Определение № 31025 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31025 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110107812 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. Д., ЕГН ********** срещу „Л....“ ООД, ЕИК *****.

На основание чл. 310, ал. 2 ГПК производството по делото не е бързо, доколкото с исковете по чл. 128, т. 2 КТ са съединени кумулативно обективно осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. производството по делото протича по общия ред.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от А. С. Д., ЕГН ********** срещу „Л....“ ООД, ЕИК ***** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл.

224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно:

- сумата от 296,55 евро, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. 09.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.03.2026 г., до окончателното заплащане на вземането и сумата от 13,43 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 23.03.2026 г.;

- сумата от 429,49 евро, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.10.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на 1 исковата молба в съда – 24.03.2026 г., до окончателното заплащане на вземането и сумата от 15,04 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2025 г. до 23.03.2026 г.;

- сумата от 80,00 евро, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.01.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.03.2026 г., до окончателното заплащане на вземането и сумата от 1,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2026 г. до 23.03.2026 г.;

- сумата от 50,00 евро, представляваща незаплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.12.2025 г. и 02.12.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.03.2026 г., до окончателното заплащане на вземането;

- сумата от 280,00 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода 23.08.2025 - 26.01.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.03.2026 г., до окончателното заплащане на вземането и сумата от 1,82 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 26.01.2026 г. до 23.03.2026 г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Твърди, че е работил при ответника на длъжността „Шофьор автобус“ по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 23.08.2025 г., което било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Твърди, че не му е изплатено трудово възнаграждение за посочените месеци и размери, а също така неизплатен болничен за 01 и 02.12.2025 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл.

224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

2

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при наличие на такива твърдения или оспорвания.

По отношение на иска по чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО:

Основателността на исковата претенция по чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е бил в отпуск поради временна неработоспособност в исковия период; 3. размерът на претенцията;

4. неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото обезщетение.

В тежест на ищеца е да установи наличието на първите три предпоставки.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

3

Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години, респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на претенцията.

Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.

Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на плащането.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

Предвид липсата на отговор на исковата молба следва да се отложи произнасянето на съда по всички останали доказателствени искания.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.11.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е 4 констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото о. с. з. да уточни периода на забавата, като посочи началната дата на този период. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок на дадените указания на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за първото по делото о. с. з.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5