Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2524 от 10.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 983/2023
Вид
Определение № 2524
Подписан
10.10.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. София, 10.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500983 по описа за 2023 година и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С молбa от 03.07.2023 г. „Бул инс“ АД чрез адв. Г. е поискал от съда да измени решението в частта за разноските, като бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 10720 лева.

Няма становище на насрещната страна.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока за обжалване и е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.

В решение 822 от 14.06.2023 г. съдът е изложил своите мотиви относно дължимостта на разноските, като е обосновал защо всяка от ищците Г. В. Г. и К. В. Г. следва да заплати на „Бул инс“ АД разноски за въззивното производство в размер на 200 лева за държавна такса и 3387, 50 лева.

С решение 1115 от 11.09.2023 г. е приел, че е налице очевидна фактическа грешка между мотивите и диспозитива, тъй като в диспозитива на решението не е посочено, че сумата от 3387, 50 лева е за разноски за адвокатски хонорар и е отстранил тази грешка.

Всички аргументи в молбата за изменение на решението в частта за разноските от 03.07.2023 г. относно значението на договора за правна помощ като разписка в случай, че е отбелязано, че сумата е платена, са отчетени при постановяване на решението и при присъждането на разноски. Съдът споделя доводите в молбата, че отбелязването, че хонорарът е платен, е достатъчно, за да се приеме, че същият е платен.

В производството пред САС „Бул инс“ АД е било ответник по въззивната жалба на ищците и въззивен жалбоподател, поради което за представителството по въззивната жалба на всяка от ищците на дружеството се дължи на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 2 587,50 лева (3/4 от 3450 лв.). За представителство по жалбите на насрещните страни не се дължи пълният размер, защото хонорарът за изготвяне на въззивна жалба на дружеството включва и процесуално представителство по нея, поради което не може да се присъди втори път адвокатски хонорар за представителство. Всяка от ищците е осъдена да заплати по 800 лева на това основание. ДДС върху тези хонорари не следва да се присъжда поради липса на издадена данъчна фактура при твърдението на процесуалния представител, че 1 възнаграждението вече е платено, което е различно от хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 03.07.2023 г. на „Бул инс“ АД за изменение на решение 822 от 14.06.2023 г., поправено с решение 1115 от 11.09.2023 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2