Решение № 444 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. П., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Б.ова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500643 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №736 от 10.06.2024г. постановено по гр.д.№20235220102646 по описа на същия съд за 2023г. Е ОСЪДЕНО З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк "Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д." №*, да заплати на К. С. С., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул." ** - та" №**, сумата 3900 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от физически травми, ограничено движение и психически стрес в резултат на ПТП, причинено на 09.12.2022 г. от С. С. Ц. от с. М., общ. С., водач на автомобил с ДКН ** **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството ответник, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 3900 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк "Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д." №*, да заплати на И. Г.

С., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул." ** - та" №**, сумата 3900 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 1 изразяващи се в болки от физически травми, ограничено движение и психически стрес в резултат на ПТП, причинено на 09.12.2022 г. от С. С. Ц. от с. М., общ. С., водач на автомобил с ДКН ** **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството ответник, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 3900 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк "Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д." №*, да заплати на И. Г.

С., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул." ** - та" №**, сумата 600,25лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване (тотална щета) на автомобил, негова собственост, в резултат на гореописаното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 600,25 лв. до пълния предявен размер от 2200 лв.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк "Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д." №*, да заплати на К.

С. С., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул." ** - та" №**, сумата 32,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за съдебномедицинско удостоверение за травмите от гореописаното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 32,40 лв. до пълния предявен размер от 36 лв.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк "Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д." №*, да заплати на И. Г.

С., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул." ** - та" №**, сумата 71 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за съдебномедицинско удостоверение за травмите от гореописаното ПТП и медикаменти за лечението им, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2023г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 71лв. до пълния предявен размер от 85,90 лв.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД да заплати на К. С. С. сумата 187,29 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД да заплати на И. Г. С. сумата 216,55 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНО Е З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД да заплати на М. И. Д., адвокат от САК, възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер 741,50 лв. по исковете на И. С., съразмерно на уважената им част, и 984 лв. по исковете на К. С. съразмерно на уважената им част.

ОСЪДЕН Е И. Г. С. да заплати на З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД сумата 223,56 2 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНА Е К. С. С. да заплати на З. д. "Д. Б. Ж. и З." АД сумата 131,40 лв., представляваща разноски по делото.

Решението се обжалва в осъдителните му части , срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., чрез пълномощника си адв. Н. Л. от САК, с вх.№18054 от 12.07. 2024г., с доводи за порочност като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в полза на ищците, доколкото съдът неточно възприел причините за осъществяване на процесното пътно транспортно произшествие /ПТП/ и за възникване на вредите в резултат на същото. Исковият съд формирал изводите си за наличие на вина у водача на застрахования при жалбоподателя лек автомобил в противоречие с действителните обстоятелства установяващи се от приобщените в производството писмени и гласни доказателства, и че съдът не е отчел, че въз основа на същите се достига до извод, че реализирането на процесния пътен инцидент е било технически непредотвратимо от водача на застраховани автомобил, който е управлявал автомобила си при спазване на всички правила на ЗДвП и ППЗДвП. Жалбоподателят счита още, че съдът неправилно е преценил, че извънсъдебно платените парични суми за обезщетения от страна на застрахователя са недостатъчни за да репарират претърпените от ищците вреди и доколкото според жалбоподателя тези суми са изцяло съобразени с изискванията за критерия “справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, както и с конкретния принос от пострадалите лица. Жалбоподателят изтъква и доводи при условията на евентуалност ,като на първо място сочи, че исковият съд не е отчел точната степен на доказаните от ответника възражения за съпричиняване от страна на ищците, респективно в качеството им на водач на МПС и на пътник в същото, единият от които е управлявал, а другият съответно е пътувал в лек автомобил без правилно поставен преден колан към момента на настъпване на ПТП, което обстоятелство / непоставен преден колан/, обуславяло степен на принос от поне 50% от страна на пострадалото лице, предвид решаващото значение на предпазния колан с оглед вида на удара-челен удар, при който ефективността и превантивното действие на обезопасителния колан са най-големи. Твърди, че исковият съд е следвало да отчете доказаността на това възражение на застрахователя за принос от пострадалата пътничка и да намали съответно на степента на принос претендираното обезщетение. Предвид реализирания челен удар между двете МПС, било доказано, че траекторията на движение на тялото на ищците е била напред, поради което всеки от тях е осъществил контакт с елементи от интериора и вътрешността на купето; и че ако водачът е управлявал автомобила с поставен предпазен колан, последният би фиксирал тялото му към седалката и че получените телесни травми не биха настъпили в този си вид и интензитет, а биха били значително по-леки по медико3 биологичен признак, ако въобще биха възникнали, като същото важало и за ищцата като пътник. Според жалбоподателя по делото било установено от доказателствата, че за автомобила в който са се намирали двамата ищци ударът се явява челен, като последното обуславяло пораждане на такова въздействие на инерционните сили, което е довело пряко до травмите, предвид необезопасяването на намиращите се в автомобила лица. Излага се и довод за определен от съда необосновано завишен размер на обезщетенията за неимуществени вреди, приемайки, че пострадалите са претърпели болки и страдания, както и телесни увреждания вследствие на ПТП в значително поголяма степен, вид и интензитет от установените по делото, без да е отчел, че се касае за много леки травми, в следствие от които са търпени леки по интензитет и бързо отшумяващи по своята продължителност болки, както и без да е отчел обстоятелството, че претърпените леки травми не са рефлектирали върху живота на намиращите се в активна възраст ищци и не са довели до особена промяна в тяхното ежедневие и невъзможност за само обслужване, а възстановителният процес е протекъл изключително гладко и бързо. Като последен аргумент се изтъква, че присъдените размери на обезщетенията на двамата ищци за неимуществени вреди са необосновано прекомерно завишени, като съгласно ППВС №4 от 23.12.1961г. обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само единствено след като се установи, че действително са претърпели такива вреди. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди на ищцата не е съобразено и с константната съдебна практика , според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди-морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице следва да бъдат взети характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната, към момента на увреждането, доколкото са установени според жалбоподателя и лимити на отговорност на застрахователя, и че в случая съдът е следвало да вземе в предвид и доходите на пострадалото лице, както и социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП, което не било сторено, с оглед и на социалната функция на обезщетението за неимуществени вреди, които не подлежат на репариране, е да бъде доставена заместваща облага на пострадалия, а не да се постигне неоснователно обогатяване на последния. Обжалвано е и решението в частта относно уважените акцесорни искове за законна лихва за забава върху главницата в обжалваната им част по аргумент от неоснователността на главните искове.

