Решение № 153 от 09.09.2019, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 97/2019
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 09.09.2019
- В сила
- 16.12.2019
- Състав
- АННА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.70 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10а ал.3 · Закон за пътищата
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..................... гр. К., 09.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав, на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА при секретаря Красимира Божакова като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 97 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР- П., РУ- К. на Б.Ч.К., ЕГН
**********,***, П.ска област, ул. „П.“ № ** са наложени административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за неспазване на процесуалните правила за издаване на АУАН и наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Г.- упълномощен, който поддържа жалбата. Сочат се доказателства, като освен незаконосъобразност на наказателното постановление от процесуална страна се оспорва и извършване на нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Иска се от съда отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Н. като актосъставител и М. като свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, свидетелите С. и Д., доведени по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства-наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г., разписка за връчването му, АУАН серия Д № 977823 от 25.12.2018 г., възражение срещу АУАН, заповед № 8121К-1420/12.04.2016 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка от АПИ, ведно с графичен материал към справката, справка от ОПУ- П. с приложена към нея фотоснимка, справка от ОДМВР- П., сектор „Пътна полиция“, съдът намира за установено следното:
На
25.12.2018 г., в 10,15 ч., полицейските служители Н.- мл. автоконтрольор при РУ- К. и М.- ст. полицай осъществявали служебните си задължения по пътен контрол и охрана на обществения ред на главен път ***, между гр. К. и гр. С., при км.253+500м. В посочения час и място спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“ с рег. № ******, който се движил от гр. С. към гр. К. без включени светлини за движение през деня. При проверката било установено, че водач на процесното МПС бил жалбоподателя К., както и че управлявания от него автомобил, движейки се по републикански път нямал заплатена винетна такса за него, съобразно Закона за пътищата.
За констатираното, мл. автоконтрольор Н. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.70 ал.3 от ЗДвП и чл.139 ал.5 от ЗДвП, тъй като на 25.12.2018 г., в 10,15 ч., в община К., по път ***, км.253+500м., с посока на движение от гр. С. към гр. К. управлявал товарен автомобил „Мерцедес ****“ с рег. № ******, собственост на ЕТ „И.- Х. В.“, ЕИК ****, като се движил без включени светлини за движение при деня или къси светлини. При извършената проверка било установено, че управляваното от водача ППС се движило по републикански път без да е заплатена съответната такса за него, определена в Закона за пътищата.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.
На
27.12.2019 г. в РУ- К. постъпили възражения срещу АУАН от жалбоподателя, в които били изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съставения акт, без да са конкретно посочени такива.
Въз основа на така съставения АУАН, на 31.12.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя К. били наложени административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 25.01.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 29.01.2019 г.
От приетите по делото справки от АПИ и ОПУ, ведно с приложенията към тях се установява, че мястото на извършената проверка на жалбоподателя, а именно км.253+500м. се намира на главен път ***, на територията на Община К., но попада извън границите на населено място и за този пътен участък, обозначен с пътен знак Д-25 /винетка/ на км.252+230м. по посока на движение на жалбоподателя е необходимо заплащане на винетна такса.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушенията, и на обстоятелствата по извършването им, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и приложимите за тях санкционни норми и размера на наложените наказания глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като съставеният акт се явява редовен от процесуална страна досежно посочените по- горе нарушения, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации досежно нарушенията се установяват по безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото-справки от АПИ и ОПУ, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели- Н. и М.. Показанията на доведените от страна на жалбоподателя свидетели С. и Д. не оборват констатациите по акта, тъй като същите са лишени от конкретност, както относно дата на събитията, за които депозират показания, така и не са относими към предмета на делото, доколкото нито един от двамата свидетели не е бил очевидец на действията на жалбоподателя по управление на процесното МПС. При това положение, съдът намира за безспорно установено, че управлявайки процесното МПС по гл. път *** на територията на Община К., с посока на движение от гр. С. към гр. К., при км. 252+230м. жалбоподателят К. е бил спрян за проверка, поради невключени светлини за движение през деня или къси светлини, при която е била констатирана и липса на заплатена винетна такса, изискуема за посочения пътен участък.
Съгласно чл.139 ал.5 от ЗДвП- „Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“. Главен път *** е включен в списъка с републиканските пътища, за които се изисква винетна такса, одобрен с Решение № 959 от
31 декември 2018 г. на МС. Визирания в процесното наказателно постановление пътен участък от гл. път ***, в посоката на движение на жалбоподателя е бил обозначен и със съответния пътен знак Д-25, изискващ наличие на заплатена винетка. Жалбоподателят, като ползвател на описаното МПС е бил длъжен да го управлява след заплащане на винетна такса, както повелява чл.10а ал.3 от Закона за пътищата. Като е управлявал посоченото МПС по път, за който се изисква наличие на заплатена винетна такса без да е била налице такава жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП предписва „през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.
Жалбоподателят като водач на процесното МПС е бил длъжен да го управлява в съответствие с посоченото изискване. Като не го е направил, което обстоятелство се установява от констатациите в съставения акт, а и не се оспорва от самия жалбоподател, същият е нарушил горепосочената императивна норма на закона.
По отношение вида и размера на наложените наказания, административно- наказващия орган е приложил относимите към нарушенията санкционни норми, съответно чл.185 от ЗДвП за нарушението на чл.70 ал.3 от ЗДвП и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП за нарушението на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Наложени са наказания във визирания в съответните санкционни норми фиксиран размер. Съдът намира така определените по вид и размер наказания за съобразени с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по- ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР- П., РУ- К., с което на Б.Ч.К., ЕГН
**********,***, П. област, ул. „П.“ № ** са наложени административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