Решение № 894 от 13.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. ***, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430106906 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 3000 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Ц. СП., ЕГН**********, *** против ***, ***, представлявана от ***-Г.С., в която твърди, че на 12.02.2021г. ищцата отивала до *** в *** за да си плати сметките за апартамента. Било към 10,З0 часа,. Твърди, че живее в *** и минава покрай транжорна за месо. Там имало глутница от 4-5 бездомни кучета и едно от тези кучета се нахвърлило върху нея и я захапало по левия крак. Твърди, че не е провокирала кучетата по никакъв начин, но едното куче я нападнало изведнъж и я захапало жестоко. Твърди, че се уплашила много и се развикала. Нейният съсед В.Д. идвал срещу нея и той също се развикал, притекъл й се на помощ и прогонил кучетата. Твърди, обаче, че едното куче, което било бездомно, мръсно, едро, имало и ушна марка успяло да я ухапе.

Твърди, че отишла до личния си *** В. и там й направили превръзка на раната и й поставили ваксина против Тетанус в ръката. Твърди, че било петък и й дали направление за специалист - инфекционалист в Окръжна болница.

Твърди, че в събота и неделя кабинета не работи и отишла в понеделник, придружавана от нейната приятелка З.И.. Била прегледана от *** Г. и я изпратили в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по схема. Твърди, че провела курс със серия от противобесни ваксини, поставяни по график, за което представя като доказателство медицински документи. Твърди, че тези ваксини са изключително болезнени и неприятни.

Били й поставени пет дози ваксини, на дати -15.02.2021г. първа доза, 18.02.2021г. - втора доза, 22.02.2021г. - трета доза, 01.03.2021г. - четвърта доза и на 17.03.2021г. - пета доза. Твърди, че раната от ухапването от 1 бездомното куче повече от седмица кървяла и я боляла много. Твърди, че посетила и хирург на 23.02.2021г., тъй като раната не зараствала. Твърди, че хирургът почистил раната, превързал я и изписал лечение- антибиотик.

Прилагам медицински документ и от хирурга. Твърди, че нейната приятелка З. я превързвала и се грижела за нея. Твърди, че хирургът й изписал лекарства, които закупила и изпила, имало и лекарство за мазане. Твърди, че отново посетила хирурга на 02.03.2021г. Твърди, че раната била с оток и възпаление. Била многократно превързвана със секретираща и трудно заздравяваща рана в продължение на месеци, провеждала и антибиотично лечение. Твърди, че има увредено общо състояние, с оглед на възрастта й и много придружаващи заболявания. Твърди, че не смеела да излиза навън от страх да не я нападнат отново кучета и да я нахапят. Твърди, че инцидентът с бездомните кучета й се отразил както на физическото, така и на психическото здраве. Твърди, че първите дни след нападението не можела изобщо да се отпусне и да спи. Твърди, че всеки път като затворела очи, пред нея изниквала картината с кучетата, които я нападат и хапят. Усещала отново как зъбите на кучето се впиват в крака й и изживявала ужаса отново и отново. Твърди, че започнала да се страхува да излиза от дома си сама, тъй като улиците на града са пълни с бездомни кучета, които се разхождат на свобода и то на глутници.

Твърди, че минали вече няколко месеца от инцидента, но все още я боли раната и целия крак. Твърди, че пие болкоуспокояващи , но болката не спира.

Твърди, че страда от диабет и затова раната й още не е заздравяла напълно.

Твърди, че получила и страхова невроза от кучета. Твърди, че щом види куче й става лошо и почва да трепери. Твърди, че вече не смее да излиза сама навън, от страх отново да не бъде нападната и нахапана от бездомни кучета.

