Решение № 19336 от 15.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9461/2026
- Вид
- Решение № 19336
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19336 гр. София, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110109461 по описа за 2026 година
Образувано е по искова молба на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4–6, чрез адв. Г. Х., срещу М. Д. К., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между „ТрФС“ АД (кредитор) и ответника М. Д. К.
(кредитополучател) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответника е предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 2 000,00 лв., при годишен лихвен процент от 18,50 % и ГПР от 22,90 %.
Поддържа, че срокът на договора от 12 месеца се е подновявал автоматично на основание чл. 20, ал. 2 от същия за нови 12-месечни периоди поради липса на изявление за прекратяването му. Посочва, че кредитополучателят е усвоил предоставения кредитен лимит чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти, но не е погасил задълженията си в пълен размер. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.04.2025 г.
„ТрФС“ АД е прехвърлило вземането си срещу ответника на ищеца „ЕМ“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомление, приложено към исковата молба. Ищецът твърди, че на 19.09.2023 г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, от която дата цялото вземане е станало изискуемо. Тъй като срещу издадената по ч.гр.д. № 841/2025 г. по описа на РС – Самоков заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (по заявление от 04.08.2025 г.) длъжникът е подал възражение в срок, ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата от 1 995,81 лв. – непогасена главница по договора от 19.09.2018 г., ведно със законната лихва от 03.09.2025 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 498,91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2023 г. до 11.07.2025 г. вкл.. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът М. Д. К. е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражения за нищожност на договора за кредит и Общите условия към него поради нарушение на чл. 10, 1 ал. 1, чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради наличие на неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. от ЗЗП, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от договора. Прави изрично възражение за погасяване на претендираните вземания за главница и лихви по давност с изтичането както на 3годишната, така и на общата 5-годишна погасителна давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК са процесуално допустими – депозирани са в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК от активно легитимирана страна при наличие на правен интерес, породил се от подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 841/2025 г. по описа на РС – Самоков (образувано по заявление от 04.08.2025 г.).
Разгледани по същество, предявените искове са неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.09.2018 г. между „ТрФС“ АД и ответника М. Д. К. е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който дружеството се е задължило да издаде на клиента национална платежна карта „Transcard Classic“ и да му отпуска потребителски кредити във връзка с изпълнението на платежни операции чрез картата до общ максимален размер (общ лимит) от 2 000,00 лв. (чл. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 6 и чл. 7 от договора). Неразделна част от рамковия договор са Общите условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити (в сила от 04.09.2018 г.) и Ценовата листа (приета на 21.06.2018 г.). Видно от приложения Приемо-предавателен протокол от 21.09.2018 г., пластиката на платежната карта ведно с ПИН кодовете, както и екземпляри от рамковия договор, Общите условия и Ценовата листа са предадени лично на ответника, който е положил подпис на всяка страница от тези документи.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от рамковия договор (и чл. 1, т. 35 от Общите условия), всеки кредит се отпуска от ТФС само във връзка с изпълнението на определена платежна операция и се усвоява от Клиента еднократно в момента на извършване на съответната платежна операция чрез платежна карта.
В чл. 8, ал. 1 от рамковия договор страните изрично са уговорили, че срокът за погасяване на всеки кредит е 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на усвояване на този кредит.
В чл. 11, ал. 1 от рамковия договор (и чл. 36 от Общите условия) са уредени две кумулативни условия за издължаване на отпуснатите потребителски кредити:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора, до 15-то число на всеки месец Клиентът се задължава да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски (МПВ) по всички кредити, дефинирани в Общите условия и Ценовата листа. Според чл. 1, т. 40 от Общите условия и раздел „Потребителски кредити“ от Ценовата листа, минималната погасителна вноска представлява сбор от: а) непогасеното превишение над договорения лимит към края на календарния месец; б) сумата на всички начислени и неплатени такси и комисиони към края на календарния месец; в) дължимите лихви по кредита към края на календарния месец; и г) сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от договора, при изтичане на срока на всеки отделен кредит (т.е. с изтичането на 12 месеца от датата на съответното теглене/плащане по чл. 8, ал. 1) Клиентът се задължава да погасява общото задължение по този кредит, дефинирано в чл. 1, т. 41 от Общите условия като сбор от непогасеното 2 превишение над лимита, цялата непогасена главница по кредита, начислените такси и комисиони и дължимите лихви.
В чл. 11, ал. 2 от рамковия договор е предвидено, че когато Клиентът издължава частично задълженията си по кредитите, погасяването на задълженията се извършва хронологично в следната последователност: превишение над договорения лимит, такси и комисиони, лихви, главници.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), изготвено от вещото лице В. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно относно извършените математически изчисления, се установяват следните факти относно усвояванията, начислените суми и плащанията по договора:
В периода от 21.09.2018 г. до 21.01.2020 г. ответникът е извършил чрез предоставената му платежна карта общо 25 трансакции (тегления на пари в брой на АТМ, покупки на ПОС и един превод) на обща стойност 2 594,78 лв. (Таблица № 1 от ССЕ), като последното теглене по картата е от 21.01.2020 г..
