Решение № 1168 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330117339 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД от Б. Л. Б., М. И. Т. и Й. З. Т. за осъждане на ответниците М. И. Б., И. С. Б. и Н. С. Б. да заплатят сумата от общо 5 200 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот- сграда с идентификатор ******, за периода 02.09.2023 г.- 02.10.2024 г. /по 400 лева месечно/, като всеки от ответниците, съобразно притежаваните квоти в съсобствеността от ищците, да заплати на ищцата Б. Л. Б.- сумата от 866, 67 лева; на ищцата М. И. Т. сумата от 433, 33 лева и на ищеца Й. З. Т.- сумата от 433, 33 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.10.2024 г., до окончателното погасяване.

Ищците твърдят, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт от ****** г., са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор ******, ведно с построените в него сграда с идентификатор******, сграда с идентификатор ****** и сграда с идентификатор ******, ведно с подобренията и приращенията в имота, при квоти- ½ ид.ч. за ищцата Б. Л. Б. и по ¼ ид. части за всеки от ищците- М. И. Т. и Й. З. Т., като дарителят Д.

Н. Б. си запазил пожизнено право на ползване върху прехвърлените имоти. Твърдят, че преди сключване на договора за дарение, ползвателят допуснал ответниците да обитават сграда с идентификатор ******. С извънсъдебна покана, получена на 22.08.2023 г., ищците и ползвателят поканили ответниците в 10- дневен срок от получаването й да освободят и напуснат обитаваната от тях сграда. Въпреки това ответниците продължили да я обитават, 1 без да имат правно основание за това.

С влязло в законна сила решение № 1796/22.04.2024 г., постановено по гр. дело № 13815/2023 г. на ПРС, XIV гр. с-в, ответниците били осъдени да предадат сградата на ищците. Твърдят, че с протокол за предаване от 02.10.2024 г. ответниците предали фактическата власт върху сградата на ищците. Доколкото за процесния период били лишени от възможността да ползват собствения си имот, а ответниците без правно основание упражнявали фактическа власт върху същия, спестявайки си разходи за плащане на наем, считат, че същите са се обогатили неоснователно за тяхна сметка, поради което предявяват настоящите искови претенции.

На основание изложеното моли предявените искове да се уважат. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците, от които е постъпил отговор в срок, ведно с доказателства за заплащане на претендираните суми. С отговора на исковата молба е направено признание на предявените искове. Не се оспорва, че имотът е собственост на ищците, както и че ответниците са получили покана за напускане на имота на 22.08.2023 г., както и че ключовете са предадени на 02.10.2024 г. Не се оспорва и претендираната сума по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт от ****** г., ищците са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор ******, ведно с построените в него сграда с идентификатор ******, сграда с идентификатор ****** и сграда с идентификатор ******, ведно с подобренията и приращенията в имота, при квоти- ½ ид.ч. за ищцата Б. Л. Б. и по ¼ ид. части за всеки от ищците- М. И. Т. и Й. З. Т., като дарителят Д. Н. Б. си запазил пожизнено право на ползване върху прехвърлените имоти. Твърдят, че преди сключване на договора за дарение, ползвателят допуснал ответниците да обитават сграда с идентификатор ******.

С извънсъдебна покана, получена на ****** г., ищците и ползвателят поканили ответниците в 10- дневен срок от получаването й да освободят и напуснат обитаваната от тях сграда.

Въпреки това ответниците продължили да я обитават, без да имат правно основание за това.

С влязло в законна сила Решение № 1796/22.04.2024 г., постановено по гр. дело № 13815/2023 г. на ПРС, XIV гр. с-в, ответниците били осъдени да предадат сградата на ищците.

С протокол за предаване от ****** г. ответниците предали фактическата власт върху сградата на ищците.

Ответниците не оспорват, че през процесния период дължат наем на ищците в размер на 400 лв. и представят доказателства за заплащане на претендираната сума, ведно със законна лихва. Плащането на сумата с три превода на 08.11.2024 г. след образуване на делото не се оспорва и от ищците.

2

Налице е спор относно размера на претендираните разноски, като се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер. При изчисляването на размера следва да се има предвид, че съгласно § 2а. от допълнителните разпоредби за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая адвокатското дружество, в което адв. И. С. е съдружник е регистрирано по ЗДДС и съответно е издадена фактура и е заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Предвид гореизложеното и доколкото плащането е извършено в хода на делото, то следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищците направените разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за извършването им в общ размер от 1212 лв., разпределени както следва: сумата от 984 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 208 лв. – държавна такса за разглеждане на делото, 5 лв.- такса за издаване на обезпечителна заповед и 15 лв.- държавна такса за вписване на обезпечителната заповед.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане предявените от Б. Л. Б., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и Й. З. Т., ЕГН ********** за осъждане на ответниците М. И. Б., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН ********** субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от общо 5 200 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот- сграда с идентификатор ******, за периода 02.09.2023 г.- 02.10.2024 г. /по 400 лева месечно/, като всеки от ответниците, съобразно притежаваните квоти в съсобствеността от ищците, да заплати на ищцата Б. Л. Б.- сумата от 866, 67 лева; на ищцата М. И. Т. сумата от 433, 33 лева и на ищеца Й. З. Т.- сумата от 433, 33 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.10.2024 г., до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Б. Л. Б., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и Й. З. Т., ЕГН ********** сумата от 1212 лв.- разноски по гр.д. № 17339/2024 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО връчването му. подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4