Решение № 70 от 29.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Добрич, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20253200900135 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, Околовръстен път, №260, чрез адв.Г. И. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество *** , ЕИК ***, представлявано от адв.Я. В., съдебен адрес: гр.С. *** срещу Н. Й. Н., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Д., ул.*** , с цена на иска :

Главница: 39 256,61 лв.- начислена за периода 15.06.2024г. до 27.01.2025г.

Възнаградителна лихва: 1 561,50 лв., начислена за периода от 18.07.2024г. до 04.12.2024г.

Мораторна лихва : 1 848,89 лв., начислена за периода от 08.07.2024г. до 27.01.2025г.

Такси : 54 лв.- за периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г.

Разходи по уведомяване : 120 лв.- за периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г.

Правното основание на предявените искове е чл.422 от ГПК във 1 вр.с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Искът е допустим.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Въз основа на Договор за потребителски кредит № FL *** от 29.03.2024г. банката ищец по делото е одобрила и предоставила на ответника Н. Н. като кредитополучател потребителски банков кредит в размер на 40 000 лв., в който са описани подробно условията за усвояване, ползване, обслужване и олихвяване, както и издължаване на заемната сума.

Считано от 18.05.2024 г. кредитополучателят изпада в забава за заплащане на месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план, като към 25.11.2024г. общият размер на просрочените вноски възлиза на 2 426,49 лв.

Предвид това обстоятелство банката е обявила всички задължения по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми, преди крайния срок, като е изпратила уведомление чрез ЧСИ Л.T., рег.

№ ***, с район на действие ДОС, редовно връчено на Н. Н. на 04.12.2024г.

За обявяване на предсрочната изискуемост са направени разноски в общ размер на 120 лв.

С изтичане на допълнително дадения срок за изпълнение съгласно писменото уведомление, въз основа на извлечение от счетоводна сметка и по реда на чл.417 от ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение за исковите суми.

Претендирани са и разноските, които са сторени в заповедното производство.

По подаденото заявление е образувано Ч.гр.д. №20253210100124 по описа на РС гр.Балчик. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, предвид на което съдът е дал указания за предявяване на настоящия установителен иск за 2 съществуването на вземанията срещу ответника, с правно основание чл.422 от ГПК.

Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес да поиска установяване на дължимостта на описаните в исковата молба суми.

В подадения в срок отговор на исковата молба се излагат следните възражения срещу основателността на предявения иск:

Клаузата на чл.14 ал.1 от сключения договор за потребителски кредит е счетена от ответната страна за неравноправна.Тя е в пряко противоречие с чл.2 от ЗПК, който насърчава отговорно поведение на кредиторите.Договорът следва да се тълкува съобразно чл.20 от ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността.Сочената уговорка не изпълнява целта на договора за кредит, нито може да бъде схваната в смисъла, който произтича от целия договор-не е спазен и принципа на добросъвестността.Уговорката е изцяло във вреда на потребителя, тъй като указва финансов натиск под угрозата на съд, дори при минимални незначителни забавяния в погашенията.Потребителят трябва да бъде готов във всеки един момент да му бъде отнето преимуществото на срока, който по правило е уговорен в негова полза.Положението на потребителя става несигурно и непредвидимо, тъй като в случай на забава техните договори са поставени изцяло във волята на кредитора.

Кредиторът не е взел предвид конкретните обстоятелства, довели до просрочие на вноските, не е предложил варианти за пълно или частично рефинансиране на договора за кредит, промяна в сроковете и условията на договора, намаляване на лихвата по кредита и др.подходящи действия.Не е предоставена възможност за доброволно изпълнение на просрочените вноски на потребителите, а директно е пристъпено към обявяване на предсрочната изискуемост на цялото 3 задължение, без дори да уведоми за това потребителя.

От момента на настъпване на предсрочната изискуемост договорна лихва и наказателна лихва не се дължат, нито такси и застрахователни премии.Счита се, че релевантен момент за начало на спиране на начисляването на договорна лихва е датата 03.12.2024г.Това е така защото от този момент нататък договорът следва да се счита за прекратен.

Нарушена е и забраната на чл.33 ЗПК, а имено при забава да се претендира лихва, която не надвишава законната лихва за забава.

След 04.12.2024г. банката не е имала право да начислява мораторна лихва.

Спори се относно дължимите разходи, които ответникът счита, че са извършени по преценка на кредитора и не следва да се възлагат в тежест на ответника, тъй като е имало и други способи за неговото уведомяване.

Нищожни са клаузите на: чл.3 ал.1 т.2; чл.3 ал.2, ал.3 ал.4, ал.5, ал.6, ал.11, ал.11 т.2, чл.3, ал.12, чл.7 ал.2 и ал.7, чл.14 ал.1, чл.20 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от договора.

Ответникът е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП и се полза от потребителската защита, предвидена в ЗЗП.

Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени.Подписването на договора за потребителски кредит не е достатъчно, за да се приеме за установено, че той е бил предварително запознат със значението и уговорките в договора, по начин, че да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения.Ето защо по делото следва да се представи искането за отпускане на кредит/ чл.17 от договора/, както и СЕФ/ на основание чл.5 ал.2 във вр. с ал.1 4 от ЗПК/.

