Решение № 52 от 18.09.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ардино, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20245110100088 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.

Образувано е по молба на С. Р. Б., с твърдения, че е жертва на домашно насилие, упражнявано от нейния съпруг С. В. Б. – ответник по молбата.

Молителката твърди, че на 07.08.2024 г. около 22:30 ч. помолила ответника да изпрати племенника им Б. Б., за да й помогне да изчисти таванското помещение, като изхвърли два стари бойлера , защото била решила да даде помещението под наем. Ответникът отговорил, че няма право да го дава под наем и започнал да се заяжда с нея, да я обижда и заплашва и докато се намирали пред входната врата на стълбището я ударил и скъсал роклята и продължили да спорят. След което се обадила в полицията.

В съдебно заседание молителката ся явява лично и се представлява от адв. Д. Ш., като подържа молбата.

Процесуалният представител адв. Д. Ш. излага подробни съображения за уважаване на молбата, предлага да бъдат наложени мерките предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, както и „глоба“ в размер на 500,00 лв.

Претендира разноски.

Ответникът не е представил отговор на молбата. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. В. Х..

Процесуалния представител адв. В. Х. счита молбата за неоснователна и недоказана, като оспорва акта на домашно насилие. Претендира разноски.

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от лице , имащо правен интерес съгласно чл. 3, т. 1 от закона, поради което е допустима и 1 следва да бъде разгледана по същество.

Не се спори по делото, че страните са съпрузи.

Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 4 от делото/ от молителката, в която се излагат твърдения, идентични с тези в депозираната молба за защита.

По делото са приети и два броя съдебномедицински удостоверения.

В заключението на Удостоверение № 194/98 г. издадено от съдебен лекар д-р Н.М. на 06.03.2007 г., след преглед на молителката са констатирани кръвонасядания на клепачите на дясното око, с което и е причинено болка и страдание. При прегледа пред съдебния лекар молителката е съобщила, че на 06.10.1988 г., около полунощ е била бита с юмруци от съпруга си.

В заключението на Удостоверение № 59/2007 г. издадено от съдебен лекар д-р Н. М. на 06.03.2007 г ., след преглед на молителката са констатирани оток и кръвонасядания по главата и лицето, с което и е причинено болка и страдание. При прегледа пред съдебния лекар молителката е съобщила, че на 05.03.2007 г. е била бита с юмруци от съпруга си.

По делото са разпитани двама свидетели – Б. Е. Б. и З. М. Я.

Свидетелят Б. Б., племенник на страните сочи, че на 07.08.2024 г., след като приключил работа се отбил в заведението на чичо си С. Б. намиращо се на ул. *******, за да изпие една, две бири. На масата в заведението били той, ответникът и Н.. Към 19:30 ч. леля му С. Б. дошла до масата и започнала спор със С. Б., нарекла го „мръсник“, после го обвинила че докато е нямало, той е изкарал маркуча на пералнята и е станало наводнение, целта му била да стане късо съединение. Заявява, че леля му и чичо му живеят отделно, като нейният етаж се заключва. Посочва, че леля му не отправя за пръв път такива обвинения към ответника. Заявява, че ответникът казал на молителката да се прибира и да не го занимава с глупости, а тя тръгвайки го напръскала с вода, след което се преместили на друга маса, но молителката отново дошла при тях и продължила да говори, а С. Б. пуснал музика да не я слуша. Обвинявала ответника, че и влиза в стаята, отварял и прозорците за да настине, пускал климатика на топло и студено, вкарвал жени и слагал отрова във водата. Покъсно той и ответникът се преместили в беседката, като свидетелят останал там до 22:30 ч.. Сочи, че от мястото, където били седнали се виждала външната стълба и когато молителката тръгнала нагоре ответникът не е последвал. Не е видял да има инцидент, упражнено насилие от страна на ответника, както и да е имало удари. Не е забелязал роклята на молителката да е била скъсана или С. Б. да е плиснал в лицето С. Б. с ракия. Същата вечер не е разбрал молителката да се е обаждала в полицията. Посочва, че често ходи при леля си и чичо си, както и че двамата му били дарили етаж от къща.

Свидетелят З. М. Я. заявява, че познава семейство Б.и от 10, 15 години и на процесната датата 07.08.2024 г. не е бил в заведението. При предишни посещения в заведението е чувал молителката да казва на ответника „пак къде ходиш“, „какво прави“ и да го нарича „свиня долна“. Посочва, че е казвал на молителката „Б. спри да говориш“, както и че от около 8 години между двамата има дрязги неразбирателство.

2

При преценка на така събраните гласни доказателства, съдът намира, че показанията на свидетеля Б. Е. Б. следва да бъде преценяни през призмата на чл. 172 ГПК, доколкото същият се явява заинтересован от изхода на спора, предвид обстоятелството, че негови роднини са страни по същия. Настоящият съдебен състав приема за достоверни показанията на свидетеля Борислав Б., доколкото същият е бил очевидец и показанията му са логични и последователни.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашното насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалите лица. В настоящия случай се твърди и наличие на физическо насилие, което следва да бъде дефинирано като всеки акт, с който по отрицателен начин се засягат живота, здравето и телесния интегритет на пострадалото лице.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила.

Следва да се отбележи, че целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по 3 своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед.

Съобразно трайната практика, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на представени по делото гласни и/или писмени доказателства.

При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. За уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, молителката следва да установи действително извършени от ответника действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в представените от молителя доказателства. При това положение опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на описаните в нея обстоятелства.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата декларация бе оборено в хода на процеса, от събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата е опровергана.

Следва да се посочи, че представените от молителката съдебномедицински удостоверения, не са свързани с посочените обстоятелства за извършения акт домашно насилие в молбата и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

С оглед изложеното и депозираната молба следва да бъде отхвърлена, предвид неустановеност на извършен акт на наслие от страна на ответника.

Относно разноските:

При този изход на делото разноски се дължат на ответника, от който е предявена претенция за присъждане на такива. Установява се от представения договор за правна защита и съдействие заплащането на 600,00 лв. адвокатски хонорар. Предвид изложеното и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 600,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Ардино държавна такса за производството в размера на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Р. Б., ЕГН **********, против С. В. Б., ЕГН **********, неин съпруг, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие на 07.08.2024 г..

ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на С. В. Б., ЕГН **********, разноски в производството в размер на 600,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Ардино държавна такса в размер на 25,00 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в седемдневен срок , считано от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се връчи на РУ – Ардино за сведение.

Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________ 5