Твърди, че често дори и в къщи изпада в ужас и паника като се сети за преживения от мен ужас при нападението на тези бездомни кучета. Моли на основание чл.49, вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 3000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,психически стрес и уплаха в резултат от ухапване в областта на лявата подбедрица от безстопанствени кучета, намиращи се под надзора на ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането -12.02.2021г. Претендира направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е допустима. Община *** счита исковата претенция, с която се претендира репариране на твърдяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, настъпили в резултат на ухапване в областта на лявата подбедрица от безстопанствени кучета, намиращи се под надзора на Община ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.02.2021г., за неоснователна, необоснована и недоказана както по своето основание, така и по своя размер. Счита, че искът е заведен срещу ненадлежна страна. Община *** не следва да бъде ангажирана като страна по делото, тъй като при излагането на твърдяните от ищцата факти и 2 обстоятелства, в самото начало на исковата молба ищцата твърди за ухапване от едно на брой бездомно куче, докато в самия петитум на исковата молба е направено твърдения за ухапване от, цит. „безстопанствени кучета”. Както е видно, налице е съществено противоречие между тези два твърдяни факта, което счита, че следва да бъде взето предвид. Счита, че за да се ангажира отговорността на Община *** и за да са налице предпоставките за приложение на чл.45, ал.1, чл.49, чл.50 и чл.52 от ЗЗД, то следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросните едно (или повече) кучета е/са без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, са в резултат на ухапване от именно такова/такива животни. Счита, че от изложеното в исковата молба, не се намират факти, които безспорно да доказват това. Наличието на причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на Община ***, основан на непозволено увреждане, не може да се предполага, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинно-следствената връзка, остава на този, който претендира вредите, съобразно трайната съдебна практика. Счита, че от описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросното/ите куче/та е/са бездомни, без стопанин. За да се ангажира отговорността на Община *** и за да са налице предпоставките за приложение на чл.45 и чл.49 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното/ите кучета е/са безстопанствени. Твърди, че Община *** - съгласно Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на кучета на територията на Община ***, на Общински съвет *** и следната нейна разпоредба, със следното съдържание: Чл. 11. /изм., Решение № 1153/21.12.2010 г./ (1) Контролът по тази Наредба се осъществява от *** на Община *** или упълномощени от него лица. (2) Контролът се извършва чрез: 1. периодични проверки; 2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните; 3. проверка по постъпили молби, жалби и сигнали от граждани за злонравни кучета, има задължението да реагира, но при сигнал, подаден по съответния надлежен ред в центъра за работа с граждани, в писмен вид. Твърди, че физически, като съответен персонал, не е във възможностите на Община *** и няма такъв механизъм, по който всички агресивни и безстопанствени кучета да бъдат откривани и отстранявани, ако липсва съдействието на гражданите, изразяващо се в съответното своевременно сигнализиране. Твърди, че същото условие е изведено и в нормата на чл. 11 от Наредба №25 За работа на временния приют за безстопанствени животни. За злонравни и безстопанствени животни, в конкретния случай кучета, следва да се уведомят съответните органи (приюта). Твърди, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по— късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до Община ***, придружен с 3 медицинско свидетелство. При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. В този случай пострадалото лице следва да представи медицинските документи в срок от 3 (три) дни от подаване на оплакването. Анонимни сигнали не се регистрират и не подлежат на проверка.” Твърди, че от направената в Община *** вътрешнослужебна проверка по безспорен и категоричен начин е установено, че сигнал - било той устен, по телефон или в писмена форма, от г-жа П. Ц.

СП. от гр.***, относно наличието на агресивно/и куче/та и настъпил инцидент с нея, свързан с такова/ива, в района на жк „***”, гр.***, не е подаден до Община *** нито на 12.02.2021г., нито в който и да било последващ момент в периода до 19.02.2021г. Твърди, че неподаването на сигнал до Община ***, за наличие на злонравни животни в горепосочения район, след настъпване на същия, прегражда възможността на Общината да реагира, да индивидуализира въпросните животни, да провери те безстопанствени ли са действително и да предприеме всички последващи действия. Община *** съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба №6 и Наредба № 25 на Общински съвет-*** и др. има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета.

