Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 416 от 16.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1330/2019
Вид
Решение № 416
Подписан
16.01.2020
В сила
16.01.2020
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 16.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 1330 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение № 548521/28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 27750/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав, е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, че Б.Л.И. не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, заплащане на сумата от 504, 95 лв. – лихва за периода 28.03.2008 г. – 01.07.2010 г. по договор за потребителски кредит № PLUS-01067265/03.07.2007 г., като предявеният иск е отхвърлен в останалата му част, а именно: по отношение на сумата от 2223, 61 лв. – главница по цитирания договор, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2010 г. до окончателното ѝ плащане и 154, 57 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч. гр. д. № 32226/2010 г. на СРС, 78-ми състав и е образувано изп.д. 20178410408550 по описа на ЧСИ Н.М..

Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 21, 01 лв. - разноски за производството, по компенсация с разноските на насрещната страна.

Срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б.Л. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Процесното вземане произтича от потребителски кредит, който е обявен за предсрочно изискуем на 28.03.2008 г. На основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. С оглед на това счита, че давностният срок в случая е изтекъл на 28.03.2013 г. – преди датата на извършване на изпълнителното действие, което би могло да прекъсне давността по реда на чл.116, б.“в“ ЗЗД, както и преди датата на подаване на молбата, с която е образувано изп. д. № 20138410403964/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.

0 /41, подадена на 29.03.2013 г. Съгласно ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.14, заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а тя се прекъсва с предявяването на иск по чл.422, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен или не е спазен срока по чл.415 ГПК, тогава давността не се счита прекъсната със заявлението. Издаването на изпълнителен лист също не води до прекъсване на давността. В случая в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е издаден на 13.09.2010 г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20138410403964/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, което впоследствие е било прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Изпълнителното действие запор е извършено на 02.04.2013 г., а давността е била изтекла в предходен момент – 29.03.2013 г. С оглед на това давността не може да бъде прекъсната чрез това изпълнително действие. Вземането е цедирано в полза на „К.И.И.Б.“ ЕАД, за което не е бил надлежно уведомен. Излага съображения, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и влизане на същата в сила са ирелевантни към признанието на вземането в един последващ момент, след настъпването на изискуемостта, а са относими по отношение установяване на облигационно правоотношение между страните. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, с който я обжалва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизане в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува.

С оглед на това счита, че моментът, от който започва да тече 5 – годишния давностен срок за вземането е крайният акт на съда – издаването на изпълнителния лист на 13.09.2010 г. Счита, че законосъобразен е изводът на решаващия съд, че с изтичане на срока по чл.414 ГПК за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение се погасяват всички правопогасяващи и правоизключващи възражения на длъжника. След това са налице извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността. – наложен запор на 02.04.2013 г., на 10.10.2017 г. между тези дати не е изтекъл 5 – годишния давностен срок.

По делото е представена обратна разписка, удостоверяваща уведомяването на ищеца за извършената цесия. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че на 13.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист във връзка с постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 32226/2010 г. на СРС, 78 състав, за задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-01067265/03.07.2007 г., сключен между него и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Счита, че предсрочната изискуемост на задължението е настъпила най-късно на 01.03.2008 г., тъй като плащането е преустановено на 29.02.2008 г. подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение води до прекъсване на давността, тъй като не е депозирано възражение срещу поставената заповед. Въз основа на издадения изпълнителен лист заявителят е образувал изп. д. № 201384103964/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841.

Твърди, че това изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че 5 – годишният давностен срок е изтекъл на 01.03.2013 г., а молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана след изтичане на този срок – на 29.03.2013 г. Дори да се възприеме позицията на кредитора, че предсрочната изискуемост е настъпила на 28.03.2008 г., то давностният срок е изтекъл на 28.03.2013 г., който момент също предхожда образуването на изпълнителното производство. С оглед на това счита, че извършените в хода на изпълнителното производство изпълнителни действия не са довели до прекъсване на давностният срок. След това е образувано изп. д. № 20178410408550/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 2 223, 61 лв. по договор за потребителски кредит № PLUS-01067265/03.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2010 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 154, 57 лв., за които е издаден изпълнителен лист по горепосоченото ч. гр. д. № 32226/2010 г. на СРС, 78 състав, или евентуално да постанови за недължима сумата от 504, 95 лв. – лихва да периода 28.03.2008 г. – 01.07.2010 г., както и законна лихва от 01.07.2010 г. до 21.04.2015 г. в размер на 1 095, 21 лв., поради погасяването им по давност, както и да му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. Твърди, че на 15.05.2015 г. е сключил договор за цесия с първоначалния кредитор на ищеца – „БНП П.П.Ф.“ ЕАД за сумата от 2 059, 80 лв., произтичаща от посочения от ищеца договор за потребителски кредит. Излага съображения, че приложимата в случая давност е 5 – годишна. В хода на изпълнителното производство – на 02.04.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което е довело до прекъсване на давността. С оглед на това от този момент започва да тече нова 5 - годишна давност, която не е изтекла към момента на завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 01.07.2010 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.Л.И. за сумата от 2 223, 61 лв. – главница, сумата от 504, 95 лв.

– лихва за периода 28.03.2008 г. – 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението като обстоятелства, от които то произтича, е посочен сключен между страните договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01067265/03.07.2007 г. в размер на 2 000 лв. Кредитът е следвало да се погаси на 23 вноски по 138, 97 лв., които включват главница и добавка, представляваща печалба за кредитора. В т.14 от заявлението кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на 28.03.2008 г. поради неплащане на две или повече дължими вноски.

Твърди, че длъжникът е преустановил на 29.02.2008 г. плащането по посочения договор за потребителски кредит.

Въз основа на постановената заповед за изпълнение от 14.07.2010 г. по гр. д. № 32226/2010 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, на 13.09.2010 г. е издаден от СРС, ГО, 78 състав, изпълнителен лист в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Б.Л.И. за сумата от 2 223, 61 лв. – получени суми по договор за потребителски кредит, лихва в размер на 504, 95 лв. за периода 28.03.2008 г. – 01.07.2010 г. и законна лихва, считано от 01.07.20201 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 154, 57 лв.

По молба вх. № 100422/29.03.2013 от кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД до ЧСИ Н.М. е образувано изпълнително дело № 20138410403964 С разпореждане от 02.04.2013 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, дължимо от неговия работодател – Социален патронаж.

На 11.04.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С постановление от 26.08.2015 г. като взискател е конституиран „К.И.И.БГ“ ЕАД – частен правоприемник на първоначалния взискател по силата договор за цесия от 15.05.2015 г.

С постановление от 09.08.2017 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване.

Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).