Решение № 9 от 26.01.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. ***, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Цветалина М. Дочева при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213300500345 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ДФ“Земеделие“, гр.София, представляван от гл.юрисконсулт пи ОД, гр.Търговище М.А. против решение № 513/07.10.2021г., постановено по гр. дело № 1484/21 г. по РРС, постановено в производство по чл.422 от ГПК , в частта с която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца ДФ „Земеделие“ против ответника Л. К. К. за установяване на дължимост на вземане за лихви върху главница по договор № *** от *** г. за период преди 26.01.2018 г., като погасено по давност.В жалбата се сочи неправилност но решението в отхвърлителната му част, като се излагат подробни съображения във връзка с фактите по делото, касаещи приподписването на анекси по договора, вкл.и за дължимата лихва от страна на дължника-ответник.Прави се искане за отмяна на решението в тази му част и уважаване на претенцията за лихви за процесния период.Заявява се претенция за разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.Страната прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник адв.К.К. е депозирала отговор на въззивната жалба, като я счита за неоснователна, а решението на РС в обжалваната му част за правилно и законосъобразно.

В съд.заседание въззивника, чрез процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба, с искане за отмяна на решението на районния съд в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което установителната претенция за договорни лихви да бъде уважена.Поддържа искането за присъждане на разноски.

Въззиваемият не се явява и не се представлява.С подадена писмена молба пълномощникът поддържа подадения отговор, както и становището за неоснователност на въззивната жалба.Заявява претенция за разноски, представляваща заплатено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

1

За да се произнесе по жалбата, ***ският окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДФ „Земеделие“, гр.София против ответника Л. К. К. от с.***, община *** , за приемане на установено, че към 26.01.2021 г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за сумата в размер на 13 500 лв., представляваща главница по Договор № *** от ***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, в едно със законната лихва считано от 26.01.2021 г. до окончателното изпращане, лихва в размер на 599. 06 лева за периода от 30.11.2013 г. до 25.11.2014 г., съгласно Анекс *** г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г., съгласно Анекс №*** г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от 26.11.2015г. до 25.11.2016 г.,съгласно Анекс № ***г., лихва в размер на 541,60 лева за периода от 26.11.2016г.до 27.11.2017 г., съгласно Анекс № *** г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., съгласно Анекс № *** г., лихва в размер на 484,65 лева за периода от 28.11.2018 г. до 27.11.2019 г., съгласно Анекс № *** г., лихва в размер на 403,88 лева за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2020 г., съгласно Анекс №*** г., лихва в размер на 217,50 лева за периода от 28.11.2020 г. до 25.01.2021 г.Ищецът претендира присъждане на разноски , вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са твърдения и са представени доказателства за подадено заявление от страна на ответника на 05.10.2010 година и сключен между страните договор № *** от *** година за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти. Съгласно т. 2.2. от същия главницата е в размер на 13 500,00 лева. Съгласно Бюджетно платежно нареждане от 27.10.2010 г. кредитът е преведен по банковата сметка на кандидата на 27.10.2010 г. Кредитополучателят се е задължил да възстанови предоставения кредит в срок до 22.10.2011 година и да заплати на падежа лихва в размер на 3% годишно съгласно т. 3.1.9 от договора. Ha 08.09.2011 година преди да изтече падежа на договора, ответникът е подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за разсрочване с № ******** УИН **************. На 20.10.2011 година е сключен Анекс № 1 към Договора от *** г.. С Анекс № 1 точка 3.1.8 от договора е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 26.11.2012 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 1 от 20.10.2011 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 23.11.2012 г. преди за изтече падежа на договора ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за разсрочване с № ***. На 15.02.2013 година е сключен Анекс № 2 към Договора. С т.1 в Анекс № 2/15.02.2013 г. точка 1 от Анекс № 1/20.10.2011 г. е променена „Да възстанови предоставения кредит в срок до 29.11.2013 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 2 от 15 02.2013 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 12.12.2013 г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за разсрочване с № 17/313956/04735. На 07.04.2014 година е сключен Анекс № 3 към Договора. Точка 1 от Анекс № 2/15.02.2013 г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2014 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 3 от 07.04.2014 година лихвата е в размер на 4,5%, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 24.11.2014 г. ответникът за пореден път подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за разсрочване с № 17/313956/07027. На 25.02.2015г. сключен Анекс № 4 към договора. Точка 1 от Анекс *** г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2015 година“.