Излага съображения, че за да се ангажира отговорността на Община *** е необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросните кучета са били безстопанствени. Счита, че от страна на г-жа П. Ц. СП. с представената искова молба, не се доказа въпросното твърдение. Чл.50 от ЗЗД изрично указва, че за щети, причинени от животно, собственикът носи отговорност дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на животното/ите, извършили ухапване, не следва да е основание за отправяне на претенцията към Община ***. Не следва единствено поради причината, че не се знае, кой друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на Община ***. Счита, че искът е необоснован и недоказан тъй като в исковата молба ищцата твърди, че след като била ухапана от въпросното куче/кучета на 12.02.2021г., около 10,30ч., тя извършила следните действия, цит.,,отидох до личния ми *** В. и там ми направиха превръзка на раната и ми поставиха ваксина против Тетанус в ръката. Беше ден петък и ми дадоха направление за специалист инфекционалист в Окръжна болница.”. Счита, че от тези въпросни твърдения с писмените доказателства, представени от ищцата, по никакъв начин не се доказват твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че на въпросната дата тя е посетила своя личен лекар, който и е издал медицинско направление. Твърди, че от съдържанието на приложеното от ищцата заверено копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и недвусмислено става ясно, че то е издадено не на посочената от нея дата12.02.2021г., а на 29.10.2021г., т.е. след период от повече от осем календарни месеца по-кьсно от датата, на която тя твърди, че е посетила личния си лекар 4 и че той и е издал въпросния документ, представляващ медицинско направление. В тази връзка, в съдържанието на самия документ е видно, че в него фигурират следния изходящ номер на неговото издаване 145/29.10.2021г., както и следната дата на неговото издаване, а именно 29.10.2021г.; Твърди, че от съдържанието на приложеното от ищцата заверено копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и недвусмислено става ясно, че то е издадено до, цит.,,Община ***”. Счита, че същото представлява пълен правен и фактически абсурд и категорично не отговаря на обективната истина, тъй като Община *** по смисъла на закона категорично не представлява нито едно от следните, цит. „здр.заведение, клиника, отделение, кабинет”, до някое от които се отправя всяко едно медицинско направление/искане. Твърди, че от съдържанието на приложеното от нея заверено копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и недвусмислено става ясно, че лицето П. Ц. СП. от гр.***, ЕГН **********, не е изпратено за извършване на нито едно от следните четирите медицински дейности/действия, а именно: изследване; консултация; болнично лечение; санаториално лечение, за извършването на някое от които се изпраща чрез медицинското направление всяко едно лице, на което се издава самото направление от страна на съответния общопрактикуващ личен лекар. В тази връзка, от съдържанието на самия документ е видно, че не е посочено нито едно от тези четири гореизброени в настоящия отговор медицински дейности/действия, както и че графата, в която задължително се посочва за какво се изпраща лицето със съответните медицински мотиви, е празна и непопълнена. Твърди, че в графата „Придружаващи заболявания” са повторени немалка част от твърденията на ищцата, съдържащи се в исковата молба, което също представлява всичко друго, но не и описание на придружаващи заболявания. В исковата молба ищцата твърди, че след като и било дадено направление за специалист-инфекционист в Окръжна боллница, тя извършила следните действия, цит.: „ В събота и неделя кабинета не работи и отидох в понеделник, придружавана от моята приятелка З.И.. Бях прегледана от доцент *** Г. и ме изпратиха в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по схема”. Счита, че от тези въпросни твърдения с писмените доказателства, представени от ищцата, по никакъв начин не се доказват твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че във въпросния ден тя е била наистина прегледана от доцент *** Г. и изпратена в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по схема. Счита, че от съдържанието на приложеното от ищцата заверено копие от Медицинско направление/искане по никакъв начин не става ясно на коя дата всъщност е издаден този документ. В тази връзка, в съдържанието на самия документ е видно, че в него на първата му страница фигурира следната дата на неговото издаване, а именно 15.02.2020г., докато на втората му страница фигурира датата 15.02.2021 г. В тази връзка, възниква основателния въпрос на коя от двете дати всъщност е извършено посещението при доцент *** Г. и съответно е издадено от нея въпросното направление?. В исковата 5 молба ищцата твърди, че след като е изпратена в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по схема от доцент *** Г., тя извършила следните действия, цит.: „ Проведох курс със серия от противобесни ваксини, поставяни по график, за което представям като доказателство медицински документи. Тези ваксини са изключително болезнени и неприятни. Бяха ми поставени пет дози ваксини, на дати-15.02.2021г. първа доза, 18.02.2021 г.втора доза, 22.02.2021г.-трета доза, 01.03.2021г.- четвърта доза и на 17.03.2021г.-пета доза”. Счита, че от тези въпросни твърдения с писмените доказателства, представени от ищцата, по никакъв начин не се доказват твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че е провела курс със серия от противобесни ваксини, поставяни по график и че са и поставени пет дози ваксини на посочените от нея дати. Ищцата е приложила като доказателство в тази насока медицински документи, от чието съдържание по никакъв начин не се доказват нейните твърдения за фактите на поставяне на въпросните ваксини на посочените от нея дати. Тези документи представляват амбулаторни листове-четири на брой, за проведени посещения при лекар, т. е. за извършени медицински прегледи. От съдържанието на същите по никакъв начин не се доказват твърденията на ищцата за проведен цикъл от поставяне на ваксини, тъй като това може да се докаже само и единствено с документи, представляващи извлечения от регистър, регистрационен дневник за поставени ваксини или със сертификат или друг документ за завършен успешно ваксинационен цикъл, а не с амбулаторни листове. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.