Решение № 19311 от 26.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19311

***, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110145669 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника С. И. Щ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 1 335,53 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 182,95 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.; 24,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г., равняващи се на 1/2 от общия размер на дълга. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. И. Щ., чрез назначения по реда на чл. 47, 1 ал. 6 ГПК особен представител – адв. К. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства относно наличието на облигационно правоотношение с ответника с оглед липсата на данни по делото за подадено от него заявление за откриване на партида на негово име. Счита, че представените с исковата молба нотариални актове са нечетливи. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва и вземанията за лихва с оглед липсата на представени доказателства за отправяне на покана до него. Оспорва реално отчетеното като изразходвано количество топлинна енергия. Оспорва претенцията за цена на услуга за дялово разпределение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – **** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответникът С. И. Щ. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. За да достигне до този извод съдът съобрази найвече данните, удостоверени в представените 2 броя нотариални актове съответно от 17.01.1994 г. и от 18.12.2009 г., обективиращи договори за дарение, нотариален акт от 22.12.2009 г., обективиращ договор за покупко-продажба, 3 броя постановления за налагане на възбрана съответно на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ, ЧСИ Йо. Ц. с рег. № *** на КЧСИ и ЧСИ Е. П. с рег. № *** на КЧСИ, удостоверение за идентичност, издадено от „*** както и изготвените по делото справки за настъпила смърт на С. К. А. и Т. А. Т., починали съответно на 11.05.2009 г. и на 24.05.2018 г. Най-напред от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том II, нот. дело № 270/17.01.1994 г. (л. 15-16 от делото) се установява, че С. К. А. и Т. А. Т. са дарили на дъщеря си Е. Т. А. и внука си С. И. Щ. всеки с 2 по 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 84, находящ се в ***, заедно с припадащото се избено помещение № 24 и 2,555 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на адрес, издадено от „*** според което понастоящем сграда с 6 входа на *** е с настоящ адрес *** с вх. А, Б, В, Г, Д и Е, съдът приема, че административният адрес на имота, предмет на договора за дарение от 17.01.1994 г., съответства на този, на който се намира процесния апартамент № 84, за който се отнасят исковите претенции, още повече, че от страна на ответника изобщо не е заявено оспорване в тази насока. Изрично в документа, обективиращ дарствената сделка, е удостоверено, че дарителите С. К. А. и Т. А. Т. си запазват правото на ползване върху дарения имот докато са живи. На следващо място по делото се установява, че придобитата от ответника Щ. 1/2 идеална част от собствеността върху него е била предмет на последваща прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том VIII, нот. дело № 1375/18.12.2009 г.

(л. 17-18 от делото), по силата на който той я дарява на дядо си Т. А. Т., който в последствие по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том VIII, нот. дело № 1423/22.12.2009 г. (л. 19-20 от делото) отново я продава на внука си С. И. Щ., без да има данни по делото относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 84, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период ответникът Щ. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от него, като ирелевантно е обстоятелството подал ли е той заявление за откриване на партида на негово име, тъй като то няма отношение към качеството потребител на топлинна енергия, доколкото действащата нормативна уредба свързва това качество единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед изготвените по делото справки за настъпила смърт на С. К. А. и Т. А. Т., починали съответно на 11.05.2009 г. и на 24.05.2018 г. (л. 92-93 от делото), т. е. преди исковия период, учреденото в тяхна полза право на ползване по силата на договора за дарение от 17.01.1994 г. следва да се счита за погасено – арг. чл. 59, ал. 1 ЗС.

Ето защо, съобразявайки действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, в качеството му на негов съсобственик именно ответникът Щ. следва да отговаря за разходите за потребената в апартамента топлинна енергия съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за 3 отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г., списък към него и договор от 18.10.2001 г. (л. 28-31 от делото), справки за използвана топлинна енергия и протокол за отчет (л. 98-100 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, ***, вх. Г, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - ****.