В периода от 11.10.2018 г. до 08.01.2020 г. ответникът е извършил общо 8 плащания (вноски в офис на EasyPay) в общ размер на 1 091,45 лв. (Таблица № 4 от ССЕ): на 11.10.2018 г. – 40,00 лв.; на 13.12.2018 г. – 320,00 лв.; на 24.01.2019 г. – 16,45 лв.; на 11.02.2019 г. – 20,00 лв.; на 11.03.2019 г. – 20,00 лв.; на 13.06.2019 г. – 200,00 лв.; на 11.09.2019 г. – 200,00 лв.; и последно плащане на 08.01.2020 г. – 275,00 лв..
Видно от заключението на ССЕ, в счетоводството на първоначалния кредитор с извършените от ответника плащания в общ размер на 1 091,45 лв., при прилагане на поредността по чл. 11, ал. 2 от договора, са отнесени за погасяване начислените такси в размер на 102,48 лв. (плюс още 84,56 лв., удържани за напомнителни и първоначални такси до 08.01.2020 г., или общо 187,04 лв. за такси извън главницата и договорната лихва), договорни лихви в размер на 305,44 лв. и главница в размер на 598,97 лв. (1 091,45 лв. = 598,97 лв. главница + 305,44 лв. лихви + 187,04 лв. такси).
Тъй като съгласно чл. 11, ал. 2 от договора погасяването на главниците по отделните усвоени кредити се извършва хронологично (от най-старото към по-новото задължение), вещото лице е установило, че с отнесената за главница сума от 598,97 лв. е погасена част от първите усвоени суми на 21.09.2018 г. (от общо усвоените на 21.09.2018 г. 1 400,00 лв. са погасени 598,97 лв., при което от тегленията на 21.09.2018 г. са останали непогасени 801,03 лв.).
По този начин претендираната от ищеца като непогасена главница по договора в размер на 1 995,81 лв. (2 594,78 лв. минус 598,97 лв.) се формира от следните конкретни усвоявания (отделни кредити по смисъла на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от договора):
801,03 лв. – непогасен остатък от усвоените на 21.09.2018 г. суми (1 400,00 лв. минус погасените с вноските 598,97 лв.);
1 044,78 лв. – непогасени суми по 15 трансакции, извършени в периода от 25.09.2018 г. до 24.06.2019 г. вкл. (400,00 лв. от 25.09.2018 г.; 30,00 лв., 20,00 лв. и 100,00 лв. от 26.09.2018 г.; 20,00 лв. от 27.09.2018 г.; 100,00 лв. от 14.12.2018 г.;
40,00 лв. от 16.12.2018 г.; 40,00 лв. от 17.12.2018 г.; 40,00 лв. от 18.12.2018 г.;
50,00 лв. от 19.12.2018 г.; 60,00 лв. от 05.01.2019 г.; 10,36 лв. от 05.02.2019 г.;
11,42 лв. от 05.03.2019 г.; 3,00 лв. от 06.03.2019 г.; 20,00 лв. от 13.03.2019 г.; 30,00 лв. и 50,00 лв. от 14.06.2019 г.; и 20,00 лв. от 24.06.2019 г.);
50,00 лв. – теглене на пари в брой от 14.09.2019 г.;
3
40,00 лв. – теглене на пари в брой от 15.09.2019 г.;
10,00 лв. – теглене на пари в брой от 21.01.2020 г.;
50,00 лв. – теглене на пари в брой от 21.01.2020 г..
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.04.2025 г. (Приложение № 1, пореден № 132, и Потвърждение по чл. 99 от ЗЗД – Приложение № 4) първоначалният кредитор „ТрФС“ АД е прехвърлил вземането си по процесния договор на ищеца „ЕМ“ ЕООД. С връчването на преписа от исковата молба и приложеното към нея писмено уведомление за цесията, изходящо от ищеца в качеството му на изрично упълномощен представител на цедента (Приложение № 3 към договора за цесия), прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Възраженията на ответника за нищожност на целия рамков договор на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК са неоснователни. Договорът от 19.09.2018 г., Общите условия и Ценовата листа са изготвени в писмена форма и са подписани лично от ответника на всяка страница, а посоченият в чл. 10, ал. 1 от договора ГПР от 22,90 % съответства на законовите допускания по чл. 10, ал. 2 за отворен кредит и не надвишава максималния праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Основателни са обаче възраженията на ответника за погасяване по давност на претендираната главница в размер на 1 879,46 лв., както и за неравноправност, непрозрачност и противоречие със закона (чл. 10а от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП) на клаузите относно събираните от кредитора такси, с недължимо отнесените плащания по които (в размер на 187,04 лв., в т.ч. 102,48 лв. трансакционни, годишни и касови такси) е погасена изцяло чрез плащане остатъчната непогасена по давност главница от 116,35 лв.
При конкуренция между възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията по договора и служебно приложение на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД относно суми, недължимо платени от потребителя по нищожни (неравноправни) клаузи за такси, съдът прилага следното правно правило за поредност: първо се прилага погасителната давност спрямо всички вземания и вноски с изтекъл давностен срок, и едва след това – правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД за отнасяне на недължимо платените такси единствено към непогасените по давност вземания (като по-обременителни за длъжника спрямо погасените по давност естествени задължения), в хронологичен ред от най-старото към по-новото непогасено по давност задължение:
Разпечатката съдържа 41 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ae50676-da43-48be-90ba-facd0c4b8412