Моли да се отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят изцяло исковете на ищците, а при условията на евентуалност да бъдат намалени по размер съобразно доказаните възражения за съпричиняване в значителна степен от пострадалите лица, както и поради необоснованата им прекомерност. Претендира присъждане на разноски. Няма направени с жалбата доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната 4 инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от несрещната страна по спора ищците К. и И. С.и чрез адв.Ц.

С. В. от САК, с вх.№22136 от 05.09.2024г.,в който подадената въззивна жалба се квалифицира като неоснователно и необоснована по същество. Поддържа, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и е формирал убеждението си върху всички тях и правилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди-който е справедлив и не е завишен. Излагат се получените телесни увреждания от ищците- К. С. и И. С., характера и вида на проведеното болнично и домашно лечение, каква е била нуждата на пострадалите през първите седмици и от необходимостта и зависимостта им от чужда помощ във всички битово-хигиенни дейности тъй като не са можели да се самообслужват. Оспорва се довода на жалбоподателя за принос на пострадалите за настъпването на вредоносния резултат и за наличие на съпричиняване, като недоказани, като в тази връзка се коментира изслушаната по делото СМЕ, както и липсата на перспектива за пълно възстановяване функциите на увредените крайници на ищцата. Оспорва се възражението за прекомерност на присъденото обезщетение, като се цитира съдебна практика от 2015г., от 2019г. и от 2022г. Счита, че съдът правилно е приел наличието на процесуалните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка„ГО“ на автомобилистите, деликт, причинноследствена връзка между вредите и деликта, противоправно и виновно поведение на водача, причинил вреди, влязла в законна сила присъда по водено наказателно дело, както и предявена претенция по доброволен ред пред съответното З. д. по която не е извършено плащане. Счита, че са правилни изводите на съда по отношение на настъпилото ПТП, механизма му и вината на застрахования водач, и че е определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Коментират се събраните по делото доказателства в посока, че единствена вина за ПТП е на водача С. Ц., застрахован в ответното дружество по ЗЗГО. И че единствената причина за ПТП са неговите противоправни действия. Оспорва се възражението на жалбоподателя за наличие на съпричиняване от пострадалите ищци в размер на 50% принос, с довод, че възможностите на увредените лица в екстремна ситуация, създадена изцяло от неправомерно поведение на виновния водач, не следва да се тълкуват като съпричиняване, доколкото всеки реагира различно в създадена силно стресова и крайно непредвидима ситуация. В тази част жалбата се квалифицира като бланкетна и изцяло неоснователна. Считат, че размерът на обезщетението не е завишен доколкото паричното обезщетение не може да замести накърнените морални и физически блага, при невъзможност да се възстанови това което е загубил пострадалия и че последното би обезпечило удовлетворяването на други нужди, които до известна степен би могло да компенсира страданията и да постигне минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинените множество и тежки телесни 5 увреждания, като от причинените травми животът на пострадалите е бил в пряка и непосредствена опасност от причинения шок, като травмите им са причинили болки с висок интензитет, които не са давали възможност на пострадалите да се самообслужват през първите месеци; че пострадалите са били отглеждани като бебета, на памперси, подлоги, къпане и хранене. И че изцяло се е променил живота им в следващия месец. Акцентира се, че болките и страданията са били особено силни и продължителни, с пожизнен характер, като обезщетението има за цел да ги репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства, нематериални последици. Счита, че при определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания, вследствие на причинените травматични увреждания, опасността за живота, периода за пълно възстановяване, възраст и други. Моли да се потвърди изцяло решението в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба.