Решение № 32 от 20.04.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. ***** , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

**** А. Маркова при участието на секретаря Пенка С. Иванова като разгледа докладваното от **** А. Маркова Гражданско дело № 20202200100533 по описа за 2020 година

Предявени са два обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и цена на всеки иск – 40 000 лв.

В исковата молба ищците твърдят, че на 29.08.2015г. настъпило ПТП, при което загинали дъщеря им *** Д. Ш. и мъжа, с който живяла на съпружески начала- *** Твърдят, че ПТП настъпило по вина на Т. Г. Д., като водач на лек автомобил **** Същият бил признат за виновен и осъден с присъда по НОХД № 52/2017 г. на СлОС.

Ищците твърдят, че връзката между тях и ***била изключително силна и съдържателна. С тяхната дъщеря *** той заживял през 1999 г., пред очите им възмъжал, станал съпруг и баща за пример, отдаден изцяло на съпругата и на децата си, а те били изключително щастливи от факта, че дъщеря им е имала късмет да срещне добро и всеотдайно момче. В течение на времето в лицето на **** открили свой приятел и син, за какъвто дори не са мечтали. С годините с него изградили отношения, надвишаващи по интензитет обичайните такива между тъст, тъща и зет.

Твърдят, че **** ***** бил рано изоставен от баща си, а впоследствие не поддържал и особено близка връзка с майка си, а тях обикнал като свои родители. Уважавал ги и се допитвал до тяхното мнение, споделял всички свои радости и тревоги, връзката им била дълбока, емоционална, а **** не криел пред роднини и приятели тяхната близост.

1

Твърдят, че обичали **** като свое дете, чували се и се виждали с повод и без повод.

Разчитал на ищците, както и те разчитали за всичко на него. Помогнали му да намери първата си работа, за което той бил благодарен.

Твърдят, че през 2012 г. започнал свой бизнес като си направил автосервиз, като знаел, че ищцата А.Ш. е счетоводител и разчитал на нея по финансовите въпроси на фирмата. Тя му водела цялото счетоводство.

Твърдят, че внезапната му смърт ги съкрушила. болката им била неописуема и не отшумявала. Въпреки времето **** им липсвал изключително много и оставил такава празнина в живота и душите им, която нямало да се заличи.

Твърдят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 29.08.2015 г. , за управлявания от виновния водач автомобил **** е била сключена с ответника застраховка “гражданаска отговорност“.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати сумата от 40 000лв. на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 29.08.2015г смърт на *** фактическия съжител на дъщеря им *** Д. Ш. , ведно със законната лихва върху двете обезщетения от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131ГПК.

Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Не оспорва наличие на сключена застраховка “гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП на 29.08.2015г.

Оспорва наличието на покрит застрахователен риск. Твърди, че към момента на сключване на застрахователния договор като застраховател не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица съгласно ТР №1/21.06.2018 г., чиято смърт застрахования виновно е причинил. Причината за това била, че подобен риск не е съществувал към датата на сключване на договора.

Оспорва легитимацията на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на фактически съжител на дъщеря им, тъй като нямало основание да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва на наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия при ПТП ***

Оспорва, че приживе между тях са били налице отношения на близост, тъй като формалната родствена връзка сама по себе си не била основание за присъждане на обезщетение 2 съгласно ТР №1/2016г ОСГКТК на ВКС.

Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди под формата на изключителни болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на *** довели до дълбока и отрицателна промяна в живота им.

Оспорва, че техните болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Твърди, че ищците не са живели в общо домакинство със своята дъщеря и нейния съжител, не са поддържали с него лични контакти и не са били изключително близки.

Оспорва твърдението, че ***** бил изоставен от баща си и не поддържал особено близка връзка с майка си.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. **** който с поведението си сам поставил в опасност своето здраве и живот, тъй като управлявал мотоциклет ***** със скорост над 116 км/ч, която е над допустимата разрешена максимална скорост населено място, както и че не предприел своевременно спиране в момента на откриване на възможността на възприемане на лекия автомобил.

Твърди, че постр. ***** имал възможността за предотврати ПТП при движение на мотоциклета със скорост от 80 км/ч, като при тази скорост и предприето своевременно спиране, не би настъпил удар.

Твърди си, че в нарушение на чл. 182 ЗДвП, бил без поставена защитна каска на главата, което било в пряка причинна връзка с леталния изход.

Оспорва исковете по размер, твърдейки, че са силно завишени и и несъобразени с принципа за справедливост и съдебната практика.

Съгласно § 96 ал.1, вр. с ал.4 от ПЗР на КЗ, обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 , се определяло в размер до 5000лв.

Оспорва като погасени по давност исковите претенции на ищците, както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 29.08.2015г. - 01.09.2017г . Оспорва дължимостта на лихвата за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020г. , тъй като на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, в този период не течала лихва за забава между частноправни субекти.

