Определение № 3158 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. София, 28.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД, дружество от ФР **********чрез процесуалния му пълномощник - адв. Т. Б., срещу решение №26/11.01.2024г., постановено по в.т.д. №802/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 810 от 23.06.2023 г. по т.д. № 41/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ 2 състав, в частта му, с която искът с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над сумата 6 754,91 лева до пълния предявен размер от 27 322,55 лева, представляваща дължимо остатъчно регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по полица № 608/432631-D относно лек автомобил „Фолксваген Голф“, и в частта, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над сумата 2 648,55 лева до пълния предявен размер от 5 537,14 лева за периода от 31.08.2021 г. до 14.09.2021 г., представляваща обезщетение за забава на плащането на сумата 20 030,50 лева за периода от 15.09.2021 г. до 2.01.2023 г., и за сумата 6 754.91 лева - за периода от 3.01.2023 г. до 5.01.2023 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че в случая липсват твърдения за извършен ремонт на автомобила, защото такъв не е правен.

Сочи, че гражданството на собственика на погиналата вещ е ирелевантно, но съдът е следвало да съобрази, че увреденото МПС обичайно се намира на 1 територията на ФР **********тъй като собственикът му се е установил да живее преимуществено там, поради което счита, че всички щети следва да бъдат отстранени там и при съобразяване на цените по немския пазар. Счита, че с голяма доза увереност можело да се твърди, че вещото лице по съдебно автотехническата експертиза би потвърдило, че възстановителната стойност би била посочената в съставения от „ДЕКРА Аутомобил“ ООД частен документ, наименован „хипотетична оценка на автомобил“, възлизаща на сумата от 19 650 евро, тъй като това била най-голямата експертна организация в света. Възразява срещу изложеното, че не била поставена такава задача на експертизата, като счита, че отговорите на въпроси 2 и 3 предполагали уточняването на ценовите параметри и на немския пазар. Поддържа, че съдът неоснователно е оставил без уважение искането му за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза поради процесуална преклузия.

Счита, че безспорно е налице и процесуалното нарушение, което е изложено във въззивната му жалба. С оглед горното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаване на исковите му претенции в пълния предявен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Размерът на дължимото от застрахователя обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увреденият по деликтното правоотношение е чуждестранно лице, и репарирането на вредите е сторено в чужбина, не следва ли да бъде съобразен с действително заплатената обезщетителна сума, с оглед задължението им за пълно обезщетяване, поради което и стойността на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да се съобразява с цените в държавата, в които е била отстранена щетата? Следва ли да се приема за обосновано възприемането, че паричната стойност, необходима за възстановяване на лекия автомобил, е тази, изчислена от вещото лице на база средни пазарни цени в Република България?“;

2. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказване? Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, не следва ли съдът да посочи като нуждаещ се от доказване факта, че стойността на обезщетението, което ищецът е заплатил на застрахования, се съизмерява с изчислената по средно-пазарните цени във ФР Германия стойност на труда и частите на автомобила, необходими за възстановяването му? Не следва ли да уведоми страните, че а/счита тези факти и обстоятелства за спорни по делото и б/ поради това ги включва в предмета на доказване? Не следва ли да укаже на всяка от страните, че в нейна тежест е да установи конкретни факти – тези, на които основава своите искания, респ. че всяка от страните следва да докаже тези конкретно посочени от съда факти?“;

3. „Въззивният съд не дължи ли даване на указания до страните относно 2 възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? Това, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, не е ли извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство? Следва ли да се остави без уважение искането, направено пред второинстанционния съд, за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, с аргумента, че е изтекла процесуална преклузия, защото искането не е било заявено пред първоинстанционния съд и не е заявено такова и във въззивната жалба?“;

4. „Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени по делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да уточни какви конкретни обстоятелства доказва с всяко от приложените писмени доказателства или да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?“;

5. „Като гаранция на състезателното начало, чл. 142, ал. 2 ГПК, не задължава ли съда да не разглежда делото, когато страната и пълномощникът й или само пълномощникът, са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани? Когато страна в процеса депозира искане за отлагане на делото поради заболяване и представя съответни медицински документи, съдът не би ли следвало да е обвързан от становището и преценката на лекарите за необходимостта от домашно стационарно лечение, със забрана за активно движение?

