразено от съда при определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение. По повод на същото съдът взе предвид следното: