Решение № 43 от 07.03.2019, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 37 гр. Сливен, 07. 03. 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 366 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И.А.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е нищожен, неправилен, незаконосъобразен. Излага съображения, че: оспореният акт е издаден при липса на компетентност; оспореният акт не е мотивиран; липсва посочване кое от изискванията оспорващият не е изпълнил; Методиката, към която е извършено препращане в акта, е утвърдена след приключване на кампания 2016 г.; оспорващият не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Моли оспореният акт да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. С представен списък на разноските претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Административният орган – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че не е спазено базово изискване за преминаване на пчеларството към биологично такова, за което се позовава на изискванията на чл. 26, ал. 5 от Наредба № 1 за прилагане на правилата на биологично производство. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият И.А.К. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 398578 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 26/270516/51070 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като е декларирал 150 броя пчелни семейства в пчелин на адрес: с. Б., област Хасково. Към заявлението са приложени: Таблица за описание на пчелина в стопанството 2016 г;

Удостоверение за професионално обучение по специалност Пчеларство; Декларации;

Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция.

На 12.11.2018 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018 г. С процесния акт оспорващият И.А.К. е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – 150 броя /колона 2/;

Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице – 150 броя /колона 3/; Установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани пчелни семейства – 150 броя /колона 5/; Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя /колона 6/; Санкция за неспазване на базови изисквания – 10 267,95 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 15/. В пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения акт са и:

Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица– Извършени плащания /в лева/, видно от които по Направление Биологично пчеларство исканата сума е 10 267,95 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.

Оспореният акт е издаден от З. и.д. на ДФЗ– София, П.

С..

С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з. и. д. на ДФЗ.

Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на

Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П.Д.С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.

По делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.

В Методиката – раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин /кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Свидетелите Д. Т. Г. /з./ и М.Ж. М. /з./ дават показания, че: пчелинът на оспорващия в с. Б. има 150 броя кошера, постоянен е, регистриран е в Българска пчеларска развъдна асоциация, отговаря на изискванията за расова принадлежност на пчелните семейства; в радиус от 10 км от пчелина няма други пчелини за производство на племенни елитни пчелни майки.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващия на 07.12.2018 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на съда на 19.12.2018 г. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.

Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.