Излагат се следните съображения за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗЗП :

Съгласно чл.1 ал.2 от договора кредитополучателят има право, при изразено желание да сключи застраховка по застрахователна програма „ Защита на плащанията на кредитополучателя по потребителски кредити“.Независимо от това, че застраховката има доброволен характер чл.3 ал.13 т.2 от договора гласи, че застраховката е задължителен елемент от договора за кредит.Това е условие не само за да бъде сключен договора, а и за да се ползват т.нар. преференциални условия.Според ответника кредитополучателят изобщо не е запознат с тези преференциални условия, които предвид размера на лихвата изобщо не могат да бъдат признати за такива, което предполага, че в предходен момент кредитополучателят следва да е бил запознат със стандартните условия по потребителските кредити.Или кредитополучателят бива принуден да подпише клауза за приемане на застраховане по групов застрахователен договор.Н. Н. никога не е искал да сключва договор за застраховка.

Текстът на чл.3 от договора въвежда в заблуда потребителя.Ако кредиторът беше добросъвестен, щеше да изготвя договорите си на ясен и разбираем език.Чл.3 ал.1 от договора би следвало да гласи, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва при преференциални условия и за да се прилага същата би следвало да се изпълнят няколко условия.Така всеки потребител би добил ясна представа за задълженията си, както и тези, които биха възникнали, ако отпадне някое от условията, респективно ако преференциална лихва вече не се прилага.Както и би следвало да се запишат стандартните лихвени условия.

На следващо място нищожна е и клаузата на чл.3 ал.1 т.2 от договора относно възнаградителната лихва, а доколкото тя е основен елемент на договора за заем, без наличието на който той не би бил 5 сключен, следва че и целият договор е нищожен.Съгласно чл.3 ал.1 т.2 от договора от седмия месец до матуритета на договора кредитополучателят дължи на банката лихва, която представлява променлив годишен лихвен процент, който е сбор от приложимия лихвен процент „ПРАЙМ“ плюс договорна надбавка от 3,350 %.Банката има право едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, състояща се от два компонента – променлив и постоянен, с оглед промяната на действащия „ПРАЙМ“ на „ЮРОБАНК „ АД , който се определя от Комитета по активите и пасивите АЛКО на банката- чл.3 ал.2.В договора няма посочен начин на формиране на „ПРАЙМ“- ясно и разбираемо за кредитополучателя относно условията, при които се променя лихвения процент по договора, за да прецени добросъвестността на кредитора при изменението на договорната лихва.Не е предвидена и възможност потребителя да прекрати договора по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП.

Съгласно чл.58 от ЗКИ Банката следва да предостави на кредитополучателя информация за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.В случая потребителят не е получил достатъчно информация за това, поради което не е приложимо изключението за добросъвестност на търговеца по смисъла на чл.143 във вр.с чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.В този смисъл цитираната по-горе клауза е неравноправна и като такава нищожна.

В пар.1 т.6 от ДР към ЗПК е дадена дефиницията на референтен лихвен процент.Той е пазарен индекс /либор, юрибор/ и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или НСИ, или комбинация от тях.Прилагането на референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ не почива на никаква законова основа, нещо повече – ЗПК изчерпателно изброява индексите, които могат да се използват.

В съдебно заседание ищецът поддържа становището си, изразено 6 в подадената искова молба.

Ответникът не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза, прие за установено следното:

Със заявление от 05.03.2025 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите:

Главница: 39 256,61 лв.- начислена за периода 15.06.2024г. до 27.01.2025г.

Възнаградителна лихва: 1 561,50 лв., начислена за периода от 18.07.2024г. до 04.12.2024г.

Мораторна лихва : 1 848,89 лв., начислена за периода от 08.07.2024г. до 27.01.2025г.

Такси : 54 лв.- за периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г.

Разходи по уведомяване : 120 лв.- за периода от 19.07.2024г. до 27.01.2025г.

Сумите се претендират въз основа на сключен Договор за потребителски кредит № FL *** от 29.03.2024г. и извлечение от счетоводните книги на банката, които са представени като доказателства по делото.

Районен съд гр.Балчик е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК рег.№66/ 06.03.2025г. по Ч.гр.д.№124/2025г. по описа на съда.В законоустановения срок – на 08.07.2025г. е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, в резултат на което съдът е указал на ищеца в настоящото производство да предяви иск за установяване на вземането си с Определение от 25.08.2025г., съобщено на заявителя на 11.09.2025г.Искът е предявен в указания едномесечен срок- на 10.10.2025г.

7

По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL *** от 29.03.2024г., по силата на който ищецът като кредитодател предоставя на ответника- кредитополучател потребителски кредит в размер на 40 000 лв., който с отпуска по разплащателна сметка на ответника, открита в банката, а с част от сумата 8 110 лв.се погасява задължение на кредитополучателя към ДСК АД.

Възнаградителната лихва по кредита е уговорена в чл.3 от Договора, както следва:

За първите шест месеца от срока на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5, 850 %. От седмия месец до крайния срок на договора кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представлява сбор от приложимия към началната дата на прилагане на променлива лихва референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3, 350%.За референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“АД за необезпечени кредити, в съответната валута-лева или евро , приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и сл. по- долу.