Съгласно т. 3 от Анекс № 4 от 20.01.2015 година лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 24.02.2016 г. ответникът отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за отсрочване с № 17/313956/10034. На 24.03.2016г. сключен Анекс № 5 към Договора. Точка 1 от Анекс № *** г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2016 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 5 от 24.03.2016 година лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 27.12.2016 година ответникът отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за отсрочване с №17/313956/10427. На 28.06.2017 година 2 сключен Анекс № 6 към Договора. Точка 1 от Анекс № *** г. е променена: „Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2017 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 6 от 28.06.2017 г. лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р.

България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 14.02.2018 г. ответникът отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за отсрочване с № 2 17/313956/13241. На 14.02.2018г. сключен Анекс № 7 към Договора. Точка 1 от Анекс № *** г. е променена:„Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2018 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 7 от 14.02.2018 година лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса.

На 21.02.2019 г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. *** заявление за отсрочване с № 17/313956/15106. На 21.02.2019г. сключен Анекс № 8 към Договора. Точка 1 от Анекс № *** г. е променена: „Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2019 година“.

Съгласно т. 3 от Анекс № 8 от 21.02.2019 година лихвата е в размер на 3,6 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 20.11.2019г. ответникът подал заявление за отсрочване с № 17/313956/15883. На 20.11.2019г. сключен Анекс № 9 към Договора. Точка 1 от Анекс № *** г. е променена: „Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2020 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 9 от 20.11.2019 година лихвата е в размер на 3 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. След сключване на Анекс № 9 от 20.11.2019г. падежът на договора не е променян.

Поради неплащане в срок на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-170-6500/490 от 01.12.2020 г., връчена на 02.12.2020г. лично, като му е даден 14-дневен срок за възстановяване на дължимата сума към Фонда.Плащане не е извършено и ДФ "Земеделие" е предприел действия за принудително събиране на вземането по договора , депозирайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

На 26.01.2021 година в Районен съд гр. *** е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист както по ч.гр.д. № 145/2021 г. РС-***, издал изпълнителен лист № 87 от 27.01.2021 г. и Заповед за незабавно изпълнение за всички суми, заявени и с исковата молба. . След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист длъжникът е подал в законовия срок възражение по чл. 414 от ГПК, като ДФ „Земеделие“ е уведомен ,че следва да предяви установителен иск за вземането си, което е и сторил в срок, поддържайки както претенцията за главницата в размер на 13 500 лв., така и за договорните лихви по всеки от анексите , посочени в ИМ /исковата молба/.

Ответникът е депозирал, чрез пълномощник отговор, с който е счел предявения срещу него иск за неоснователен.Позовал се е на изтекла погасителна давност, както по отношение на претендираната главница, така и на лихвата по анексите до 2018 година включително.

В съд.заседание всяка от страните е поддържала заявеното от нея становище, съответно ищецът с ИМ , а ответникът с отговора.

Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районният съд, при съобразяване на доказателствата по делото, с оглед на доводите и становищата на страните е уважил установителната претенция на ДФ „Земеделие“ по отношение дължимата главница от 13 500 лв.по договора от ***г. и законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението, 26.01.2021г.до окончателното й заплащане. Уважил е и претенцията на ищеца за дължимост на договорни лихви , но частично по отношение на анекс №6 и изцяло по отношение на анекси №№7, 8 и 9, посочени по-горе , като е приел ,че дължимата договорна лихва за останалите анекси,3, 4 и 5 подписани преди този с №6, както и част от сумата по анекс 6 е недължима, като погасена по давност, която е тригодишна.По този начин е приел за основателно възражението на ответника - длъжник за недължимост на договорна лихва преди 26.01.2018г.

Спорен е само към настоящият момент въпроса за дължимост на договорните лихви по анекси с №№№3, 4, 5 и частично анекс №6, така както са заявени с исковата молба.

С тези анекси страните са договаряли разсрочване на дължимата договорна лихва за 3 сроковете и условията, посочени във всеки един от тях и при съответния лихвен процент, като в анекс № 2 изрично е посочено, че лихвата по договора и анексите, изчислена до 26.11.2012г. е погасена преди разсрочването. По делото няма представени доказателства, както и наведени възражения с отговора на исковата молба ответникът да е извършил плащане на договорната лихва по анексите.

С подписаните девет анекса към процесния договор е преструктуриран дълга на ответника чрез разсрочването му, като с всеки анекс е определян нов срок за възстановяване на главницата по кредита и дължимата договорна лихва, като с последния анекс № 9 срокът е 27.11.2020г. Считано от тази датата, до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 26.01.2021 г., явяваща се и дата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК, не е изтекъл петгодишния давностен срок за вземането за дължимата главница по процесния договор от 1З 500 лв. и съответно три годишния срок за лихвата и същите не са погасени по давност.