Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 06.01.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 319/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
06.01.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.157, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.256, ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О. против решение № 260008/22.03.2024г. по гр.д. № 242/2018г. на ОС – Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника против В. С. К. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.1 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество, с посочена обща стойност 83 100 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Оспорва се приетото от съда, че условие за уважаване на исковете е притежаваното от проверяваното лице имущество да е на стойност над 150 000 лева, както и че установеното налично имущество в края на периода не надвишава този размер. Сочи се, че съдът неправилно е изчислил размера на притежаваното от ответницата към този релевантен момент имущество като не е отчел стойността на подробно посочено в жалбата притежаваното от нея имущество, което не е предмет на исковете поР. погасяване правата на държавата по давност, а по отношение на претендираните за отнемане 1 недвижими имоти не се е съобразил с дадените в СОЕ оценки на същите. В тази връзка се твърди, че общата стойност на притежаваното в края на проверявания период имущество е 235 955 лева, а с оглед установеното във всички варианти на СИЕ несъответствие между това имущество и нетния доход неправилен се явява и направения от съда извод за липсата на изискуемото се от закона несъответствие. Сочи се още, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Г. З.

Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата В. С. К. не е подала отговор. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/ против В. С. К. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, на основание вр. § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-829/08.06.2015г. на ОП – Разград за привличането на В. К. като обвиняема по ДП № 14/2014г. по описа на ОСлС при ОП – Разград за извършено от нея престъпление по чл.256, ал.1, предл.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, с протокол ТД04ВА/УВ8190/10.06.2015г. е образувана проверка, обхващаща периода 10.06.2005г. – 10.06.2015г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и контролирани от него дружества, при която се твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над 2 законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 07.11.2023г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение, а именно:

-ПИ с идентификатор **** с площ от 1 177 кв.м., находящ се в с.Малък Поровец, ул.“Пирин“ № 8, община Исперих, обл. Силистра, ведно с построената в него селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м.

- ПИ с идентификатор ****, представляващ нива с площ от 49 999 кв.м. в землището на гр.Дулово, местност „Аджи кирез“ - ПИ пл.№ 02301*, представляващ нива с площ от 24, 999 дка, находяща се в местност „Мандра“, землището на с.Чернолик, с ЕКАТТЕ: 81150, общ.

Дулово, обл. Силистра

- ПИ пл. № 02605*, съставляващ нива с площ от 7.998 дка, находяща се в местност „Коджа екинлик“, землището на с.Чернолик, с ЕКАТТЕ: 81150, общ. Дулово, обл. Силистра

- ПИ пл. № 00705*, представляващ нива с площ от 12 дка в местност „Летище“, землището на с.Чернолик, с ЕКАТТЕ: 81150, общ. Дулово, обл.

Силистра

- ПИ пл.№ 00705* – нива с площ от 3 дка, находяща се в местност „Летище“, с.Чернолик, с ЕКАТТЕ:81150, общ. Дулово, обл. Силистра - ПИ пл.№ 03805* – нива с площ от 39.246 дка в м. „Малък алчик“, землището на с.Грънчарово, с ЕКАТТЕ: 18018, общ. Дулово, обл. Силистра С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като недопустими поради това, че проверката не е приключила в срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ и с възражения за неоснователност. Твърди се, че не е налице несъответствие в изискуемия се от закона размер от 150 000 лева, както и че придобитото имущество е със законни средства. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ с доводи по конкретно включени суми като разход, респ. имущество, за неправилно непризнати приходи/доходи, както и за приетите придобивни цени по сделките.

В хода на процеса, позовавайки се на постановени решения на ЕСПЧ, се навеждат доводи за липса на връзка с престъплението за което са повдигнати обвинения и непропорционалност на искането за отнемане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като спорът относно неспазването срока на проверката е разрешен с постановеното по ч.гр.д. № 2057/2019г. определение на ВКС и приетото с ТР № 1/2018г. на ОСГК на ВКС.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания 3 период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./, съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление с вх. № УВ-829/08.06.2015г. на ОП – Разград за повдигнати обвинения срещу въззиваемата В. С. К. за извършено от нея престъпление по чл.256, ал.1, пр.1 НК /неправомерно възстановен ДДС чрез използване на документ с невярно съдържание/, с Протокол № ТД04ВА/УВ-8190/10.06.2015г. на директора на ТД – Варна Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./.

Не се оспорва също така, че по повод повдигнатите обвинения, с влязло в сила решение № 59/30.06.2015г., постановено по НОХД №196/2015г. на ОС Разград В. К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.256, ал.3, предл.1 във вр. с ал.1, предл.1 НК, като до приключване на съдебното следствие в първоинстнационния съд, неправомерно получената сума /20 384.41 лева/ е внесена в бюджета заедно с лихвите, поР. което и на основание чл.78а НК същата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Престъплението, за което са повдигнати обвиненията и за извършването на което същата е призната за виновна, попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, а проверяваният период /06.08.2005г. – 06.08.2015г./ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора 4 на съответната ТД на КОНПИ с решение № 577/01.08.2018г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл.

ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера, формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е придобито притежаваното от нея имущество.

От значение за направата на изводите по спорните въпроси и по основателността на исковите претенции са дадените задължителни разрешения с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Наред с 5 това съдът приема, че само когато стойността на придобитото по възмезден начин през проверявания период и налично в края на периода имущество е над 150 000 лева може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поР. което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. В т.см. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г. на ВКС, ІV г.о., както и Решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о., ГК и др..