В с.з. ищците, ред. призовавани се явява лично и се представляват от процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират разноски само за адв.възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА. Представят писмени бележки.

3

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по списък, в т.ч. юриск.възнаграждение. Представя писмена защита.

В с.з. третото лице- помагач **********., ред. призован, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по исковите претенции.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 29.08.2015 г.,около 14:35ч. , на главен път *****-Бургас, преди разклона за с**** при управление на лек автомобил **** с рег****, водачът Т.Д. навлязъл в лентата за насрещното движение и се блъснал челно с движещия се срещу него мотоциклет „***** управляван от **** вследствие на което загинали водачът на мотоциклета и возещата се зад него *** Д. Ш..

Движейки се по стария главен път Бургас-*****, в посока към пътен възел “Петолъчката“, след като подминал с.****, водачът на лекия автомобил- Т.Д., спрял за кратка почивка в района на Т-образното кръстовище за с. *****т лявата страна по посока на движението.

За целта пресякъл непрекъсната лента, установяваща забрана за преминаване в съседната лента за насрещно движение, самата лента за насрещно движещи се автомобили/ в посока Бургас/ и паркирал в пътното уширение.

По същото време, от гр.***** в посока пътен възел “Петолъчката“, се движел мотоциклет **** управляван от **** а зад него се возела жената, с която живеел на семейни начала- *** Ш..

И двамата били с поставени предпазни каски.

В същата посока пътувал и св.Г.Б., управлявайки собствения си лек автомобил, когато бил застигнат и изпреварен от мотоциклета. Преминавайки край неговия автомобил, той успял да разпознае, че водача е *****

След предприетото изпреварване, мотоциклетът, управляван от ***** продължил да се движи в същата посока.

Изведнъж, водачът на спрелия автомобил *********** решил да потегли. Тръгнал от уширението на пътя и се озовал по средата на пътното платно, косо на пътя и спрял на точно осовата линия. С предната си част бил на осовата линия ,а с останалата частпрепречил движението по пътното платно в посока *****- Бургас, откъдето се задал мотоциклетиста. Той възприел автомобила и тръгнал за го заобикаля. Точно, когато 4 предприел маневрата „заобикаляне“, тогава внезапно автомобилът потеглил и настъпил удар между двете превозни средства.

За да се върне на пътното платно и поеме в посока гр******, водачът на автомобила повторно предприел забранено пресичане на непрекъсната линия на пътното платно с посока гр.Бургас, в която посока се е движил мотоциклета, управляван от *****. Водачът на автомобила навлязъл в лентата за движение, с посока гр.Бургас, на разстояние по-малко от опасната зона за спиране на мотоциклета и така настъпил удар между двете превозни средства.

При тези действия на двамата водачи, водачът на мотоциклета не успял да избегне удара, нито могъл да спре или да се отклони извън пътя, тъй като на този участък от пътя имало мантинела.

С влязла в сила присъда № 5/06.03.2017г по НОХД № 52/2017г на СлОС, подс. Т. Г.

Д., е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 2 алтернатива 2, б.

„б” , вр. с ал. 1, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 29.08.2015г, в община ***********, на път І -6, км.406, при управление на лек автомобил ****** нарушил правила за движение по пътищата – чл.8 ал.1, чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 37 ал.3 от ЗДвП и чл.96 ал.1 ППЗДвП и чл. 101 ал.1 т.3 ППЗДвП, непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – ****** По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза за изясняване механизма на ПТП и техническите причини, довели до възникването му.

Според експертното заключение, механизмът на ПТП е следният:

Мотоциклет „*****“ се е движил по път I-6 в посока гр. Бургас със скорост на движение около 116 km/h. Опасната зона за спиране при изчислителната скорост на движени е съответно около 118 м.

В същото време, в обратна посока на движение и от уширението вдясно спрямо посоката на мотоциклета, предприел навлизане на платното автомобил ****, пресичайки разделителната линия.

Водачът на автомобила **** предприел навлизане на платното, когато мотоциклетът е бил на около 229 m от мястото на удара. Той ускорил движението си, като е достигнал моментна скорост от около 11 km/h.

В момента на навлизане на платното и в лентата за движение на мотоциклета, което е на около 4 m след потегляне от място, мотоциклетът е бил на около 94 m от мястото на удара.

Към този момент, автомобилът бил напълно забележим за водача на мотоциклета.

Водачът на мотоциклета възприел автомобила и предприел заобикаляне от лявата му страна, 5 като към мястото на удара е бил навлязъл в насрещната лента на около 0,4 м. В този момент, автомобилът бил разположен косо на платното с предния десен габарит в дясната лента спрямо неговата посока и по-голямата си задна част в лентата за движение на мотоциклета.

Настъпил удар в лявата лента, гледано по посоката на движение на мотоциклета между предната челна част на мотоциклета и предната челна част на автомобила **** Скоростта на движение на мотоциклета „*****“ преди ПТП била около 116 km/h, както и към момента на удара.