Обездвижването изцяло на крака, лекарската забрана за движение, обективната невъзможност за придвижване и шофиране, не би ли следвало да са в достатъчна степен приемливи медицински причини за уважаване на молбата за отлагане на делото? Поради фактите, че законният представител на „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД е чужд гражданин, не говори български език, няма юридическо образование и не е разполагал с достатъчно време, за да ангажира друг адвокат, който да е във възможност да се запознае с делото и да е в състояние да защити неговия интерес, не следва ли да бъде признато и по отношение на последния наличието на препятствие за явяване, което не е било възможно да бъде отстранено?“

Касаторът сочи, че въпросите по пункт първи са разрешени от съда в противоречие с приетото в решение № 57/07.07.2016г. по т.д.№ 3751/2014г. на ВКС, 1 т.о., за въпросите по пункт II и III се позовава на практиката, обективирана в решение №105/19.02.2024г. по гр.д. №1168/2023г. на ВКС, 3 г.о., а по последните въпроси в пункт V изтъква, че са разрешени в противоречие със следните актове на ВКС: решение № 60084/14.07.2021г. по гр.д.№ 51/2021г., 1 г.о., решение № 141/29.05.2017г. по гр.д.№1105/2017г., 4 г.о., решение № 60216/24.11.2021г. по гр.д. №1467/2021г., 3 г.о.

Ответникът по касационната жалба – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадения писмен отговор от 21.05.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – юрк. С. Х..

3

Сочи, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението.

Претендира присъждане на разноски за производството, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.

САС е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СГС е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Въззивникът е изтъкнал, че действителната стойност е следвало да се определи по цените на пазара във ФР **********и неправилно е прието от съда, че увреденият автомобил следва да бъде възстановен в България, както и че липсва тотална щета. Жалбоподателят е посочил и, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, като не е отложил делото, въпреки представения болничен лист за адвокат Б.. Във въззивната жалба няма оплаквания относно доклада на делото от СГС, нито във връзка с разпределение на доказателствената тежест по чл.

154 ГПК, като не са заявени и никакви искания по доказателствата или оспорване на изслушаната автотехническа експертиза. Липсата на искания по доказателствата е констатирал и въззивния съд при насрочване на делото с разпореждането от 11.10.2023г., за което въззивникът е уведомен с връчената му призовка. Едва в насроченото съдебно заседание на 22.11.2023г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, което въззивният съд е оставил без уважение с аргумент, че е настъпила преклузия.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че е установено от фактическа страна по делото, че на 20.04.2021г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил „Волво ХЦ 70“ Тодор Козарев, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника „ОЗК - Застраховане“ АД, е настъпило пътнотранспортно произшествие, от което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“, собственост на Щефан Риц, гражданин на ФР Германия.

Увреденият автомобил бил застрахован по полица по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ с № 608/432631-D, издадена от „ХУК Кобург Общо застраховане“ АД. Въззивният съд е счел, че по образуваната преписка по щета № 0410-100-0034-2021 на 3.01.2023г. била преведена доброволно сумата 19 813.32 лева. Приел е, че на 5.07.2021г. ищецът платил на Щефан Риц сумата 20 757.50 евро, формирана от сумите: 19 650 евро - обезщетение за действителната стойност на автомобила; 1000 евро - стойност на запазените части; 2 085.50 евро - разходи за заместващ автомобил и 25 евро - разни.

Въззивният съд е приел, кредитирайки заключението на САТЕ, че към датата на ПТП - 20.04.2021 г., необходимата за възстановяване на увредения лек автомобил сума, изчислена по средни пазарни цени, е 20 274,97 лева, а 4 действителната стойност на автомобила към същата дата възлиза на 32 704 лева, и че както е посочено от експерта, не е налице тотална щета.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 411, пр. 2 от КЗ, претенция от встъпилия в правата на застрахования застраховател по имуществена застраховка Каско, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, като спорът е само за несправедливо определена стойност на увреденото имущество. Във връзка с международноправния елемент в правоотношението, САС е приел, че вредите, претъпени от собственика на автомобила, са настъпили вследствие пътно произшествие в гр. София. Счел е, че съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили, или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Посочил е, че ищецът не е релевирал твърдения, а и не се установява непозволеното увреждане да е в значително по - тясна връзка с друга държава, по смисъла на чл. 105, ал. 3, за да се приложи правото на ФР **********тъй като няма данни за наличието на предходно отношение между страните в спора, основано на договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. САС е счел, че това съответства и на нормата на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, съгласно която приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Приел е, че тя не противоречи и на нормите в Раздел 3 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждащи компетентността по дела във връзка със застраховане. С оглед горното е приел, че спорът следва да бъде разрешен в съответствие с гражданскоправните норми на българската държава.