Решение № 512 от 23.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно наказателно дело № 20235330200497 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 38-19 от 10.03.2021 г., издадено от Председател на Държавна агенция ,,Национална сигурност’’ с което на ,,Лено’’АД с ЕИК: 203217465 е било наложено административно наказание ,,Имуществена санкция’’ в размер от 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 66, ал. 2 ЗМИП.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител юрисконсулт Топуров и адвокат П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че няма извършено нарушение доколкото е извършило задължението си по чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМИП, посредством други официални независими източници. Също така Декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е следвало да бъде представена към момента на връщане на сумата, но не и към момента на нейното предаване.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ангелова оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се 1 явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява Неоснователна.

В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че същото като финансова институция, задължено по чл. 4. т. 3 от ЗМИП лице, не е приложило разпоредбата на чл. 66. ал 2. изречение първо от ЗМИП, при невъзможност за изясняване на произхода па средствата па клиент - юридическо лице чрез способите посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП във връзка с установяване на делови взаимоотношения по смисъла на § I. т. 3 от ДР на ЗМИП. ,,Лено‘‘ АД било вписано като финансова институция и вписано като такава в регистъра за финансовите институции. Бил сключен Договор за заем от 24.06.2020г., между жалбоподателя и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД, като първият бил заемодател, а последният заемополучател. ,,Лено‘‘ АД се задължавало да предостави на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД сумата в размер от 209 178,64 евро с възнаградителна лихва от 4% годишно върху отпуснатата и неусвоена главница. Заемът бил със срок до 31.12.2020г., когато на един транш заемът заедно с натрупалата се лихва следва да бъде върнат. Сключването на Договор за заем представлявало встъпване в делови взаимоотношения по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП. Съгласно представената документация се установявало, че това е необезпечен бизнес кредит. След като страните встъпват в делово взаимоотношение за дружеството жалбоподател се поражда задължение да изясни произхода на средствата. Произходът на средствата се изяснява по реда посочен в чл. 66 ЗМИП, а именно, чрез прилагане на поне два от способите, описани в чл. 66, ал. 1 ЗМИП, включително и чрез писмена декларация от клиента или неговия законен представител или пълномощник, при невъзможност за изясняване на произхода на средствата, след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация. Предвид обстоятелството, че при прегледа на предоставеното досие на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД не е бил констатиран попълнен въпросник на целите, то е следвало да се представи декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Д.

П., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че нарушението се изразявало в това, че дружеството жалбоподател не е изискало декларация по чл. 66, ал. ЗМИП към момента на отпускане на заема на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и самият жалбоподател не оспорва извършването на деянието, а излага съображения, че същото не представлява административно нарушение.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

2

От представените копия от заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представеното копие от Договор за заем от 24.06.2020 г. се установява, че на тази дата жалбоподателят е отпуснал на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД посочената в него парична сума, която е трябвало да бъде върната в срок до 31.12.2020г. От представеното ,,Досие‘‘ на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД се установява какви документи са били поискани от жалбоподателя по повод предоставения му заем. Така описаната и възприета от наказващия орган фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството дружеството жалбоподател не я оспорва.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМИП предвижда, че при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал.

1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона. В конкретния случай между ,,Лено‘‘ АД и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД със сключването на Договора от 24.06.2020 г., същите са встъпили в делови правоотношения, съгласно § I. т. 3 от ДР на ЗМИП. След като не са били налице условията по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, която е в насока, по какъв начин се изследва произходът на средствата, а именно, че се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи описани в точки от 1 до 5 в ал. 1, то жалбоподателят е трябвало да изиска декларация по чл.

66, ал. 2 ЗМИП, което не е направил и чрез бездействие е извършил вмененото му нарушение. Дружеството жалбоподател и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД са встъпили в делови правоотношения към 24.06.2020г. и към този момент е следвало да се изиска Декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, а не към момента на връщането на заетата сума. В случая е налице невъзможност за установяване произхода на средствата посредством способите посочени в чл.

66, ал. 1 ЗМИП.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията, наведени в жалбата и в съдебно заседание. На първо място вече бяха изложени доводи по какви причини настоящият състав приема, че задължението на „Лено“ АД за изпълнение изискванията на чл.66 от ЗМИП е възникнало именно към датата на сключване на договора за заем с ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ‘‘ ЕООД – 24.06.2020г., които тук не следва да се преповтарят. В тази връзка наистина е налице правна възможност за продължаване проверката на произхода на средствата на клиента и след встъпване в делови отношения, но същевременно нормата на чл.15, ал.1 от ЗМИП е категорична, че „Мерките за 3 комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 – 4, вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по проведена публична продан по чл. 13, ал. 2 или сключването на застрахователен договор по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи“.

На следващо място чл.10 от същия закон дефинира в какво следва да се изрази проверката, а именно:“ идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;4. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп., бр.

94 от 2019 г.) изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация. В конкретния случай жалбоподателят заявява нееднократно, че е извършил посочената проверка единствено чрез справка в „Апис Регустър“, от която установило, че заемополучателят е действащо дружество на територията на Р България и е установен предметът му на дейност. В тази връзка посочените в жалбата предвидени в закона случаи касае именно моментът на встъпване в делови отношения, тоест в случая подписването на договора между страните, доколкото този извод следва от логическото и систематическо тълкуване на ЗМИП.

На следващо място дори да се приеме, че в казуса жгалбоподателят не е имал задължението да приложи чл.66 ал.2 оат посочения закон, то се налага изводът, че той не е приложил в пълнота и изискванията на ал.1 на същия текст, доколкото не са били изпълнение условията й – да се приложат поне два от изброените в закона способа.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случая следва да се отчетат обществените отношения, които са засегнати, а именно тези охраняващи и предотвратяващи изпирането на пари. В настоящия случаи, административното нарушение засята сериозни обществени интереси, свързани с борбата срещу изпирането 4 на пари и това е съобразено от законодателя, които изобщо не е предвидил.

Размерът на наложеното наказание ,,имуществена санкция‘‘ в определения в закона минимум от 5000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП. С оглед всичко изложено и като констатира, че извършването на процесното нарушение се явява доказано по несъмнен начин и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, съдът счете, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. При определяне размера на същото се взе предвид, че съдебното производство приключи в едно съдебно заседание, единствено с разпит на актосъставителя по делото. Ето защо, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено за заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева. Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,